Решение № 550 от 22.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 581/2009 г.

Решение № 550 от 22.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 581/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С решение от 6.04.2009 г. по внохд № 3249/08 г. Софийският градски съд потвърдил присъдата на Районния съд-гр. София, постановена по нохд № 9829/08 г., с която подсъдимият К. Д. Б. е осъден на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК на 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години, а на основание чл. 343г НК - лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години, като е зачетено времето през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 2.08.2007 г. В срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъденият Б. е направил искане за възобновяване на наказателното дело, като претендира наличието на условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК. Пред ВКС защитата на осъдения поддържа направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното производство. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество неоснователно. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. На тази плоскост, осъденият възразява, че съдът по същество не се е съобразил с изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК, чл. 339, ал. 2 НПК. От друга страна се твърди, че обективната истина по делото не е постигната. Мотивите на оспореното въззивно решение убедително сочат, че направените от подсъдимия възражения са били анализирани от СГС и са отхвърлени като неоснователни. Що се отнася до изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, те както е известно, за въззивния съд са задължителни само в случаите на чл. 336 НПК - чл. 339, ал. 3 НПК, какъвто не е настоящият. Независимо от това решаващия съд е извършил собствена оценка на събраните по делото доказателства. Изложени са съображения по достоверността на доказателствените средства, в частност - обясненията на подсъдимия Б. Поддържаното пред касационната инстанция възражение за процесуалната негодност на протокола за изпробване с техническо средство "Алкотест" не държи сметка за това, че същият е изключен от доказателствата. Всички обстоятелства от кръга по чл. 102 НПК са изяснени по изискуемия от закона начин - пълно, всестранно и обективно. Липсата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК предопределя рамките на проверката за правилното приложение на закона, а именно - фактическите положения, приети за установени по несъмнен и категоричен начин. В тези рамки законът правилно е приложен. Изложени са съображенията на съда по наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, които са в съответствие с фактите, закона и практиката по приложението му. Наложените наказания не са очевидно несъответни по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и поради това са справедливи. Данните по делото не дават основание да се приеме наличието на която и да било от хипотезите по чл. 55 НК, поради което наказанията правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. Изложените в тази връзка съображения относно степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец, изцяло се възприемат от касационната инстанция, като не е необходимо преповтарянето им. Изложеното дотук очертава отсъствието на основания за възобновяване на наказателното производство. Ето защо на основание чл. 424 НПК, ВКС I-во наказателно отделение