Решение № 12835 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5075/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Столична община, подадена от юрк. Григорова, срещу решение 1929 от 24.03.2021 г., постановено по адм. дело 10843/2020 г. по описа на Административен съд- София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед, със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София, чрез адв. Вуковска, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Столична община, район Витоша не изразява становище по жалбата. Ответникът ЕТ "Ади-21-К. Георгиева", чрез адв. Йонова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е оставена без разглеждане жалбата на кмета на Столична община срещу заповед 18-9315/05.10.2020г. на началника СГКК София, в частта ,с която е оставено без разглеждане исканото изменение на КККР относно сграда с идентификатор 68134.1976.2248.3 и е прекратено производството в тази част, а по същество е отхвърлена жалбата на кмета на Столична община срещу същата заповед 18-9315/05.10.2020г. на началника СГКК София, в частта, с която е одобрено изменението на КККР, състоящо се в нанасяне на сграда с идентификатор 68134.1976.2248.4 и заличаване на сграда с идентификатор 68134.1976.2248.1. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че производството пред административния орган е образувано по заявление с вх. 01-229583/05.06.2020г. от ЕТ "Ади-21-К. Георгиева" за изменение на КККР, състоящо се в заличаване на сгради с идентификатори 68134.1976.2248.1 и 68134.1976.2248.3 и отстраняване на грешка в КККР като се нанася сграда с идентификатор 68134.1976.2248.4 - сграда за обществено хранене, попадаща в границите и на съседни имои с идентификатори 68134.1976.2247 и 68134.1976.603. Прието е за безспорно, че недвижимите имоти, в които попада предвидената за новонанасяне сграда са общинска собственост , а сградата е била предмет на съдебно произнасяне по влязлото в сила съдебно решение от 26.04.2012г. на СГС, АО ІІІГ състав, постановено по адм.д.3220/2005г. / оставено в сила с решение 14932 от 13.11.2013г. по адм.д. 597/2013г. на ВАС/ и вписване в Удостоверение за ползване на строеж 51/02.04.2002г. Взето е предвид като релевантно и обстоятелството, че е подадено възражение рег. 02-682/14.07.2020г. от Столична община, район Витоша . Оспорената заповед е установено, че е издадена от началника на СГКК-София, в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 54, ал.4, вр. ал. 1, и чл. 51, ал.1, т. 1 ЗКИР и §1, т. 16 от ДР на ЗКИР , при спазване изискванията на чл. 59, ал.2 и ал.3 от АПК. Следвайки регламентацията на чл. 23, т.2 ЗКИР, административният съд е приел, че като съществуваща на място към момента на одобряване на първоначалната КККР сграда с идентификатор 68134.1976.2248.4 правилно е нанесена с процесната заповед, тъй като е годен обект на КККР, а статутът й не е от значение за правния спор, тъй като ЗКИР не поставя изискване в КККР да се отразяват единствено сградите и постройките с постоянен статут. Обсъдени са възраженията досежно наличието на легитимация на заявителя на изменението ЕТ "Ади-21-К. Георгиева", който не се легитимира като собственик на поземления имот и спрямо него той не може да заявява изменения в КККР, но е активно легитимиран да инициира производство за изменение на КККР досежно вписването на сградата с проектен идентификатор 68134.1976.2248.4 . Предвид изложеното е прието, че административен акт е правилен в частта, с която е одобрено изменение на КККР, изразяващо се в нанасяне на сграда с идентификатор 68134.1976.2248.4 и заличаване на сграда с идентификатор 68134.1976.2248.1 и в тази част оспорването следва да бъде отхвърлено, а в останалата част, касаеща имот с идентификатор 68134.1976.2248.3, оспорването е недопустимо, поради липса на правен интерес искането за заличаване на тази сграда не е уважено и няма изменение на КККР по отношение на нея. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че е налице непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, тъй като обекта с идентификатор 68134.1976.2248.4,съставляващ сграда,изградена с по-голяма застроена площ на мястото на заличената сграда с идентификатор 68134.1976.2248.1 ,макар и съществуващ към момента на одобряване на първоначалната КК не е нанесен по съществуващи на място граници, които не се оспорват в процеса. Следователно този обект на кадастъра не е спорен като съществуващ на място и няма основание да не бъде отразен в кадастъра. Възражения за нанасянето на сградата не по съществуващи на място граници в процеса не се навеждат, както и такива за промана след изработване и одобряване на първоначалната КККР. С оглед на това се явяват правилни мотивите в съдебното решение за наличие на правното основание на оспорената заповед и липсата на индиция за спор за собственост. Отделно от това, следва да се има предвид, че КК няма констутитивно действие, а само констативно такова отразява съществуващото фактическо състояние. В тази връзка се явяват ирелевантни доводите за незаконност на сградата, липса на надлежно учредено право на строеж и статута на имотите, в които попада. Предвид горното, обжалваното решението, в частта, с която е отхвърлено оспорването на кмета на Столична община срещу заповед 18-9315/05.10.2020г. на началника СГКК София, в частта, с която е одобрено изменението на КККР, състоящо се в нанасяне на сграда с идентификатор 68134.1976.2248.4 и заличаване на сграда с идентификатор 68134.1976.2248.1. като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба се явява недопустима като просрочена в останалата част, с която е оставена без разглеждане жалбата на Столична община срещу заповед 18-9315/05.10.2020г. на началника СГКК София, в частта ,с която е оставено без разглеждане исканото изменение на КККР относно сграда с идентификатор 68134.1976.2248.3 /обществената тоалетна/ и е прекратено производството в тази част . Съобщението е надлежно връчено на 30.03.2021г.,а жалбата е подадена на 12.04.2021г., извън указания в решението преклузивен седмодневен срок за обжалване на решението в тази му част,която е с характер на определение. Следва в тази част касационната жалба да се остави без разглеждане и се прекрати частично производството по делото. Предвид изхода на делото и своевременно заявеното искане за разноски от ЕТ "Ади-21-К. Георгиева" ,касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200лв, съставляващи адв.възнаграждение по Договора за правна помощ и съдействие от 20.11.2020г. и приложения списъка по чл.80 ГПК. Налице са основанията обаче за редуциране размера на разноските, тъй като касаторът е заявил в касационната жалба възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК, което с оглед фактическата и правна сложност на делото в касационната инстанция се явява основателно. Реално заплатеното адв. възнаграждение следва да бъде намалено до мин. размер от 900лв, визиран в чл.8, ал. 2, т.1 Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение