Решение № 13705 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10333/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Й. П. и Н. Т. П. чрез адвокат М. Христова от АК Пловдив срещу Решение 7962 от 18.09.2024 год. постановено по адм. дело 1967/2024 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед ЗД/Д-РВ-РД-011/23.08.2024 год. издадена от Директора на Дирекция Социално подпомагане Родопи. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите считат, че административният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон като не са налице предпоставките на чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето и актът е постановен не в най-добрия интерес на детето. Правят искане съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да се отмени заповедта на директора на ДСП Родопи. В писмено становище излагат своите възражения по съществото на спора. Твърдят, че престоя на децата в кризисния център им се отразява неблагоприятно. Правят искане съдът да върне децата в дома им. Претендират разноски. Ответникът директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Родопи в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Намира решението за правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е заповед ЗД/Д-РВ-РД-011/23.08.2024 год. издадена от Директора на Дирекция Социално подпомагане Родопи, с която е наредено временно настаняване на детето А. Н. П. в Кризисен център за деца, [населено място], [улица]до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Заповедта е издадена на основание чл.27, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. вр. чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет. и чл.33, ал.1 от ППЗЗДет. За да наложи процесната мярка административният орган е приел, че на 23.08.2024 год. е подаден сигнал за дете в риск касаещ непълнолетното дете А. Н. П. като спрямо него е предприета полицейска закрила и детето е настанено в Кризисен център за деца, [населено място], [улица]. От фактическа страна е установено, че между майката и детето е възникнал конфликт, който е ескалирал във физическа агресия от страна на майката. Липсва възможност за отглеждане на детето в биологичното семейство или в семейство на роднини или близки. В интерес на детето е да се предприеме мярка на закрила-настаняване в Кризисен център за деца, [населено място]. Заповедта на директора на ДСП Родопи е обжалвана от родителите М. Й. П. и Н. Т. П. пред административния съд като с обжалваното решение съдът отхвърля жалбата. За да постанови акт с процесното съдържание съдът е приел, че актът е издаден в изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е издаден при правилно приложение на материалния закон. Съдът се е позовал на нормата на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет и чл.2 от същия закон, както и на практиката на ЕСПЧ, съгласно която домашно насилие може да възникне дори в резултат на един единствен инцидент. От събраните доказателства съдът е извел извод, че съществува риск за живота и здравето на детето А. и е налице съответната нужда от предприемане на спешни мерки за извеждането и от семейна среда и настаняването и в кризисен център. Върху детето и по-малката му сестра е извършено домашно насилие от страна на майката, която в съдебното производство според първоинстанционният съд не е проявила никаква критичност към поведението си. Счита, че пребиваването на детето в кризисния център не би повлияло неблагоприятно върху възпитанието и развитието му. Съдът намира, че административният орган правилно е преценил фактите и обстоятелствата и е издал процесната заповед като е следвал най-добрия интерес на детето. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона с оглед задължението на държавата да предприеме мерки за подпомагане на контакта на родителите с детето. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Както бе посочено по-горе оспорената пред първоинстанционния съд Заповед 3Д/Д-РВ-РД-011 от 23.08.2024 год. на директора на ДСП Родопи е издадена на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. Настаняване на детето извън семейството съгласно посоченото в заповедта правно основание е относимо за случаите, когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Настоящата инстанция счита, че не са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. налагащи настаняването на детето извън семейството. От събраните по делото доказателства няма такива, които да сочат, че освен описания случай от 23.08.2024 год. детето А. системно е било жертва на насилие в семейството. Социалните доклади са констатирали, че детето е здраво, с всички поставени ваксини, обгрижвано от майката и бащата, както и бабата по бащина линия, като без съмнение е налице взаимна емоционалната привързаност и близост между детето и майка му. Процесният конфликт между майката и детето е провокиран от изискванията на родителите децата им да подготвят уроците си, да се прибират навреме, да спазват лична хигиена, да подреждат стаите си, както и да помагат в домакинските задължения, т.е. изисквания, които ще спомогнат на децата в изграждането на житейски навици, което безспорно ще са от полза за развитието на децата като зрели и мислещи индивиди. Същите са свързани с физическия и психическия интегритет на самостоятелна и притежаваща човешки ценности личност. Както административният орган, така и съдът са пренебрегнали факта, че инцидентът от 23.08.2024 год. е единствен такъв като по преписката няма данни за каквито и да е други подобни инциденти. Родителите са заявили желание да продължат да се грижат за детето и да ползват услуги за оценка на родителския капацитет. В доклада на социалния работник е констатирано, че стабилността на емоционалната връзка между майката и детето е нарушена, но няма констатация или направен извод, че това би довело до застрашаване на живота и здравето на детето или на неговото психическо и емоционално развитие. С оспорената заповед детето бива отделено от родителите си като настаняването му за отглеждане в Кризисен център според настоящият състав само ще способства за разрушаване на естествената връзка между майка и дете. Това не може да се приеме като приемлив подход за правилното развитие на психическото и емоционалното състояние на едно малолетно дете. При постановяване на своя акт административният орган не е отчел в пълнота интересите на детето, които са прокламирани на първо място в принципите посочени в чл. 3 от ЗЗДет. Отделянето на детето от семейната среда е крайна мярка, която следва да се прилага само за осигуряване най-добрия интерес на детето, при преценка за отсъствие на друга възможност. Освен това, по делото няма данни спрямо детето или майката да са прилагани някоя от мерките по чл. 23 от ЗЗДет. за закрила в семейството и едва след тяхното изчерпване да се пристъпи към издаването на заповед от вида на оспорената. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ППЗЗДет. настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане, което в случая не е налице предвид инцидентността на случая. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно. Същото следва да бъде отменено, а вместо него постановено ново, с което да се отмени обжалваният административен акт. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение