Решение № 1009 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8669/2017 г.

Решение № 1009 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8669/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощника на Е. М. Д. от гр. В., срещу решение № 888/22.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2754/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Виза за проучване и проектиране на трансформаторен пост в ПИ 1913, кв. 119 по плана на гр. В., СО "Траката", с изх. № АУ 04804 ОПР-003ПР от 19.08.2016 г. издадена от Гл. архитект на район "Приморски" при община-В., на основание чл. 140, ал. 2 ЗУТ, по искане на "С. С. 26" ЕООД. С доводи за неправилност на съдебния акт, се претендира отмяната му и присъждане на направените и в двете инстанции разноски. В съдебното заседание касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответникът - Главният архитект на район "Приморски" О. В., не се явява и не се представлява, не е изразил становище по жалбата. Ответната страна - "С. С. 26 " ЕООД, не изпраща представител, не е депозиран отговор по касационната жалба. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касиране съдебен акт - процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да отхвърли жалбата на Димитрова срещу издадената виза по чл. 140, вр. чл. 91 и чл. 41, ал. 2 ЗУТ за инвестиционно проучване и проектиране на трансформаторен пост, като допълващо застрояване в горепосочения имот, 5-ти състав на АС-В. е приел, че процесният административен акт е в съответствие с материалния закон. Посочил е, че изискуемите разстояния, касаещи основното застрояване в обсъжданата виза, отговарят на правилата и нормативите, действали към момента на одобряването на ПУП-ПЗ за имота, както и, че в една последваща фаза на проектиране, административният орган ще преценява, при издаване на разрешението за строеж, съответно - отказа за издаването му, както отстоянията, така и съответствията с ПУП. Решението е неправилно, следва да бъде отменено, като вместо това се постанови от настоящата инстанция решение по съществото на спора, с което се отмени издадения акт и делото се върне като преписка на компетентния орган, за ново произнасяне по заявеното от дружеството искане. Оспорената виза е издадена на основание чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Съобразно цитираната разпоредба, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно, или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот, или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Съгласно ал. 2 на чл. 140 ЗУТ, визата за проектиране, представлява копие (извадка) от действащия ПУП, с обхват ПИ и съседните му ПИ, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 ЗУТ. Когато КК е влязла в сила след влизането в сила на ПУП, визата се издава върху комбинирана скица от тях. В случая законовите изисквания не са спазени - в обсъжданата скица с виза липсват задължителни параметри и данни, поради което съдът без основание е приел нейната законосъобразност. Същата е издадена като извадка от ПУП, съдържаща линии на застрояване, без да е нанесена наличната вилна сграда, установена като изпълнена, съгласно данните от СТЕ при огледа на място, скицата по КК и приложеното РСтр от 30.05.2006 г. Видно от отговора на експерта по п. 7 от заключението, във визата за проектиране не е котирано точно разстояние до границата с ПИ 1914 на процесното допълващо застрояване (трансформаторен пост), ситуиран свободностоящ спрямо съседния имот, на улично-регулационната граница, което е довело до предполагаеми и приблизителни отстояния и условности в становището на в. л. - "ако се приеме, че отстоянието е 1.5м., то би трябвало предвиденият трансформаторен пост да не надвишава 2.5м. височина, за да бъдат спазени законовите изисквания". Недопустимо е чрез СТЕ, която впрочем в по-голямата си част касае основното застрояване в имота, да се установяват данни, които по изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, е следвало да съдържа визата. С оглед казаното дотук, основателно е касационното оплакване, че същата не е издадена в съответствие с материалния закон и, че едва в една последваща фаза на проектиране следва да се преценяват отстояния и съответствие с ПУП. Същият е одобрен през 2005 г., налице е и действаща от 2008 г. кадастрална карта, затова и е налице хипотезата на чл. 140, ал. 2, изр. последно ЗУТ, визата да се издаде на комбинирана скица, след връщането на делото като преписка на административния орган, което оплакване е направено пред съда, но не е обсъдено и съобразено като основателно в решението. Допуснатите от административния орган нарушения са съществени - не е изпълнено императивно изискване на закона по отношение на начина на издаването на процесната виза и на съдържащите се в нея данни, а от друга страна - с оглед предназначението й за изменение на ПУП, по силата на чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Затова и те самостоятелно обуславят наличие на твърдяните касационни основания за отмяна на акта и на решението, оставило го в сила. При този изход на процеса, основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, претендирани своевременно и доказани до размера от 915 лв. общо, от които 600 лв. по договора за правна помощ, 300 лв. - възнаграждение за вещо лице и 15 лв. ДТ, от които 5 лв. - за производството пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,