Решение № 8536 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14317/2015 г.

Решение № 8536 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14317/2015 г., VII о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Радослав Тодоров Цветков против решение по адм. д. № 127/2015 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението с оплаквания за необоснованост, материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно е определил т. I от Протокол № 1 от 15.10.2014 г., на Комисия, назначена от ректора на Техническия университет, гр. София, като първоначален акт по чл. 98, ал. 2 от АПК, защото в случая няма издаден акт. След като комисията не е орган на Висшето училище, актовете й не попадат в определението на чл. 21, ал. 1 от АПК. Неправилно съдът приема, че жалбата до съда е допустима. Съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявления, действия и бездействия, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове. Процедурата по избор започва с обявяване на конкурса и завършва с избор от Факултетния съвет по чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗРАСРБ. Комисията е помощен орган и актовете й не подлежат на самостоятелен контрол. По същество неправилно съдът приема, че Иван П. Йорданов е представил всички изискуеми документи, без такива да има по делото. Представените публикации равностойни на монографичен труд са 6 на брой, вместо изискуемите 9, което се отразява на изискването за минимум публикации за допускане до участие в конкурса. Неправилно съдът приема, че жалбоподателят е представил всички изискуеми документи. С жалбата до съда тези документи не са представени, а съдът всъщност е кредитирал за доказани наведени твърдения на страна. Развива подробни съображения относно представените пред органа публикации, липсата на списък на учебни пособия и учебници, относно статиите и др. Претендира разноски.

Касационните жалбоподатели Комисия и Факултетен съвет на Факултета по приложна математика и информатика при Техническия университет, гр. София, оспорват първоинстанционното решение. Твърдят, че решението по т. 1 от Протокол № 1 от 15.10.2014 г. на Комисия, назначена със заповед № ОЖ-343/14.10.2014 г. на ректора на ТУ, гр. София, не е административен акт, поради което решението е постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Развиват подробни съображения, позовават се на Решение № 2573/21.02.2013 г. по адм. д. 12587/2012 г. на ВАС, VII отд. Представят писмени доказателства.

Ответникът Иван Пейчев Йорданов оспорва касационните жалби. Твърди, че първият акт с правно значение за участниците в конкурса е решението на комисията за допускане до участие. Комисията по допускане е орган с изрично предвидени правомощия по чл. 48 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ, а конкурсът преминава през два етапа. Поради това постановените от нея актове имат самостоятелно правно значение. Решението, с което без мотиви не е допуснат до участие в конкурса, грубо накърнява правната сфера и правилно е отменено. Развива подробни съображения.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими . Разгледани по същество са основателни по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по жалбата на Иван Пейчев Йорданов против:

1. решение по т. I от Протокол № 1 от 15.10.2014 г. на Комисия, назначена със заповед № ОЖ-343/14.10.2014 г. на ректора на Техническия университет, гр. София, с което жалбоподателят не е допуснат до участие в конкурс за заемане на академичната длъжност "доцент" в професионално направление 4.5 "Математика", научна специалност "Математически анализ".

1. против решението по т. II от Протокол № 1 от 15.10.2014 г. на Комисията, с което Радослав Тодоров Цветков е допуснат до участие в конкурс за заемане на академичната длъжност "доцент" в професионално направление 4.5 "Математика", научна специалност "Математически анализ".

1. против протоколно решение на ФС на ФПМИ на ТУ от 6 ноември 2014 г., с което ФС не е приел възражението на Иван П. Йорданов до ректора на ТУ-София от 27.10.2014 г. - л. 85, против недопускането му до конкурса .

Жалбоподателят е поискал от съда да бъде допуснат до конкурса, да бъде отстранен от участие другият кандидат, да бъде отменено протоколно решение № 56/9.10.2014 г. на ФС.

