Решение № 10403 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12179/2015 г.

Решение № 10403 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12179/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от ЕТ "М-Макавеев - Марин Маринов", чрез процесуалния му представител, срещу решение № 600 от 29.07.2015 г. постановено по адм. дело № 182 по описа за 2015 г. на Административен съд София-област (АССО). Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът не е взел предвид, че в обжалваните актове не са посочени фактически и правни основания за издаването им. С акта е определена обща дължима сума за такса битови отпадъци (ТБО), без да е посочено за коя от видовете услуги по чл. 66 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е определена таксата и ако е дължима и за трите вида услуги - в какъв размер е за всяка от тях. Съдът е достигнал до извод за материална законосъобразност на акта, без да изследва релевантни за спора обстоятелства. В случай, че таксата е определена не според количеството битови отпадъци, съдът е следвало да изложи мотиви доколко са били налице предпоставките на закона - чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, допускащи определянето на таксата и по друг начин. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че за процесния период в имота не е осъществявана никаква дейност, тъй като той не разполага с необходимото разрешение за ползване и не може да се ползва по предназначение. През периода в обекта не са генерирани битови отпадъци и такива не са събирани. ТБО не се дължи на основание чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. По посочените и по подробно изложени в писмена защита съображения, прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба основателна. С подадената до АССО жалба ЕТ "М - Макавеев - Марин Маринов" е оспорил решение № 059-1 от 27.01.2015 г. за потвърждаване на акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ000766-1 от 12.11.2014 г. на директор на дирекция "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Ботевград и е отправил искане към съда за отмяна на оспорения акт. В жалбата са изложени и твърдения за незаконосъобразност на АУЗ. С разпореждане № 408 от 01.04.2015 г. АССО е приел, че предмет на оспорване е решение № 059-1 от 27.01.2015 г. на директор на дирекция "МДТ" при община Ботевград, насрочил е делото в открито съдебно заседание и е конституирал страните по него. В депозирана от процесуалния представител на едноличния търговец писмена защита (преди даване ход на делото по същество), от същия е заявено, че оспорва акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ000062 от 17.01.2012 г. и АУЗД № АУЗ000766-1 от 12.11.2014 г., издадени от органи по приходите в община Ботевград. В последното проведено по делото съдебно открито заседание от 29.06.2015 г., от процесуалния представител на ЕТ "М - Макавеев - Марин Маринов" е направено искане оспорените актове за установяване на задължения по декларация от 17.01.2012 г. и от 12.11.2014 г. да бъдат отменени. С обжалваното в настоящето производство решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "М - Макавеев - Марин Маринов" против решение № 059-1 от 27.01.2015 г. за потвърждаване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ000766-1 от 12.11.2014 г. на директор на дирекция "МДТ" при община Ботевград и е осъдил ЕТ "М - Макавеев - Марин Маринов" да заплати на община Ботевград направените по делото разноски. При тези данни настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира следното: Видно от разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 9б от ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1 - ал. 5 от ЗМДТ, при обжалването на АУЗД за местни данъци и такси е приложим редът по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а в ал. 4 е разписано, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро от ЗМДТ правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК предвижда, че на оспорване пред съда подлежи ревизионният акт, респ. АУЗД, в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред. В настоящия случай АССО е приел за разглеждане, извършил е съдебен контрол и се е произнесъл по законосъобразността на решение № 059-1 от 27.01.2015 г. издадено от директора на дирекция "МДТ" при община Ботевград, което е акт на горестоящия административен орган в производство по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК. Предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, на съдебно обжалване подлежи АУЗД, а не решението на горестоящия орган, постановено по реда на задължителния по този кодекс административен контрол. Действително, съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК ответник в съдебното производство е решаващият орган. Но предмет на съдебен контрол е издаденият АУЗД и то единствено в частта, в която същият е бил обжалван по административен ред. При така регламентираната нормативна уредба, първоинстанционният съд недопустимо е приел за разглеждане и се е произнесъл по законосъобразността на решение № 059-1 от 27.01.2015 г. издадено от директора на дирекция "МДТ" при община Ботевград. Решението се явява недопустимо. То следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на АССО, за ново разглеждане от друг състав на съда. При неяснота относно това срещу кой акт е било насочено направеното с жалбата оспорване, съдът е следвало да я остави без движение, с указания за привеждането й в съответствие с изискването на чл. 150, ал. 1, т. 5 и т. 7 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда изложените в касационната жалба доводи по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение