Решение № 526 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1354/2013 г.

Решение № 526 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1354/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ОД на МВР - гр. Р., чрез процесуален представител, против решение № 49/10.12.2012 г., по адм. д. № 297/2012 г. по описа на Административен съд - Р.. С обжалваното решение е отменена заповед № з-3631/21.08.2012 г. на директора на ОД на МВР - гр. Р. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на полицай Н. П. К. - младши автоконтрольор - I степен в група ОДПКПД на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - гр. Р., категория Е. Касаторът навежда доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствeните правила, както и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Н. П. К., чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на V отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Р. отменя заповед № з-3631/21.08.2012 г. на директора на ОД на МВР - гр. Р., с която на полицай Н. П. К. - младши автоконтрольор - I степен, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови решението съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и неустановеност на извършени дисциплинарни нарушения. Съдът сочи, че приобщените по дисциплинарната преписка доказателствени материали от следственото дело като протоколи за разпит на защитен свидетел и протоколи за разпознаване на лица от същия този свидетел - са ползвани в дисциплинарното производство като основен и единствени източник на сведения за правнорелевантните факти от състава на приетите за извършени от К. дисциплинарни нарушения. Съдът приема, че същите материали са изготвени и събрани за нуждите на наказателното производство по предвидения в НПК специален ред и процесуалната им годност следва да бъде изследвана единствено от наказателен съд и в този смисъл не могат да бъдат подлагани на анализ от административния съд извън рамките на наказателното производство. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Фактическата обстановка е правилно установена от съда и не се оспорва от страните. Спорът по делото се свежда до въпроса установени ли са извършените от К. дисциплинарни нарушения за които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Това означава, че съдът може и е длъжен въз основа на събраните и приобщени доказателства да прави изводи за фактите по спора, дори и ако пред самия съд същите биха били недопустими. В този смисъл неправилно решаващият съд е приел, че приобщените материали - протоколи за разпит на защитен свидетел и протоколи за разпознаване на лица от същия този свидетел не могат да бъдат използвани с доказателствена сила. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от специалния закон - Закона за МВР, съобразно която за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. При наличието на такива свидетелски показания, дадени пред разследващите органи под опасност за понасяне на наказателна отговорност при лъжесвидетелстване, уличаващи К. в корупционно действие /приемане на недължима сума от 150 евро от водач на МПС/, съдът счита, че са спазени материалноправните изисквания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". В този смисъл издадената заповед съответства и с целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генералната превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. Станалото е добило негативен обществен отзвук и е станало достояние на широк кръг лица, а деянието е несъвместимо с етичните правила за поведение в МВР с които се уронва престижът на службата. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли оспорването. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции. Воден от горното Върховният административен съд, тричленен състав на V отделение