Решение № 1699 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9519/2010 г.

Решение № 1699 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9519/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 23.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1785/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение III "д" състав в частта, в която е отменен ДРА № 2118/10.02.2005 г., издаден от ръководител екип в ДП "Лозенец", мълчаливо потвърден от регионалния данъчен директор в гр. София за доначислен ДДС в размер на 1 851,82 лв. за месец март 2004 г. и 18 689,20 лв. за месец април 2004 г. и съответните лихви за продажбата на два леки автомобили, марка "Мерцедес". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, вкл. и приложените удостоверения за застрахователната стойност на автомобилите и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът не бил се съобразил с чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29 ЗДДС (отм.). Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата в същата част срещу ДРА № 2118/10.02.2005 г. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от гл. юриск. Михайлова, която претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Борогруп Травел Лондон" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Слав Стайков я оспорва и моли да се остави в обжалваната част решението на градския съд като правилно, тъй като правилно е приложена разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗДДС (отм.). Претендира и присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като не били оборени констатациите на данъчния ревизионен акт, че продажната цена е занижена спрямо балансовата стойност на автомобилите и не е представен документ за реалната застрахователна стойност. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: За да отмени ДРА № 2118/10.02.2005 г. в частта, в която на "Борогруп Травел Лондон" ЕООД е доначислен ДДС в размер на 1 851,82 лв. за месец март 2004 г. и 18 689,20 лв. за месец април 2004 г. и съответните лихви за продажбата на два леки автомобили, марка "Мерцедес", първоинстанционният съд е приел, че застрахователната стойност на автомобилите се явява по-високата цена между данъчната основа, определена по чл. 29 ЗДДС (отм.) и застрахователната стойност на автомобилите. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което вещото лице било посочило, че са изпълнени от дружеството изискванията на чл. 30, ал. 2 ЗДДС (отм.). Определено е от съда, че чл. 30, ал. 2 ЗДДС (отм.) регламентира специфично правило за определяне на данъчната основа при прехвърляне собствеността на моторно превозно средство и според която при прехвърляне на собственост върху МПС данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 ЗДДС (отм.) и застрахователната стойност на превозното средство. Според съда основният принцип, залегнал в чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.), който се отнася и при продажбата на МПС е, че данъчната основа при продажбата не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване или себестойността по смисъла на ЗСч (отм.) на произведената стока, а в случаите, когато е внесена - от данъчната основа при вноса. Последната съгласно чл. 31, ал. 1 ЗДДС (отм.) е митническата стойност, увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. Направен е извод от съда, вследствие на посочените правни разпоредби, че данъчната основа в случая следва да се определи като най-високата от митническата облагаема стойност, продажната цена или застрахователната стойност. За лекия автомобил, марка "Мерцедес Г-500" съдът е приел, че данъчната основа за начисляването на ДДС правилно е определена от дружеството на 50 000 лв. и е начислен ДДС в размер на 10 000 лв., като е обсъдено, че при вноса на автомобила митническата стойност е била 40 060 лв., а продажната цена и застрахователната стойност 60 000 лв., ведно с ДДС, поради което е определено от съда, че продажната цена е 50 000 лв. и 10 000 лв. ДДС. За другия автомобил от същата марка е определено от съда, че митническата стойност при вноса е 57 497 лв., а продажната цена и застрахователната стойност е 58 000 лв. Относно застрахователните стойности на автомобилите съдът се е позовал на представените по делото удостоверения от ЗД "Бул инс"АД, които не са опровергани от представител на приходната администрация. Решението в е правилно в частта, в която данъчния ревизионен акт е отменен за доначисления ДДС в размер на 1 851,82 лв. за месец март 2004 г. и неправилно за доначисления ДДС в размер на 18 689,20 лв. Основният принцип, залегнал в чл. 29, ал. 5 ЗДДС, който се отнася и при продажбата на МПС е, че данъчната основа при