Решение № 399 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2016 г.

Решение № 399 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. Х. - гражданин на Ливан срещу Решение № 2046/24.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11930/2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на съдебнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички факти свързани с настоящата ситуация в Ливан. Посочва се, че е нарушена материалната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗУБ, като първоинстанционният съд и административният орган неправилно прилагат и тълкуват тази норма. Неправилно съдът приема, че не са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, въпреки, че добросъвестно е изложил причините заради които е напуснал Ливан. Касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представената писмена защита посочва, че при постановяване на решението е нарушен и принципа "забрана за връщане". Ответникът- Зам. председателят на ДАБ, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юриск. Петровска, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура също дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон, след извършен анализ на бежанската история на жалбоподателя и на относимия въпрос за страната на произход. Акцентира основно на това, че молбата за предоставяне на статут, поставила началото на административното производство, е последваща по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗУБ, но в нея не се излагат нови факти и обстоятелства, мотивиращи отправеното искане за закрила. Изложените от бежанеца твърдения са подробно обсъждани и разглеждани в предишните четири административни производства, където е прието, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Производството пред административният съд е образувано по жалба на касационния жалбоподател срещу Решение № 8220/8.10.2015 г., издадено от Заместник председателя на Д. А. за бежанците при МС. С обжалваното Решение № 2046/24.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11930/2015 г. на Административен съд С. град, е отхвърлена жалбата на А. М. Х., търсещ закрила от Ливан против Решение № 8220/8.10.2015 г., издадено от Заместник председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. За да потвърди оспореният административен акт решаващият съд приема, че доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че ситуацията в Ливан представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ приема, че няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Ливан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Това се потвърждава и от приетите справки за актуалната ситуация в Ливан, според която ситуацията понастоящем в страната не може да се определи като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквото се отнася задължителното тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. Прието е, че събраните доказателства не налагат извод за основателност на претенцията. Представената от жалбоподателя бежанска история и подробните справки за политическата обстановка в Ливан, налагат извод, че не са налице условията за предоставяне на бежански статут по реда на чл. 8 от ЗУБ. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Касационната жалба, както и представената по делото писмена защита, визират приложимите нормативни актове, регламентиращи условията за предоставяне на бежански и хуманитарен статут и посочват общозначимите факти, които административният орган или съдът са длъжни да изследват при преценката за наличие на предпоставки по чл. 8 и 9 ЗУБ. Същевременно в жалбата не се съдържат конкретни доводи във връзка с твърденията за неправилна преценка от съда на бежанската история на жалбоподателя, обосноваващи релевираните касационни основания. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с настоящата ситуация в Ливан. Напротив в съдебното производство съдът е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилно решаващият съд е констатирал, че по делото става въпрос за последваща молба за закрила, затова обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 13, т. 5 ЗУБ (отм. - ред. ДВ, бр. 52 от 2007 г.), сочени от търсещия закрила, тяхното значение относно личното му положение или държавата на произход и преценката на тяхната основателност. При съобразяване на обясненията при проведените интервюта и приложените решения на АССГ и ВАС обосновано е прието, че за твърденията на жалбоподателя относно бежанската му история и за наличието на основателен страх от преследване са изложени подробни мотиви във влезлите в сила съдебни решения. В тях също е прието, че тези твърдения са неоснователни, както и че не се доказват основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По същество в настоящето производство не са изложени нови обстоятелства от съществено значение нито относно личното му положение, нито относно ситуацията в държавата по произход, в сравнение с посочените при предходните производства и които, както се посочи са били приети за неоснователни с влезли в сила административни и съдебни актове. Независимо от изложеното в обжалваното решение подробно са обсъдени твърденията на жалбоподателя и са изложени са подробни мотиви относно бежанската история, които не позволяват кредитирането на твърденията за основателен страх от преследване и реална опасност за жалбоподателя в случай на завръщането му в страната по произход. Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, буква "В" от директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС Люксембург: съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите-членки. С посоченото съдебно решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. От становището на ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията на цялата територия в Ливан не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Не са налице сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието, там възникват опасности от тежки посегателства. Съобразено е решението по дело С-285/12 г. на СЕС, с което не се изоставя цитираното по-горе решение на СЕС относно задълженията и правомощията на преценка на основателността на оплакванията за реална опасност от тежки посегателства. Доколкото от обясненията на жалбоподателя не може да се установи съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността му и предвид стабилизиране на ситуацията в държавата по произход, както и липсата на сериозни потвърдени основания да се смята, че самото му присъствие там го излага на реална опасност решаващият състав обосновано е отбелязал, че не може да се приеме, че са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно характера на приложените справки от ДАБ с оглед на чл. 179, ал. 1 ГПК и с оглед на това, че същите представляват доказателство за извършените от длъжностните лица в кръга на службата им действия относно установяване на обстановката в Ливан от посочените информационни източници. Тези справки не са оспорени и не са направени искания и не са представени доказателства от жалбоподателя и пълномощника му видно от протокола от съдебното заседание по същество проведено на 24.02.2016 г. за това, че не отразяват вярно ситуацията в тази страна. Освен това видно от съдържанието на обжалваното решение съдът не се е ограничил само с обсъждане на посочените справки, а е взел предвид достъпните данни от МВнР, интернет и медиите. Въз основа на всичките тях е направил обоснован извод, че ситуацията в Ливан не се определя като ситуация на въоръжен конфликт по смисъла на цитираната Директива. В тази връзка неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че административният орган е извършил неправилна преценка на ситуацията в Афганистан. Противно на твърденията в писмената защита приложена по делото, следва да се отбележи, че е съобразена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Извършена е задълбочена оценка на относимите факти и обстоятелства. Видно от мотивите на обжалваният акт, както съдът така и ДАБ са разгледали подробно данните от всички средства за информация са мотивирали решението си именно с установеното в тях актуално положение в Ливан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. Молбата за предоставяне на статут, поставила началото на административното производство, е последваща по смисъла на § 1, т. 6, предл. трето от ДР на ЗУБ, като се явява пета поред. В нея не се излагат нови факти и обстоятелства, мотивиращи отправеното искане за закрила. В проведеното интервю на 10.09.2015 г. чужденецът е изтъкнал същите причини, които е поддържал и в предходните производства, а именно, че се страхува за живота си в Ливан предвид това, че снимал природата с фотоапарат а от Хизбула решили, че е агент, заради което е бил задържан. Допълнително лицето изтъква, че няма нищо ново, всичко е както го е разказвал в предишните производства и иска да остане в България. В хода на касационното производство също не се представиха доказателства за наличието на нови обстоятелства, от съществено значение за личното му положение и държавата на произход, които да обуславят основателност на искането. Нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход, не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и 9 от Закона за убежищата и бежанците. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд-С. град следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,