Решение № 6072 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2016 г.

Решение № 6072 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника на дружеството, срещу решение № 178/29.07.2016 г. по адм. д. № 886/2014 г. на Административен съд Х. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-началникът на службата по геодезия, картография и кадастър- Х. и А. П. А., не вземат становище по касационната жалба. Ответниците по касационната жалба П. П. Б., М. Т. К., К. Д. В., Т. П. Н., З. А. Б. и Д. В. Д. в писмен отговор чрез своя представител намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. П. Б., М. Т. К., К. Д. В., Т. П. Н., З. А. Б., Д. В. Д. и А. П. А. срещу заповед № 18-14803/10.12.2014 г. на началника на СКГК-Х., с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 и чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и регистър на гр. [населено място], изразяващо се в нанасяне на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [номер], образуван от самостоятелен обект в сграда с идентификатор [номер] и самостоятелен обект 21052.1015.303. 16. 171, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [номер]. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Не се установява от доказателствата по делото несъответствие в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Фактическите обстоятелства, изложени в оспорената заповед, са взаимнопротиворечиви и неотносими към прилагането на посочените в нея правни норми на чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Цитираните в акта правни норми не са адекватното правно основание за издаване на атакуваната заповед. Така постановеното решение е допустимо като постановено по допустими жалби: С влязло в сила на 28.09.1996 г. решение № 453/04.09.1996 г. по гр. дело № 744/1994 г. на Димитровградски районен съд, по предявен иск по чл. 108 от ЗС е осъден [ЮЛ] да предаде на жалбоподателите и други лица владението върху следните два обекта, а именно: партерна стая за детски колички с размери 4. 39/3. 80 кв. м. /площ от 16. 68 кв. м. / и перално помещение, находящо се в мазето, представляващи общи части към жилищата, находящи се във вход "Е" на жилищна сграда блок № [номер] на [улица]в гр. [населено място]. Партерната стая с площ 16. 68 кв. м. представлява процесният самостоятелен обект в сграда, а всички жалбоподатели са се легитимирали с документи за собственост и като собственици на идеални части от общите части на сградата–жилищен блок № [номер], вх. [номер], на [улица]в гр. [населено място]. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че в ККР след одобряването й е нанесен самостоятелен обект в сграда, с идентификатор [номер] и площ 16. 68 кв. м., като съседен на самостоятелен обект с идентификатор [номер], собственост на касатора с площ от 112, 4 кв. м. По същество с обжалваната заповед се нанася нов обект с идентификатор [номер], образуван от два самостоятелни обекта с идентификатори [номер] и [номер]. Новият обект е посочен с площ от 112, 4 кв. м, което е по-малко от сбора на посочените площи на двата самостоятелни обекта, от които е образуван. Към така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон: Не е налице хипотезата на изменение в ККР поради непълнота или грешка, тъй като към момента на одобряването на кадастралната карта и регистър имотът на заявителя не е нанесен с грешни граници или обем. Освен това данните по делото сочат, че срещу изменението е подадено възражение, което сочи на наличие на спор за материално право. При наличието на спор за материално право претендираното остраняване на твърдяната грешка в кадастралната карта не може да бъде удовлетворено. Поради това не е налице и основание за изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като от фактическа страна такива не са осъществени. От една страна в обжалваната заповед новонанесеният обект. 172 е посочен със същата площ и собственик, както в одобрените кадастрална карта и регистър, а от друга се сочи, че се образува от два самостоятелни обекти-. 171 и 16. 18. Разминаването пък в площта на новонанесения имот е достатъчно основание за отмяна на заповедта. В този аспект изводът на съда, че фактическите обстоятелства, изложени в оспорената заповед са взаимнопротиворечиви и неотносими към прилагането на посочените в нея правни норми, е законосъобразен. Релевантните факти, предвидени в посочените като правно основание в оспорения административен акт норми, не са осъществени. Крайният резултат за незаконосъобразност на обжалваната заповед е съответен на материалния закон. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е допустимо, обосновано и материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба П. П. Б., М. Т. К., К. Д. В., Т. П. Н., З. А. Б. и Д. В. Д. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на по 300 /триста/ лв. за всеки. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,