продажбата, не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката, а в случаите на внос - от данъчната основа при вноса. Конкретизация относно МПС се съдържа в чл. 30, ал. 2 ЗДДС, която предвижда, че при продажбата на МПС данъчната основа е по-високата от определената по чл. 29, ал. 5 и застрахователната стойност на съответния автомобил. Относно продаденият през месец април 2004 г. лек автомобил, марка "Мерцедес" с № С 9988 МА на физическото лице Мартин Димитров съдът е направил законосъобразни изводи, че продажната цена и застрахователната стойност на автомобила са в размер на 58 000 лв., а от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че това е и заведената балансова стойност в дружеството на продавача. В ДРА е посочена балансова стойност на превозното средство в размер на 57 497 лв., придобит чрез внос през 2001 г. Освен това от представеното удостоверение от ЗД "Бул Инс" АД е видно, че застрахователната стойност на този автомобил е 58 000 лв., поради което правилно съдът е приел, че продажната цена е равна на застрахователната стойност и съгласно чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29 ЗДДС (отм.) правилно е определена от дружеството-продавач. Въз основа на така установената фактическа обстановка законосъобразни са изводите на съда, че неправилно и в разрез с доказателствата по делото и приложимия материален данъчен закон данъчните органи са определили данъчната основа на продадения автомобил, а оттам и размера на дължимия ДДС. От заключението на вещото лице се установява и не е оспорено от данъчната администрация, че неправилно в ДРА е посочено, че за този автомобил са извършвани ремонтни работи, видно от представените по делото фактури и че дружеството не е включило към балансовата стойност цената на ремонтните работи. Последните се отнасят до другия подаден автомобил, марка "Мерцедес", № С **** ВХ. С оглед изложеното в тази обжалвана част решението на градския съд е правилно и не са налице сочените от касатора отменителни основания и решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно другия продаден на "Волф лизинг" АД автомобил, марка "Мерцедес", № С**** ВХ в ДРА изрично е посочено, че той е заведен в счетоводството на ревизираното дружество с балансова стойност 143 446 лв. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в която са третирани само две стойности - продажната и застрахователната, но не и балансовата стойност, която според данъчната администрация е заведен автомобилът в счетоводството на дружеството-продавач балансова стойност от 143 446 лв. Последната се получава като разлика от придобивната стойност на актива и действително начислените амортизации. Липсата на мотиви на съда защо не възприема балансовата стойност на актива, заведен съгласно констатациите на данъчния ревизионен акт, не дава възможност на настоящата касационна инстанция да извърши преценка за правилността на решението в обжалваната му част. Съдът не е обсъдил и стойността на автомобила към момента на вноса му от Германия, предвид представения ЕАД и не е извършил съпоставка дали тази стойност и балансовата съвпадат. Вещото лице също не се е произнесло относно балансовата стойност на ДМА, установена от данъчните органи и сумата от 40 060 лв., посочена от вещото лице като балансова стойност, нито е установил към кой момент тези балансови стойности са отразени счетоводно от дружеството. Това различие между констатациите на данъчния ревизионен акт и заключението на вещото лице за балансовата стойност на автомобила, заведен от дружеството като ДМА въобще не е обсъден от съда, нито каква е действителната стойност на автомобила към момента на вноса на същия, за да се прецени това ли е и балансовата стойност, с която той е заведен, което е довело до допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на които се позовава и касатора. Освен това съдът следва да прецени и да изложи мотиви, следва ли сумата за ремонта на автомобила преди продажбата му да се включва в балансовата стойност на автомобила, съгласно констатациите на данъчните органи и отразява ли се тя на продажната цена по смисъла на чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29 ЗДДС (отм.) или не и да изложи съответните мотиви. С оглед изложеното в тази обжалвана част решението е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото в същата част да се върне на СГС за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната съдебна инстанция в размер на 90, 15 лв. В останалата част и по повод искането на касатора за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд при новото разглеждане ще се произнесе и за разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,