Първоинстанционният съд с разпореждания от 14.01.2015 г., 21.03.2015 г. и 31.03.2015 г. е изисквал доказателства за срочността на жалбата. С разпореждане от 26.06.2015 г. съдът е конституирал като ответници Комисия, назначена със заповед № ОЖ-343/14.10.2014 г. на ректора на ТУ, и ФС на Факултета по приложна математика и информатика, като изискал административната преписка ведно с документите представени от жалбоподателя и Радослав Т. Цветков. Разпореждането е съобщено на Комисията и на ФС на 14.07.2015 г. По делото е постъпило писмо от декана на ФПМИ от 20.07.2015 г. към което са приложени молбата на Иван Пейчев от 13.10.2014 г. за допускане до конкурс, извадка от ДВ с обявата, извадка от Правилника на ТУ и от регистъра на процедурите за заемане на академични длъжности.

С решение № 6242/2.10.2015 г. по адм. д. № 127/2015 г. първоинстанционният съд е отменил т. I от Протокол № 1 от 15.10.2014 г. на Комисията, назначена със заповед № ОЖ-343/14.10.2014 г. на ректора на Техническия университет, с което жалбоподателят не е допуснат до участие, и протоколно решение № 56/6.11.2014 г. на ФС на ФПМИ на ТУ, с което не е приел възражението на Иван П. Йорданов до ректора на ТУ - София. Съдът не се е произнесъл по искането за отмяна на решението на Комисията, с което другият кандидат е допуснат до участие.

Развити са съображения за допустимост на жалбата. Съдът приема, че макар заинтересованото лице Радослав Т. Цветков да е избран за доцент с решение № 57 от 4.12.2014 г. на ФС на ФПМИ на ТУ, Иван Пейчев Йорданов има правен интерес от търсената защита срещу решение на Комисията да не бъде допуснат до конкурса. Посочено е, че това е първият акт с правно значение на орган със самостоятелни правомощия по чл. 48, ал. 1 от ППЗРАСРБ и тъй като не подлежи на одобряване, има директен правен ефект в правната сфера на адресата. Според съда това го определя като индивидуален административен акт и след като със закон не е изключен от съдебен контрол, жалбата до съда е допустима.

Прието е, че е допустима жалбата и срещу протоколно решение на ФС на ФПМИ на ТУ от 6 ноември 2014 г., с което ФС не е приел възражението на Иван П. Йорданов до ректора на ТУ - София. Няма развити други съображения, освен че възражението има характер на жалба по административен ред срещу решение на Комисията за недопускане до конкурс.

За да уважи жалбата по същество и да отмени т. I от Протокол № 1 от 15.10.2014 г. на Комисията, съдът е приел, че не е налице основание за недопускане до конкурс, защото от доказателствата по делото е видно, че са представени всички изискуеми по чл. 53 от ППЗРАСРБ и по чл. 11, ал. 2 от ПУРЗАДТУС документи в срок. Дали публикациите по списък отговарят на изискванията за заемане на длъжността е предмет на преценка по същество от научното жури. Направен е извод, че и автобиографията следва да се приеме, че е представена в европейски образец, след като въпреки дадените указания административният орган не е представил преписката. Прието е, че молбата е подадена до деловодството на ТУ, което е следвало да я препрати до ФПМИ на основание чл. 31, ал. 3 от АПК. Другото основание за недопускане до конкурса е несравняване на ксерокс-копията от дипломите с оригиналите, което съдът приема, че не е по вина на участника.

За да отмени решение № 56/6.11.2014 г. на ФС на ФПМИ на ТУ съдът приема, че решението е немотивирано .

Върховният административен съд, VII отделение, приема, че решението е недопустимо в частта, в която е отменено решение № 56/6.11.2014 г. на ФС на ФПМИ на ТУ и неправилно в останалата част по следните съображения:

1. Решение по т. I от Протокол № 1 от 15.10.2014 г. на Комисия назначена със заповед № ОЖ-343/14.10.2014 г. на ректора на Техническия университет, гр. София, с което жалбоподателят не е допуснат до участие в конкурс за заемане на академичната длъжност "доцент", представлява индивидуален административен акт, срещу който е допустима съдебна защита. Конкурсната процедура за заемане на академична длъжност по чл. 3 от ЗРАСРБ започва с решение на висшето училище и се обнародва в Държавен вестник. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗРАСРБ преминава през две фази- конкурс и избор. Допускането до конкурс се преценява от комисия по чл. 48 от ППЗРАСРБ в състав определен с правилника и със заповед на ректора на висшето училище. Конкурсът се провежда от научно жури по чл. 25 - 27а, ал. 1 от ЗРАСРБ, което оценява и класира кандидатите и предлага за избор. Факултетният съвет взема решение за избор на "доцент" предвид чл. 27а, ал. 2 от ЗРАСРБ.

