Решение № 14539 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2019 г.

Решение № 14539 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Янис 2011" ЕООД, ЕИК ********* с. Р. Д., община Ш. срещу Решение № 547/18.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2222/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ гр. В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002717006044-091 - 001/16.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., изменен с Решение № 136/09.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора АС В. неправилно не е съобразил, че финансовия резултат за процесните години следва да бъде намален със стойността на платените от ревизираното лице, но неотчетени в счетоводството му и в ГФО, суми за трите години, представляващи платените от него наеми и ренти за обработваните от него земеделски земи под наем или аренда. Иска отмяната на решението в посочената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на РЛ срещу РА в съответната част. Претендира разноски. Ответната страна – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП чрез юрк. Великова в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е решението, постановено по адм. дело № 2222/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ гр. В., с което е отхвърлена жалбата на "Янис 2011" ЕООД, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002717006044-091 - 001/16.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., изменен с Решение № 136/09.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП. За да стигне до този резултат, съдът е счел, че за да са налице счетоводни грешки, както се твърди от жалбоподателя, то същите би следвало да се изразяват в неосчетоводяване или неправилно осчетоводяване на първични счетоводни документи в счетоводните регистри (според твърденията на жалбоподателя - неотчитане на разходи). В същото време е констатирал, че такива първични счетоводни документи, подлежащи на регистрация за целите на формирането на финансовия резултат обаче в преписката не се установяват, не са и представени с документите по съдебно-счетоводната експертиза в съдебната фаза. Първоинстанционният съд е посочил, че представените в съдебното производство договори за наем и ведомости за изплатена рента нямат характеристиките на първичен или вторичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 или 3 от Закона за счетоводството, за което е изложил подробни мотиви. Изложени са мотиви, че са налице осчетоводени разходи за рента и наем, което противоречи на твърдението на жалбоподателя, че в счетоводството изобщо не са били отразени изплатените ренти за трите ревизирани години Решението е правилно, като не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно съдът е приел за безспорен факта на неотчетени приходи от субсидии от РЛ за процесните години, като по тази част от ревизионния акт не е налице спор. Развитите от касатора доводи за направена от него счетоводна грешка са неоснователни и недоказани. Правилно първоинстанционният съд е приел, че представените договори за наем и ведомости за изплатени ренти нямат характеристиките на първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 или 3 от ЗСч., тъй като не съдържат дата на съставянето, позволяваща хронологичното записване на операциите в съответствие с чл. 3, ал. 2 от същия закон, както и идентификация на съставителя, носещ отговорност за достоверността на информацията в тях. Отделно от това тези доказателства са оспорени от приходната администрация относно тяхната дата и съдържание. В този смисъл обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че липсата на съставени първични, както и на вторични счетоводни документи, обективиращи твърдяни стопански операции, не следва да се квалифицира като счетоводна грешка, която следва да се коригира по реда на чл. 81 от ЗКПО, тъй като въобще е спорно възникването и обема на събитията, които е следвало да бъдат осчетоводени. Отделно от това, след съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът е установил, че за ревизирания период в счетоводството на дружеството са отчетени разходи по три броя разходни касови ордери на обща стойност 165 000 лева, относими към рентните плащания, което обстоятелство е било потвърдено и от управителя на дружеството, на базата на което съдът е формирал правилен извод, че разходи за изплатени ренти са отчитани и съответно са участвали при формиране на счетоводния финансов резултат, макар и чрез осчетоводяване по сметки, които не отговарят на действителното естество на стопанската операция. По така изложените съображения, касационната жалба на "Янис 2011" ЕООД се явява неоснователна и решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. На дирекция "ОДОП" гр. В. се дължи юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, което по естеството си представлява процесуално представителство в хода на процеса. Неявяването на представител в съдебно заседание е основание за приложението на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение