Решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2009 г.

Решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Недко П. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д., срещу решение от 30.03.2010 г., постановено по в. гр. д. № 2259/2008 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 8.08.2008 г. по гр. д. № 7906/2006 г. на В. районен съд за уважаване на предявените от С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. искове срещу Н. П. М. за солидарно заплащане с [фирма], [населено място] на обезщетения на основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение № 491 от 12.05.2010 г. поради противоречиво разрешаване на въпросите: носи ли отговорност по чл. 45 от ЗЗД журналист за описани чужди твърдения, чийто източник е описан и дали разгласеното обстоятелство е позорно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или само от гледна точка на моралните разбирания на общата среда на ищците и на читателите на статиите - в случая кв. "А." в [населено място], с въззивното решение и с решение № 666 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 2878/2008 г. на ВКС, I г. о. С решение № 666 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 2878/2008 г. на ВКС, I г. о. исковете на С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. срещу Н. П. М. за обезщетение за вреди, претърпени в резултат от уронване на доброто име и достойнството на всеки от тях, чрез разпространение на неверни и позорящи ги факти, в материал, публикуван в друг вестник - 7 дни спорт" в броеве от 8.12.2005 г. и 9.12.2005 г., от същия автор Н. П.. Прието е, че журналистът е предал не свое възприятие, а чуждо възприятие /впечатление/ за факти и би носил отговорност, ако неправилно ги е пресъздал. Ж. е описал чужди твърдения като е без значение дали са верни и ако посочи източника - не носи отговорност. В тази насока са и допълнителните мотиви на приложеното от касатора решение № 891 от 7.06.2002 г. по гр. д. № 183/2002 г. на ВКС, IV г. о. Настоящият съдебен състав намира, че когато твърденията изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях информация, няма основание за ангажиране отговорността по чл. 45 от ЗЗД на автора, а по отношение на втория въпрос намира, че във всеки конкретен случай следва да се прецени читателския кръг. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено решението. Претендират се разноски. Ответниците по жалбата С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. срещу автора Н. П. М. за солидарно заплащане с възложителя на работата [фирма] на обезщетения в размер на по 4000 лв. на всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от уронване на доброто име и достойнството на всеки от тях, чрез разпространение на неверни и позорящи ги факти, публикувани на 9.12.2005 г. във вестник "Ч." в материал под заглавие "В. А. провокирал гейскандал в М.". С обжалваното решение е прието, че журналистът не носи отговорност за клевета при наличие на проявена професионална добросъвестност - ако бе извършена необходимата проверка, относно истинността на информацията, съгласно установената журналистическа практика, вътрешните фактически правила на съответната колегия или издателство, чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация. В конкретния случай е прието, че авторът на статията не е проявил професионална добросъвестност, тъй като не е потърсил преди публикацията ищците. С обжалваното решение въззивният съд не се е занимал с релевантния за спора въпрос дали журналистът носи отговорност за описаните чужди твърдения. Решението е неправилно. Изложените в публикувания материал факти безспорно възпроизвеждат казаното от посочените в материала лица пред автора на материала. Съдържанието на текста насочва към извод, че твърденията изхождат от други лица, които са посочени в статията и в текста коректно е предадена дадената от тях информация. Видно от съдържанието на материала, авторът не е излязъл извън рамките на информацията и оценката с начина, по който е поднесъл информацията, с начина на структуриране на фактите или с използваните думи. По делото няма данни, че написаното относно получената информация би било друго, ако журналистът би извършил допълнителни проучвания и поради това неправилен е изводът, че журналистът е действал непрофесионално и недобросъвестно. Освен това информацията не излиза извън отразяването на фактите около събитието - освобождаването на четиримата футболисти от отбора и е по въпроса за причините, който представлява интерес за общността и по който има право да бъде информирана. При коректно предадена информация, изхождаща от друго лице, липсва съзнание за оклеветяване и няма основание да се ангажира отговорността на автора за препредадените чрез публикувания материал изявления на трето лице, което е посочено. Ако в изявленията на третото лице се съдържат клеветнически твърдения, отговорността е само на автора на изявлението. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, с която са уважени исковете за обезщетение за непозволено увреждане срещу него, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени в тази част и вместо него се постанови решение, с което исковете срещу този ответник се отхвърлят. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски в инстанциите по делото в размер на общо 1370 лв. - за държавни такси за обжалването и за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение