Решение № 6353 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3742/2012 г.

Решение № 6353 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3742/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187 и чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Петя Петрова Кралева от гр. Бургас срещу решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 3.8. на протокол № 7 от 16.02.2012 г., с което ВСС е назначил Кремена Илиева Стефанова, прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Бургас, в длъжност "прокурор в Апелативна прокуратура - гр. Бургас".

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че с обява, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 50 (стр. 147 и сл.) от 1.07.2011 г., ВСС е обявил свободни длъжности за повишаване и преместване на съдии, прокурори и следователи в органите на съдебната власт (чл. 189, ал. 1 ЗСВ), от които две длъжности прокурор в Апелативна прокуратура - гр. Бургас. Кандидати за тези две длъжности са били жалбоподателката Петя Петрова Кралева, Кремена Илиева Стефанова и Георги Стойков Кузманов (прокурор в РП, Бургас). Събеседване с тях е проведено от конкурсна комисия в състав пет прокурори от Върховната касационна прокуратура (ВКП), поставили общи оценки за притежаваните от кандидатите професионални качества 5.45 на Кремена Илиева Стефанова и Георги Стойков Кузманов и 5.40 на жалбоподателката Петя Петрова Кралева. Въз основа на мотивирано предложение от Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи ВСС е взел решения, с които е назначил (повишил) Кремена Илиева Стефанова и Георги Стойков Кузманов на двете конкурсни длъжности "прокурор в Апелативна прокуратура - гр. Бургас" (т. 3.8. и т. 3.9.) и е отказал да проведе гласуване за повишаване на жалбоподателката Петя Петрова Кралева в длъжност "прокурор в Апелативна прокуратура - гр. Бургас" поради попълване на местата (т. 3.10).

Петя Петрова Кралева е оспорила и трите решения с обща жалба, но оспорванията са разделени и по всяко от тях е образувано самостоятелно съдебно производство. Предмет на настоящото съдебно производство, както се посочи по-горе, е спорът за законосъобразността на решението по т. 3.8. на протокол № 7 от 16.02.2012 г., с което ВСС е назначил Кремена Илиева Стефанова (по оспорването на решението по т. 3.9. на същия протокол, с което ВСС е назначил Георги Стойков Кузманов, е образувано адм. д. № 3743 от 2012 г., а по т. 3.10. - адм. д. № 3744 от 2012 г.).

Доводите в жалбата са за незаконосъобразност на решението по т. 3.8. поради противоречие с материалноправни разпоредби и съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Основани са на следните аргументи:

1. Оспореното решение било постановено въз основа на правила, приети от ВСС в противоречие с Решение № 10 от 15.11.2011 г. по конст. дело № 6/2011 г. на Конституционния съд на Република България, според което "На законово ниво за относително дълъг период от време следва да бъдат уредени обществените отношения, свързани с критериите и реда за атестиране и оттам за кариерно израстване в съдебната власт, а не това да става с често променяни подзаконови нормативни актове, приемани от ВСС, който е създаден да ги прилага при осъществяване на кадровата политика в съдебната власт." Тези правила, според жалбоподателката, "не отговарят на установените с конституционното решение критерии и изначално се явяват противоконституционни."

1. Установените от ВСС критерии за провеждане на събеседване и формиране на общата оценка за притежаваните професионални качества са неясни, общи и предполагащи високо ниво на субективизъм при оценяването на кандидатите. Но в процесния конкурс проведеното събеседване и формирането на общата оценка е в противоречие дори с тези неясни и неточни критерии. Липсата на обективни критерии при проведения конкурс за прокурор в Апелативна прокуратура - Бургас води до невъзможност доказани добри професионалисти, които изпълняват задълженията си добросъвестно, съобразно вътрешното си убеждение и закона, да имат възможност за кариерно развитие при наличието на толериране на спорни кандидати.

1. Поставените общи оценки на тримата кандидати са в противоречие с разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ЗСВ, според която при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Тази оценка е изготвена като средно аритметична от оценките на всички членове на конкурсната комисия, но тя няма характер на обобщена оценка, отчитаща атестацията на кандидата и резултата от събеседването. Затова от съдържанието на пълния стенографски протокол от заседанието на ВСС на 16.02.2012 г. се вижда, че някои членове на ВСС (в частност проф. Мингова) недвусмислено са изразили резерви и критика към работата на изпитната комисия за Апелативна прокуратура, като са изразили становище, че оценките не отговарят и на инструкциите, дадени от ВСС към членовете на изпитните комисии. Отложеният избор от страна на ВСС за Апелативна прокуратура - Велико Търново и изказванията на част от членовете на ВСС в тази насока е илюстрация на основателните притеснения за така допуснатото закононарушение в процедурата, което жалбоподателката счита, че е съществено по своя характер.

1. От предоставения на жалбоподателката достъп до конкурсната документация тя не могла да разбере дали е спазена процедурата по чл. 192, ал. 4 ЗСВ, т. е. доколко е извършена преценка на притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност. Но от Етичната комисия в Окръжна прокуратура - Бургас за нея не било изискано становище и от това обстоятелство било видно, че преценка на притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност не е била направена.

Заинтересованата страна (Кремена Илиева Стефанова) не е изразила становище по спора.

Процесуалният представител на ВСС е изразил становище, че жалбата е неоснователна, а оспореното с нея решение е взето от компетентния колективен административен орган, при съблюдаване на пределите на предоставената от закона оперативна самостоятелност, при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материални правни норми и с целта на закона. След влизане в сила на Решение № 10 от 15.11.2011 г. по конст. дело № 6/2011 г. на Конституционния съд, с решение на ВСС от 28.11.2011 г. са приети Правила за провеждане на конкурсите, които са вътрешни правила, нямат качеството на наредби и се вписват в допустимата рамка според цитираното решение на Конституционния съд. Още повече, че според мотивите на решението ВСС може да урежда реда за провеждане на процедурата, свързана с назначаването на съдии, прокурори и следователи. Конституционното решение няма за цел да спре протичащите към този момент конкурси в съдебната система, а да даде ясна легитимност на приетите от ВСС дотогава актове, като установи тяхната правна природа. Изпълнението на конституционните правомощия на ВСС по чл. 130, ал. 6 от Конституцията е пряко свързано с успешното функциониране на съдебната власт и не би могло да бъде преустановено от съществуващи непълноти или несъвършенства в законовата уредба на конкурсното начало.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на жалбата. Доколкото законовите положения се нуждаят от уточняване в детайли с оглед прилагането им, ВСС може да извършва вътрешно нормотворчество, съобразено с Конституцията, като приема правила, указания и методики. Действащите Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, съветът е приел с решение по протокол № 39 от 28.11.2011 г., допълнени с решение по протокол № 1 от 12.01.2012 г. По тях именно е приключила цялата процедура, поради което възраженията (на жалбоподателката) са неоснователни. Спазен е както материалният закон, така и процедурата по правилата и като цяло конкурсът е проведен в съответствие с тези правила - чл. 32 до 40 от тях.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита жалбата за неоснователна поради следните съображения:

Конкурсът за повишаване в длъжност или преместване на съдия, прокурор или следовател, се провежда от конкурсна комисия (чл. 189, ал. 1 ЗСВ), определена от ВСС по правилата на чл. 189, ал. 4 - 8 ЗСВ, чрез събеседване с кандидатите за повишаване в длъжност или преместване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите (чл. 192, ал. 1, изр. 1-во ЗСВ). При определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества (чл. 192, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ). Данните по делото сочат, че и тримата кандидати за длъжността прокурор в Апелативна прокуратура - гр. Бургас имат много добри оценки от предишни атестирания. Следователно разликата в общите им оценки за притежаваните от тях професионални качества се дължи на поставените им оценки от събеседването. От съдържанието на намиращото се по делото ксероксно фотокопие на протокола (стенограмата) от проведеното събеседване е видно, че темите и свързаните с тях въпроси към тримата кандидати са били различни. Тяхната значимост в прокурорската практика, показаните правни знания, умението на всеки кандидат да построява в логическа последователност дадените от него отговори по определена тема, са все въпроси, за чието разрешаване са необходими специални знания по наказателно и наказателно-процесуално право, каквито настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не притежава в необходимия обем и поради това не може да отговори на оплакването на жалбоподателката за проявен субективизъм от членовете на конкурсната комисия при оценяването на отговорите, дадени от тримата кандидати при събеседването. Акцентът в Решение № 10 от 15.11.2011 г. по конст. дело № 6/2011 г. на Конституционния съд е поставен върху конституционното изискване критериите за атестиране и въобще за кариерното израстване на магистратите да бъдат определени със закон. ЗСВ е прогласил два критерия, въз основа на които да се определя общата оценка за притежаваните от кандидата професионални качества - оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания (чл. 192, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ). Критерии или стандарти за оценката при събеседването законодателят не е определил. Не е придал правна значимост на продължителността на стажа, който съответния кандидат е придобил на същата (при преместване) или по-ниска (при повишаване) длъжност. Това е така, защото професионалният опит се очертава от данните, въз основа на които са направени атестиранията и от знанията и практическите умения, показани при събеседването. Но когато броят на кандидатите за назначаване (повишаване или преназначаване) превишава броя на вакантните длъжности, дори иначе пренебрежимо малката разлика в общите оценки става решителна (фатална). Затова е от съществено значение професионалния опит и екзаминаторски капацитет на всеки чл. от конкурсната комисия, а според чл. 189, ал. 8 ЗСВ тези качества не се подлагат на преценка при определянето на поименния състав на комисиите, защото "поименният състав на всяка комисия се определя от Висшия съдебен съвет на основата на изтеглен на публично заседание жребий" (чл. 189, ал. 8 ЗСВ).

Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приети от ВСС на заседанието от 28.11.2011 г., не са подзаконов нормативен административен акт. Те въобще не са административен акт, защото по дефиниция административния акт е властническо волеизявление, което се прави по силата на закон, а в позитивното право липсва закон, който да възлага на ВСС изработването на такива правила. Затова Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт са вътрешни правила по чл. 13 АПК, приети и огласени от ВСС по прилагането на ЗСВ и неговите цели и в частност по провеждането на възложените от ЗСВ конкурси и избори. Поради това правилата не са нищожен нормативен административен акт, нито въобще са някакъв недействителен административен акт и преценката за законосъобразността на всяко основано на тях действие следва да се извършва през призмата на правилата, установени със ЗСВ и целта на този закон. В процесния случай не се установи действие на ВСС или на помощен негов орган при провеждането на конкурса за длъжностите прокурор в Апелативна прокуратура - гр. Бургас, които да се извършени в нарушение на ЗСВ или да противоречат на неговата цел.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,