Следователно законът регламентира процедура, която постепенно преминава през различни етапи, всеки от които приключва с акт, който е правно релевантен за следващия етап. Съгласно чл. 32 от ЗРАСРБ всички актове на органите на висшето училище във връзка с придобиване на степен или за заемане на академични длъжности могат да се обжалват пред съда по реда на АПК. Правилно съдът приема, че първоначалната жалба срещу решението на Комисията подлежи на самостоятелен контрол, защото с този административен акт е преградено участието на Иван П. Йорданов до конкурсната процедура за заемане на академична длъжност.

Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи на съда, че подаването на молбата в деловодството на ТУ, а не на факултета, не е законна пречка за допускане до участие. Съгласно чл. 31, ал. 3 от АПК е налице задължение за препращане на молбата до компетентния административен орган. Сравняването на ксерокс- копия с оригинали на документи е в задължението на съответния административен орган, а няма доказателства, че кандидатът е отказал представянето на оригиналите.

Необосновано обаче и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът приема, че са представени всички изискуеми документи по чл. 11, ал. 2 от ПУРЗАДТУС за участие в процедурата. Всъщност в съдебното производство е представена молбата от 13.10.2014 г., в която са описани документи, но документите не са приложени по делото. За да приеме, че изискванията са спазени, съдът е приел, че тежестта на доказване е на административния орган, който въпреки дадени указания с разпореждане от 26.06.2015 г. не е представил цялата административна преписка.

Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В случая Иван Пейчев Йорданов обжалва решение на Комисия, с която по същество е отказано допускане до участие в процедурата за заемане на академична длъжност. В тежест на оспорващия, а не на административния орган, е да докаже, че е представил всички документи. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което има за правна последица необоснованост на постановения съдебен акт и неправилно прилагане на материалния закон. Като е отменил решението на Комисията, съдът е постановил в тази част неправилно решение, същото подлежи на отмяна и по същество отхвърляне на жалбата срещу т. I от Протокол № 1 от 15.10.2014 г. на Комисия, назначена от ректора на ТУ със заповед № 343/14.10.2014 г. Решението на съда следва да бъде отменено и в частта, в която административната преписка е върната на Комисията за ново произнасяне.

1. Недопустимо е решението в частта, с която е отменено протоколно решение на ФС на ФПМИ на ТУ от 6 ноември 2014 г., с което ФС не е приел възражението на Иван П. Йорданов до ректора на ТУ - София от 27.10.2014 г. против недопускането му до конкурса.

Първо, въобще не може да бъде споделено разбирането, че се касае за оспорване по административен ред, защото Комисията е орган, персоналният състав на който е определен със заповед на ректора на ТУ, с правомощия само за целите на настоящата процедура. Макар да е административен орган и с конкретни правомощия, не е административно подчинен на Факултетния съвет.

Второ, дори ФС да беше по-горестоящ административен орган на Комисията в рамките на процедурата за заемане на академична длъжност, решението на контролиращия административен орган, с което се потвърждава първоначалния административен акт, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, предвид чл. 98, ал. 2 от АПК. Поради това решението в тази част следва да бъде обезсилено, а производството прекратено.

Предвид изхода на спора следва да бъдат уважени исканията на касационните жалбоподатели Факултетния съвет на ФПМИ при ТУ и Комисия назначена със заповед № ОЖ-343/14.10.2014 г. за присъждане на направените по делото разноски по описа: по 25 лева държавна такса за касационно производство и по 300 лева адвокатски хонорар, за което са представени вносни бележки и договори за правна защита- л. 22 и 23 от делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение