Решение № 6785 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7642/2010 г.

Решение № 6785 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7642/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Евгений Ванев Владимиров, с. Жабокрът, община Кюстендил, ул. "Извън регулация" № 11 срещу решение № 112 от 19.04.2010 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 67/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Владимиров срещу заповед № 124 от 05.02.2010 г. на началника на районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил, с която е отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че искането за разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие не е обосновано. Счита, че преценката за обоснованост е въпрос на законосъобразност на акта. Съдът не обсъдил факта, че касаторът извършва строителна дейност, инкасира парични средства, охранява собствените си овощни градини. Счита за необоснован извода на съда и органа, че не съществува потенциална заплаха за живота и здравето му при положение, че извършва посочената стопанска дейност. Съдът не приложил правилно закона, тъй като не отчел, че за издаване на разрешение е достатъчно да се докаже необходимост от самоотбрана, каквато по делото е установена безспорно поради извършваната дейност. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед и задължи органа да издаде исканото разрешение. Ответникът по касационната жалба - началникът на районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил, счита същата за неоснователна. Съдът правилно и обосновано приел, че необходимостта от самоотбрана не е доказана. Правилно приел, че предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото на касатора не са основание за издаване на разрешение. Съдът обосновано приел, че изложените от касатора доводи за издаване на разрешение биха могли да обосноват служебна необходимост за притежаване на оръжие, но не и такава за самоотбрана. Сочи, че органът действа в условията на оперативна самостоятелност, преценката му е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите, приложил материалния закон и обосновал изводите си. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при правилни фактически и правни основания. Приел, с оглед доказателствата по делото, за законосъобразен извода на административния орган, че нуждата от самоотбрана не е установена, тъй като осъществяваната от касатора дейност не сочи на такава. Приел, че органът, в рамките на оперативната си самостоятелност, постановил законосъобразен акт, при наличие на предпоставките на чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите ЗКВВООБ (отм.). Въз основа на това направил извод за неоснователност на жалбата и я отхвърлил. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил фактическата обстановка, касаторът не я оспорва и настоящата инстанция я възприема изцяло. Безспорно е, че касаторът е български гражданин, който осъществява търговска дейност, свързана със строителство и селско стопанство. Не се спори, че по отношение на него не са налице отрицателните предпоставки на чл. 12, ал. 1 и по чл. 16, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКВВООБ (отм.). Спорът е досежно правната квалификация на установените факти и обосноваността на фактическите констатации на съда. В съответствие с нормативната уредба, съдът правилно приел, че доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. Притежаването на огнестрелно оръжие, като дейност, представляваща източник на определена опасност за обществото, е поставено в зависимост от наличието на визирана в закон специална цел - чл. 5, ал. 2 и 3 ЗКВВООБ (отм.). Законът е посочил определени обективни предпоставки - чл. 12, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКВВООБ (отм.), които следва да са налице, за да разреши компетентният орган дейността, и му дал правото - при условията на оперативна самостоятелност, да прецени обосноваността на искането, т. е. наличието на специалната цел. С оглед на това съдът, за да прецени законосъобразен ли е оспореният акт, е необходимо да извърши проверка спазени ли са обективните предпоставки и органът упражнил ли е дискрецията си в определените му от закона рамки, условия и цел. Доколкото по делото не се спори, че обективните предпоставки по чл. 12, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКВВООБ (отм.) са налице, и доколкото основание за постановения отказ е чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.), т. е. обосноваността на нуждата, за правилността на обжалваното решение е релевантна преценката за законосъобразност на упражнената от органа компетентност при условията на оперативна самостоятелност - чл. 169 АПК. Въз основа на правилно установените по делото доказателства съдът направил обоснован извод, че административният орган разполагал с оперативна самостоятелност и спазил предписанията на позитивното право при нейното упражняване. Тъй като органът е свободен да прецени обосноваността на искането, т. е. наличието на исканата от закона специална цел, съдът не може да се произнася по правилността на извода на органа, че не е налице заплаха за значими за касатора ценности - здраве, живот, семейство, собственост, който извод е мотивирал органа да приеме искането за необосновано. Преценката на обстоятелствата, обосноваващи необходимостта от самозащита по смисъла на чл. 5, ал. 3 ЗКВВООБ (отм.), се осъществява от органа, с оглед на неговите специални знания, опит и компетентност. Съдът не може да извърши проверка за законосъобразност на обосноваността на отказа, тъй като органът е свободен в преценката на доказателствата - няма законови критерии, по които той прави тази преценка. С оглед на това дали представените от касатора доказателства обосновават или не по отношение на него необходимост от самозащита е компетентен да прецени само органът и тази му преценка е упражнение на дискреционната му власт, която не подлежи на съдебен контрол. С оглед на това неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение, поради неотчитане на обосноваността на постановения отказ. В рамките на преценката за законосъобразност съдът правилно приел, че органът е мотивирал отказа си, т. е. актът съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът установил, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че са спазени условията на упражняване на дискрецията. С оглед на изложеното по-горе, неоснователно е твърдението на касатора, че преценката за наличието или не на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от самоотбрана, са въпрос на законосъобразност на акта. При положение, че органът действа в условията на дискреция, той е в правото си да прецени налице ли е или не такава необходимост и съдът не може да проверява обосноваността на извода му. Това е въпрос на целесъобразност, не на законосъобразност на акта. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд