Решение № 14285 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3609/2012 г.

Решение № 14285 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3609/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Иван Тодоров Иванов, в качеството му на управител на ЧЗК "Доверие" ЕООД, чрез пълномощника му адв. Ангел дьо Соколарски, срещу Решение № 38 от 29.12.2011 г., постановено по адм. дело № 552/2011 г. от Административен съд Враца. В жалбата не се сочат и мотивират конкретни отменителни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че се претендира неправилност на съдебния акт вследствие допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делата разноски. Ответната страна - Кметът на община Бяла Слатина, в представеното по делото писмено становище пледира за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Иван Тодоров, в качеството му на управител на ЧЗК "Доверие" ЕООД, срещу Заповед № 260 от 02.09.2011 г. на Кмета на община Бяла Слатина, с която, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, е наредено да освободи общински недвижим имот - фурна с обща площ от 150.07 кв. м, находяща се в с. Бъркачево, тъй като договорът му за наем е изтекъл на 30.10.2010 г., след която дата го владее без правно основание. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на неговата компетентност, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Процесният недвижим имот, съгласно приложения по делото акт № 116 от 19.05.1998 г. е частна общинска собственост, отдаден под наем на ЧЗК "Скът" с. Бъркачево с договор от 010.2000 г., анексиран на 05.08.2005 г., когато като страна по същия, в качеството на наемател, е встъпила ЧЗК "Доверие-2005" с. Бъркачево с управител Иван Тодоров Иванов (л. 86 - 88, л. 89). Съгласно чл. 2 от посочения договор същият има срок на действие 10 години, считано от 01.10.2000 до 01.10.2010 г. (л. 86). След изтичане на срока нов договор за наем между същите страни не е бил сключван, тъй като общинския съвет Бяла Слатина е обявила и провела публичен търг за отдаване под наем на общинския имот - фурна с. Бъркачево (л. 12). Със Заповед № 364 от 27.09.2010 г., оставена в сила със съдебно решение № 8850 от 21.06.2011 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 1287/2011 г., за спечелил търга е бил определен Цвятко Лилов Петров. При тази фактическа установеност съдът правилно е приел, че са налице материално-правните предпоставки на нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за издаване на заповед за принудително изземване на процесния имот - налице е недвижим имот, собственост на община Бяла Слатина, който след 01.10.2010 г. се владее без правно основание от ЧЗК "Доверие" и против волята на собственика. Ето защо жалбата срещу така постановения съдебен акт е неоснователна и не следва да се уважава. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение