Решение № 11915 от 21.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на О. Годумов, подадена чрез процесуалния представител адв. Е. Велков, срещу Решение 6/07.01.2022 г., постановено по адм. дело 179/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001620005934-091-001/16.03.2021г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 308/03.06.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че противно на доказателствения материал, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 122 ДОПК за облагане по аналогия. Оспорва изводите на съда по отношение на предоставени заеми, като счита, че неоснователно решаващата инстанция е приела, че няма доказателства, въз основа на които да се приеме, че заемите са получени. Твърди, че още в хода на ревизията са представени договори за заем, които се подкрепят от разпита на свидетели в хода на съдебното производство и след като не са оспорени от приходната администрация е следвало да се кредитират с доверие от съда. Моли за отмяна на оспорваното решение и отмяна на издадения РА. Претендира присъждане на сторени разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на дирекция ОДОП Пловдив, представляван от гл.юрк. Н. Попова, в писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 754,55 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Смолян е РА Р-16001620005934-091-001/16.03.2021г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 308/03.06.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, с който на О. Годумов са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 5 005 лв. и прилежаща лихва в размер на 3 486, 19 лв. В хода на ревизионното производство е констатирано, че за 2013 г. разходите на О. Годумов са формирани от внасяне на суми по лични банкови сметки и финансиране на ЕТ Огнян Годумов Д. в общ размер на 84 000 лв., които надвишават реализираните за периода доходи. Според обясненията на РЛ, произходът на средствата са получени заеми от 4 лица. Органите по приходите признават само получени заеми от С. Мерджанов и М. Личев и не са признават получени в заем суми от С. Мерджанов и Ц. Годумов баща на РЛ, като приемат, че не е установено фактическото предаване на сумите от С. Мерджанов и Ц. Годумов и че тези лица не са притежавали сумите в момента на предаването им, а договорите за заем са съставени в хода на ревизията с цел доказване произхода на средствата. Направен е извод, че РЛ не е разполагало с доходи, които да покриват извършените разходи за 2013 г. и е констатирано наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Органът по приходите е определил доход с неустановен произход за 2013 г. в размер на 51 357, 50 лв. Възприемайки така описаната фактическа обстановка, съдът е отхвърлил жалбата на лицето като неоснователна. За да постанови този резултат, решаващата инстанция е приела, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма. По отношение на неговата материална законосъобразност и съответствие с целта на закона, съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, е приел, че правилно е приложен особеният ред, регламентиран в чл. 122 ДОПК, доколкото е установена предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът е отхвърлил като недоказани твърденията на РЛ за получени заемни средства. Приел е, че няма надлежни доказателства за реално предаване на сумата от 50 000 лв. от Ц. Годумов в полза на сина му О. Годумов, доколкото е представен само договор за заем от 10.02.2013 г., без да е съставен разписка за предаване на сумата. Отделно от това е приел, че към момента на предаване на сумата от 50 000 лв. по договор за заем, Ц. Годумов е пенсионер и няма финансова възможност за предоставяне на сумата, доколкото и не са представени писмени доказателства за реално развивана търговска дейност, декларирана печалба или други доходи, получавани и спестени от заемодателя. В тази връзка съдът не е кредитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели Н. Бозвелиев и Ж. Годумов, като предубедени и неубедителни. Съдът е приел също, че по делото липсват доказателства за реално предаване на сумата от 9 600 лв. по договора за заем от 01.03.2013 г., сключен със С. Мерджанов. По отношение на представената декларация, подписана от С. Мерджанов за дадена през 2013г. в заем сума, която е върната през 2018г., съдът е приел, че е частен документ, който не се подкрепя от други доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Настоящият касационен състав счита за доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В своята практика ВАС многократно е подчертавал, че при проведено ревизионно производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органа по приходите е да установи наличието на съответното основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Само в случаите, при които това основание е доказано главно и пълно, приложение намира разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съдържаща оборима презумпция за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт. В тежест на ревизираното лице е да обори с допустимите по ДОПК доказателства и доказателствени средства тази презумпция, което в случая не е сторено, поради което възраженията на касатора са неоснователни. Неоснователно е оплакването на касатора за доказано получаване в заем на суми от С. Мерджанов и Ц. Годумов баща на РЛ, при липса на доказателства за реално предаване на сумите, както и доказателства, че заемодателите са разполагали със средствата по заемите, за да ги предоставят. Съгласно чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като заемателят дължи лихва само ако е уговорено писмено. Представените договори за заем, макар формално да отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на ЗЗД, в случая не са достатъчни с оглед нуждите на данъчното облагане. Както правилно е съобразил и решаващият съд, за да се докаже реалността на договорите, е необходимо да се установи произходът на средствата, възможността на заемодателите да предоставят договорената сума в заем, както и реалното предаване на сумите, което в случая не е сторено. Правилно първоинстанционния съд е установил, че Ц. Годумов към ревизирания период е пенсионер, за който в хода на ревизията е установено, че не е декларирал други доходи освен получаваната пенсия, а по отношение на С. Мерджанов е извършена проверка, но не е открит и не е потвърдил нито предоставянето а назема, нито възможността си да го предостави. Правилно съдът е приел, че събраните гласни доказателства, неподкрепени с писмени такива, не доказват нито реалното предаване на сумите, нито възможността на заемодателите да ги предоставят и пир отчитане приятелските и родствени връзки с РЛ правилно не са кредитирани с доверие. При този изход на спора и навременно искане на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, , във вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, които с оглед материалния интерес по делото от 8 491,19 лв. се изчисляват в размер на 1 149,11 лв., но с оглед претенцията за разноски в по-нисък размер, то следва да се присъдят до размера на претенцията от 754,55 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховният административен съд, състав на първо отделение