Решение № 12767 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Нанчева в качеството на управител и представляваща Виктори Пропърти Мениджмънт ООД със седалище и адрес на управление в гр. Банско чрез адвокат М. Прешелкова от АК Благоевград против решение 1304 от 13.07.2021г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 202/2021г. С него се отхвърля жалба на дружеството против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. ИЗХ21008064/17.02.2021г. на главен инспектор при дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, дирекция Инспекция по труда Благоевград чрез юрисконсулт Портокалска взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Заинтересованата страна А. Петрова не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. ИЗХ21008064/17.02.2021г. на главен инспектор при ДИТ гр. Благоевград между Виктори Пропърти Мениджмънт ООД Банско и А. Петрова. Възраженията са за незаконосъобразност на постановлението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата по преписката и пред съда установил от фактическа страна, че предоставянето на работна сила е установено по несъмнен начин от доказателствата декларация от А. Петрова, и свидетелски показания на свидетелите Х. Михайлова и Б. Илиева. При установеното от фактическа страна приел, че е налице престиране на работна сила в хипотезата на трудово правоотношение, поради което отхвърлил жалбата. Решението е неправилно като необосновано, в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Съгласно разпоредбата ва чл. 36 АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, провеяват се и се преценяват от него и страните му оказват съдействие. Административният орган събира доказателствата и когато няма искане от заинтересованите лица - чл. 9, ал. 2 . АПК. Видно от протокола за извършена проверка, приложен в делото на л. 20 и следващите свидетелката Б. Викторова Илиева е в състава на проверяващия екип на органа, издал обжалвания административен акт. Същата е свидетелствала за обстоятелствата, които е отразила като констатации в протокола за извършена проверка. Това процесуално качество на свидетелката като част от проверяващия екип на органа, издал административния акт изключва възможността да свидетелства за действията и фактите, които е установила със съдържанието на протокола, тъй като той се съставя именно с такава удостоверителна цел. На следващо място, дори да е допустимо изслушването й като свидетел тя е заинтересована от изхода на спора като част от структурата на органа издал акта и това обстоятелство винаги налага преценка на надеждността на показанията й, което не е извършено от съда. На следващо място следва да се отбележи, че в протокола за извършена проверка и в мотивите на обжалвания административен акт констатациите от фактическа страна се основават само на декларация от А. Петрова. Тази декларация е приложена на л. 26 от делото. Видно, същата е попълнена от Х. Михайлова, която е служител на дружеството работодател и която е разпитана като свидетел и заявила, че е попълнила декларацията поради неграмотност на А. Петрова. На първо място това не е декларация, отразяваща волеизявлението на лицето А. Петрова, защото не е попълнена от нея, не може да бъде попълнена от друго лице, което не е натоварено с такава функция по удостоверяване на волеизявление на лице и да има доказателствена тежест под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК. Поради това не е налице годна декларация по смисъла на чл. 43 АПК и не е годно доказателство за отразеното в нея волеизявление. На следващо място, показанията на свидетелката Х. Михайлова са в разрез със съдържанието на декларацията, а свидетелката като работеща при работодателя и осигурител е заинтересована и дава показания, подлежащи на обсъждане наред с останалите доказателства по делото, което не е обсъдено. При тази преценка не остават други доказателства, които да установяват елементите на трудово правоотношение поради което изводите на съда са необосновани. Наред с изложеното следва да се посочи че на л. 32 от делото административният орган не е посочил като страна в административното производство А. Петрова. Въпреки това е приел от нея декларация, което е в противоречие с административно производствените правила-чл. 43 АПК, тъй като декларация може да се подаде само от страна в административното производство по аргумент от чл. 44 АПК. Сведение от не участващо в производството лице може да бъде получено и ценено по реда на чл. 44 АПК. Когато желае да получи сведение/пояснение от страна може да приложи разпоредбата на чл. 45 АПК. В случая не е налице нито една от цитираните хипотези, поради което няма годно доказателство, което да бъде ценено в посока установяващо трудова дейност по трудово правоотношение. Наред с това пред съда на л. 40 от делото е представено становище от А. Петрова, която е конституирана като заинтересова страна и в това становище подписано от нея се поддържа основателност на жалбата, че декларацията е подписана от нея без да съзнава действията по попълване и значението на декларацията, че няма образование и не знае какво е граждански договор и какво е трудов договор и всъщност напълно опровергава съдържанието на декларацията. Тук остава неизяснен от административния оган и съда въпросът в какво се изразява и дефинира неграмотността на А. Петрова, а след това как да се ценят нейните действия в проведеното административно производство. При изложените съображения фактическите и правни изводи на съда и административния орган са необосновани и в нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да бъде отменено. След отмяната му следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между страните. При този изход на делото е основателно искането за разноски в общ размер за двете инстанции в размер на 1280/хиляда двеста и осемдесет/ лева, които ответника следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение