Решение № 13770 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8151/2017 г.

Решение № 13770 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8151/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на началника на РУ - Елхово срещу решение № 82 от 19.05.2017 г. по адм. д. № 113/2017 г. на Административен съд Ямбол, в частта, с която е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0261-000065/13.03.2017 г., с която началникът на РУП-Елхово към ОД на МВР Ямбол е наложил на Д. К. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП /Закона за движение по пътищата/ за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, за разликата над 6 месеца до 1 година и са присъдени разноски в полза на Д. К. в размер на 160 лв. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че от обстоятелствената част на заповедта е видно, че е установено наличие на алкохол в кръвта на водача в количество 1, 64 промила на хиляда, което е посочено в заповедта и по силата на чл. 343б, ал. 1 от НК води до наказателна отговорност - достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка в максималния размер, предвиден в закона. Мярката е наложена за нарушение, осъществяващо състав на престъпление по НК, за което в РУ Елхово е било заведено бързо полицейско производство и в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че към настоящия момент Д. К. е с условна присъда. Обжалва се решението и в частта за разноските. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок на 2.06.2017 г., при връчено съобщение за решението на 25.05.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения пред него администативен акт частично, съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено процедурно нарушения, изразяващо се в липса на мотиви относно срока, за който е наложена принудителната административна мярка. Изложил съображения, че след като принудителната административна мярка е наложена за максималния срок предвиден в закона, е следвало да бъдат посочени конкретни мотиви за определения размер. Посочването на мотиви следва да се извърши в рамките на административното производство или с друг акт, на който заповедта се позовава, но не и в пледоарията след приключване на съдебното дирене. Решението в обжалваната част е правилно. Административен съд Ямбол, неправилно е отменил само частично заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, за определения срок на налагането й за разликата над минималния предвиден в закона размер от 6 месеца до 1 година, тъй като съдът не може да определя размера на срока на налагане на принудителната административна мярка, вместо административния орган, а може само да отмени заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Административното производство по издаване на оспорената пред съда заповед е по реда на АПК, а не е наказателноадминистративно производство по реда на ЗАНН, при обжалването на издаденото наказателно постановление по по което съдът може да намали размерът на санкцията. В случая не е наложена санкция по ЗАНН, а принудителна административна мярка по реда на АПК, поради което са приложими разпоредбите на АПК. Независимо от това съдебният акт не е обжалван в частта, в която е отхвърлената жалбата на Д. К. срещу заповедта за прилагане на принудителна адмнистративна мярка за минималния срок предвиден в закона от 6 месеца и съдебното решение в тази част е влязло в сила. Касационната жалба на административния орган срещу съдебното решение, в обжалваната част, е неоснователна. Правилно съдът приел, че при определяне на срока за който се налага принудителната административна мярка, в размер над минималния предвиден в закона, административният орган е следвало да изложи мотиви за определяне на максималния срок за налагане на принудителната административна мярка, предвиден в закона. В акта е посочено, че водачът управлява собствения си лек автомобил под въздействието на алкохол с концентрация 1, 64 промила на хиляда, установено с техническо средство, но като мотиви за осъществяване на състава на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Не са изложени мотиви, че установеното количество алкохол в кръвта на водача на МПС е основание за определяне на максималния срок за прилагане на принудителната административна мярка. Законосъобразно съдът е приел, че не е допустимо да е излагат мотиви в тази насока след издаване на оспорения административен акт в съдебно заседание. Не е допустимо и съдът да мотивира срока за който следва да се наложи принудителната административна мярка. Жалбата, в частта за присъдените по делото разноски, е частично основателна. Д. К. е претендирал разноски в размер на 160 лв. по приложен списък, в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса. След като жалбата на Д. К. е уважена частично, на жалбоподателя е следвало да се присъдят половината от присъдените разноски в размер на 80 лв., с оглед на което решението в частта за разноските следва да се отмени за разликата над 80 лв. до присъдените 160 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение