Решение № 7550 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7062/2017 г.

Решение № 7550 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7062/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ц. Н. П. от гр. С. срещу решение № 943 от 17.02.2017 г., постановено по адм. дело № 10126 от 2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на П. срещу заповед № РКР16-РД48-16/10.10.2016 г. на кмета на район "Кремиковци", Столична община. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания административен акт с произтичащите от това правни последици. Наред с касационната жалба и в рамките на настоящото съдебно производство Ц. П. е предявил и частна жалба против Определение № 2193/05.04.2017 г., постановено по адм. д. № 10126/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което АССГ в производство по чл. 248 от ГПК е оставил без уважение искането на Ц. П. за изменение на Решение № 943/17.02.2017 г. на Административен съд С. - град в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на атакуваното определение и моли същото да бъде отменено. Редовно призован за съдебно заседание, Ц. Н. П. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, кметът на Столична община, район "Кремиковци", редовно призован, се представлява от гл. юрк. Райчев, който оспорва касационната и частната жалби, а по същество твърди правилност на атакуваните с тях съдебно решение и определение по чл. 248 от ГПК. Депозиран е и писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По горните съображения допустима е и частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на П. срещу Заповед № РКР16-РД48-16/10.10.2016 г. на кмета на район "Кремиковци", Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе общински нежилищен имот, находящ се в гр. С., кв. "Кремиковци" през ул. "К." ..№... - АОС № 2928/2015 г. от Ц. Н. П. поради обстоятелството, че същият имот се държи/владее без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му по закон материална компетентност, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Според първоинстанционния съд процесната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните и приети по делото доказателства съдът е заключил, че обжалваната заповед е постановена при наличието на всички, предвидени в разпоредбата на чл. 65 от ЗОС материалноправни предпоставки. Базирайки се на представения по делото Акт за общинска собственост № 2928/29.12.2015 г., съдът е установил, че процесният недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 68134.8200.783, находящ се в район "Кремиковци", кв. "Кремиковци", ул. "Кремиковска", е актуван като общински на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 3, ал. 2 от ЗОбС, предвид което същият съставлява общинска собственост. От събраните писмени доказателства съдът е формирал извод, че към датата на издаване на оспорваната заповед - 10.10.2016 г., имотът е бил държан от жалбоподателя без правно основание, като към релевантния момент на издаване на заповедта за изземване, както и впоследствие, страните не са субекти на правоотношение с предмет отдаването на общинския имот под наем, което изключва и възможността процесният имот да се държи от адресата на заповедта на правно основание. По горните съображения съдът е заключил, че е осъществена и една от трите, алтернативно предвидени в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС материалноправни предпоставки, които, наред с обстоятелството, че изземваният имот съставлява общинска собственост, следва да са налице, за да се осъществи съставът на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. По отношение на представените от жалбоподателя в съдебното производство писмени доказателства, с които П. оспорва правото на собственост на общината върху процесния имот с твърдение, че трето лице - " Д. Е. Г. " ЕООД, /чийто управител е П./ притежава същия имот, съдът е приел, че спорове за собственост не могат да бъдат разрешавани от административен орган в рамките на административно производство по АПК - от една страна, а от друга - същите писмени доказателства не доказват по категоричен начин наличието на реален спор за собственост именно за процесния имот. По горните съображения АССГ е отхвърлил жалбата на Ц. П. Н. срещу обжалвания от него индивидуален административен акт с предвидените от това законни последици. Съдебното решение е неправилно. Неправилен е решаващият извод на АССГ за издаване на заповедта при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Основателни са възраженията на касатора за липса на основен реквизит на заповедта - достатъчна конкретизация на имота, предмет на изземване- индивидуализацията му с квадратура, граници и точно местоположение. Препращането към акта за общинска собственост относно ПИ с идентификатор 68134.8200.783 с обща квадратура от 6836 кв. м. не съставлява индивидуализация на имота, предмет на изземване, доколкото административният орган само твърди, но не доказва, че държания без правно основание от Ц. П. нежилищен имот попада в рамките на ПИ с идентификатор 68134.8200.783 по КК и КР на гр. С., район Кремиковци. Липсата на квадратура и граници на изземвания имот в случая се приравнява на липса на предмет на заповедта, водеща от своя страна до невъзможност да се прецени законосъобразността й, както и до невъзможност да се пристъпи към изпълнението й. Като не е отчел всички тези съществени пороци на административния акт, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът- решен по същество, като се отмени атакуваната Заповед № РКР16-РД48-16/10.10.2016 г. на кмета на район "Кремиковци", Столична община като незаконосъобразна. Предвид основателността на касационната жалба, основателна се явява и частната жалба срещу определението на АССГ в частта за разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение