Решение № 6440 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2923/2012 г.

Решение № 6440 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2923/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Редианс" ООД, чрез управителите: Живко Цанков Диков и Мария Георгиева Дукова, срещу Решение № 214 от 15.12.2011 г., постановено по адм. дело № 131/2011 г., на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им против Заповед ДК-02-СИР-51/20.10.2010 г., на началника на РДНСК - Североизточен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Панорамна тераса" към пицария "Микадо", находящ се в гр. Балчик, до брегоукрепително съоръжение алея "Дамба". С доводи за неправилност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му, ведно със законните последици. Ответната страна - началникът на РДНСК - Североизточен район, не ангажира становище по касационната жалба. Ответната страна - кметът на община Балчик не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал нейната допустимост и неоснователност. Заповед № ДК-02-СИР-51/20.10.2010 г., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Панорамна тераса към пицария "Микадо", с площ 112 кв. м, е преценена като законосъобразна, постановена в условията на компетентност, спазени процедурни правила и материалния закон. Посочени са разпоредбите, изискващи строителни книжа, обсъдена е липсата на условията за приложимост на чл. 56 ЗУТ и обратното - констатирани са предпоставките на чл. 225 ЗУТ, установени от доказателствата, включително и допуснатите експертизи. Решението е правилно и законосъобразно. Изложените от първоинстанционният съд изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно по делото е установено, че процесната тераса представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и че съгласно Акт № 753/18.07.2002 г., недвижимият имот /пасивно брегозащитно съоръжение - дамба/, върху които е изграден строежът, е публична общинска собственост, а общината не е учредявала право на строеж. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че е налице строеж, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и е извършен в нарушение на чл. 148, ал. 1. Безспорно е, че в конкретния случай същият не е узаконен по реда на § 184 ПЗР на ЗУТ и не може да се приеме, че е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ Неоснователно е твърдението на касационният жалбоподател, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на постановеното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,