Решение № 6792 от 18.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3388/2013 г.

Решение № 6792 от 18.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3388/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Салиф Юмер Бекир от с. Широко поле ул. "Мир" № 1, чрез процесуалният му представител адв. Муса Юсуф Сеидахмед, срещу решение № 13 от 25.01.2013 г. постановено по адм. дело № 210/2012 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 13359/19.11.2012 г. на началника на РУ "Полиция" - гр. Кърджали. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът - Началникът на РУП - гр. Кърджали не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на Салиф Юмер Бекир, срещу решение № 13359/19.11.2012 г. на началника на РУ "Полиция" - гр. Кърджали, с което на осн. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ (Закона за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия) е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси и е разпоредено изземване на пистолет "Байкал" 442, кал. 9Х18мм № ХРМ 5211. За да постанови този резултат съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на заявеното разрешение. Развити са съображения, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, мотивиран е и постановен при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление, като физическо лице с вх. № 5174/19.10.2012 г. до началника на РУП - гр. Кърджали с искане за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоохрана. Не е изложил мотиви защо му е необходимо оръжието за самоотбрана. В представената по делото служебна бележка, издадена от "Саварона" ЕООД - гр. Кърджали е посочено, че касаторът работи във фирмата като шофьор-снабдител и разполага с пари в брой за заплащане на закупени материали, както и че и придружава касиер-счетоводителя при теглене на пари в брой в банката. В жалбата си до първоинстанционния съд Бекир е посочил, че оръжието му е необходимо, предвид обстоятелството, че изпълняваната от него работа /шофьор-снабдител/ е свързана с много пътуване из страната с големи суми налични пари и ценности, необходими за закупуване на материали и стоки. От доказателствата по делото се установява, че касаторът е бил титуляр на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, чийто срок е изтекъл на 12.11.2012 г., т.е. преди датата на постановяване на обжалванато пред първоинстанционния съд решение на началника на РУП - Кърджали - 19.11.2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционният съд, който е приел, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Бекир е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния закон. Потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че е бил титуляр на разрешение от претендирания вид, не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителния режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективното право. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана дейност като шофьор-снабдител, свързана с пътуване из страната и боравенето с големи суми налични пари и ценности. Доводите за потенциална опасност също не могат да обосноват необходимостта от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. По делото липсват каквито и да е доказателства за посегателство срещу личността или имуществото на касатора или за наличието на реална опасност от такова посегателство. Горното обстоятелство обосновава извод, че към момента на подаване на заявлението не е налице реална или потенциална опасност за живота, здравето или имуществото на касатора или близките му. Ето защо правилен и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на административния съд, че жалбоподателят не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост за носене на огнестрелно оръжие. ВАС е имал неведнъж възможността да се произнесе, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, по силата на чл. 58, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ /виж Решение № 16322 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2011 г./. Ако жалбоподателят е притежавал разрешение за носене и съхранение на оръжие, чийто срок е изтекъл /в каквато насока са твърденията в жалбата/ и желае издаване на разрешение за нов срок, именно той - титулярът на изтеклото вече разрешение, следва да докаже, че отново отговаря на всички изисквания на закона и че не са налице пречки да му бъде издадено такова. Фактът, че вече са му били издавани разрешение за носене и съхранение, не означава, че е налице основание за неговото продължаване с оглед необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това. Относно доводите на касатора, че е налице необходимост от самоохрана, тъй като е шофьор-снабдител във фирмата, в която работи, и че работата му е свързана с боравене на големи суми пари в брой то следва да се отбележи, че заявлението за разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие е подадено от Бекир в качеството му на физическо лице. Когато необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е продиктувана от цели и необходимост с професионален характер е приложим друг ред и друга процедура за получаване на разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Т.е. при професионална необходимост, извършване на дейност, представляваща източник на повишена опасност, юридическото лице извършващо дейността получава разрешение, като информира компетентните органи за отговорните лица, изпълняващи дейност в полза на юридическото лице, които ще ползват огнестрелни оръжия. Предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото също не може да мотивира издаването на разрешение с исканото съдържание, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува за всеки гражданин и разширително тълкуване на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи несигурни събития, би довело до издаване на разрешение на всяко едно лице, респективно би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване основателност на искане за издаване на разрешение по чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелна, а мотивирана от сериозни и уважителни причини изрично изброени в закона, каквито не съставляват сочените от жалбоподателя аргументи. С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от релевираните в жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,