Решение № 348 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8399/2010 г.

Решение № 348 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8399/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Министерство на здравеопазването против решение № 885 от 12.04.2010 г., постановено по адм. д. № 4149 по описа за 2007 г. на Административен съд - София град, в частта му с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на Ангелина Бонова Ангелова от гр. София обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, в размер на 100 000 лв, причинени от незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването да изпълни задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 34/2005, а именно да осигури необходим за лечение и диагностика радиоактивен лекарствен продукт - йод 131. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Конкретните оплаквания касаят липсата на причинно-следствена връзка между твърдените от ищцата вреди и бездействието от административния орган, задължен по силата на посочения нормативен акт. Сочи се недоказаност на твърдението за липса на йод 131 през процесния, наведен от ищцата период от време. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е тълкувал и приложил Наредба № 12/16.07.2003 г. относно утвърждаване на медицински стандарт "нуклеарна медицина", съдът се е позовал на писмен документ, за който не е посочено дали се приема или не като доказателство, твърди се обосноваване на съдебния акт с писмено доказателство, в противоречие с нормата на чл. 154 от ГПК /отм/. Претендира се отмяна на съдебното решение в обжалвана част и отхвърляне на предявения иск. Предявена е и касационна жалба от Ангелина Бонова Ангелова, която обжалва решение № 885 от 12.04.2010 г. в частта, с която искът й против Министерство на здравеопазването над уважената част от 100 000 лв до предявения размер - 200000 лв, е отхвърлен. Релевира оплакване, че решението в тази част противоречи на материалния закон и е необосновано, тъй като вредите върху здравето и личността й от незаконосъобразното бездействие на административния орган, задължен по Наредба № 12/2003 г. изискват обезщетение в пълен размер. Желае отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът бъде уважен до претендирания размер. В съдебно заседание страните поддържат предявените от всяка една от тях касационни жалби и оспорват касационните жалби, по които са ответници. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационните жалби и за тяхната неоснователност. Изразява се подробно становище за правилност на съдебното решение във всяка от обжалваните части. Касационната жалба на Министерство на здравеопазването е депозирана в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Против Министерство на здравеопазването е предявен иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, възникнали поради незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването да осигури своевременно за лечение на ищцата Ангелина Ангелова лечебно средство - йод 131. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че ищцата страда от заболяване - карцином на щитовидната жлеза, за лечение на което е първоначално е било проведена оперативна интервенция в Клиника по ендокринна хирургия на УСБАЛЕ - София / 28.07.2006 г./., а впоследствие лечението е продължило чрез радио-йод терапия. Първата процедура с радиоактивен изотоп йод 131 е била проведена през месец октомври 2006 г., но след месец ноември 2006 г. и до момента на предявяване на иска този лекарствен продукт липсва. Твърди, че липсата на това средство за лечение и липсата на заместващо лечение, целящи предотвратяване на разпространението на ракови клетки, поставя в риск живота и здравето й, тъй като може да доведе до рецидив на онкологичното заболяване. Липсата на необходимото й лечение поради бездействие на министъра на здравеопазването да осигури необходимото й лечебно средство й причинява влошаване на здравословното състояние, непълноценност, физически и морални болки и страдания. Обезщетението се претендира в размер на 200 000 лв. С решението в обжалваната от Министерство на здравеопазването част, Административен съд - София град е осъдил ответника да заплати на ищцата Ангелова обезщетение в размер на 100 000 лв за причинени й от незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването неимуществени вреди на основание чл. 1 от ЗОДОВ, до какъвто размер искът е приет за доказан по основание и размер. От фактическа страна съдът е приел, че осигуреното количество йод 131 за 2006 г. и 2007 г. е било недостатъчно, като за лечебното заведение, в което е провеждано лечение на ищцата - Клиника по радиология СБАЛО за 2006 г. са били осигурени 33 бр. лечебни дози при лекувани 52 души, а за 2007 г. - осигурени 37 бр. дози радиоактивен йод - при лекувани 75 души. Пациентите, за които не е достигнал радиоактивният йод са провели лечението си като са го закупили със свои средства. Освен това за 2007 г. доставките на лечебното средство са започнали едва през юли 2007 г. Стигнал е извод, че ищцата също сама е осигурила необходимото й количество изотоп чрез закупуването му с фактура от 08.05.2007 г. Счел е за необосновани възраженията на ответника относно отказа на ищцата да бъде включена в листите на чакащите поради поради желание да получи йод, произведен в Англия, а не в Унгария. В мотивите към решението съдът е приел, че за министъра на здравеопазването е налице задължение, произтичащо от чл. 82, ал. . 1, т. 8 от Закона за здравето и нормата на чл. 3 от Наредба № 12/2003 г. да осигури необходимото количество радиоактивен йод - лечебни и диагностични дози, което по отношение на ищцата Ангелова не е било изпълнено. Решението на Административен съд София град в обжалваната от Министерство на здравеопазването част е валидно, допустимо и правилно. Съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от съдебните протоколи, фактура № 3778/25.09.2006 г., удостоверяваща закупуване на радиоактивен йод от страна на ищцата, оспорена като документ с невярно съдържание, е представена чрез заверено от страната копие. По искане на съда е представен и оригиналът на този частен документ, ведно с касовата бележка за извършеното плащане, поради което не е било налице основание по чл. 101 от ГПК /отм./ за изключването й от доказателствата по делото. Фактурата е частен документ, носещ подпис на ищцата, поради което съобразно правилото но чл. 154, ал. . 3 от ГПК /отм./ тежестта на оспорване разпределена правилно, същата лежи върху оспорващата страна- ответник по делото. След сравняване с останалите доказателства по делото - писмени доказателства, разпит на свидетели и вещи лица - чл. 155 от ГПК /отм/, съдът е достигнал до обоснован извод, че ищцата сама е осигурила необходимото й количество йод 131 като го е закупила с лични средства. Възражението на ответната страна правилно е било счетено за неоснователно и поради обстоятелството, че ищцата и в исковата молба и в съдебно заседание е поддържа отрицателното твърдение, че в болничното заведение не й е бил осигурен необходимата доза радиоактивен йод, съответна на графика на приемането му. Доказването на обратното на това твърдение - а именно положителния факт на проведено лечение чрез осигуряване на терапия с радиоактивен йод 131 в предписаните количества и съобразно посочения в терапията график, е задължение на ответната страна, след като не признава иска и го оспорва. Правилен е правният извод на първоинстанционния съд за наличие на задължение за министъра на здравеопазването, произтичащо от Закона за здравето и Наредба № 12/2003 г. Съдът обосновано е приел, че по силата на чл. 82, ал. . 1, т. 8 от Закона за здравето за министъра на здравеопазването съществува задължение да определи реда за заплащане на лечението на българските граждани за заболявания, а в случая и на злокачествените заболявания - чл. 2, ал. . 1, т. 1 от Наредба № 34/2005 г., извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, със средства от републиканския бюджет. От посочените нормативни актове по безспорен начин се установява задължението на министъра на здравеопазването да заплати лечението на ищцата със средства от републиканския бюджет. Като централен едноличен орган на изпълнителната власт министърът на здравеопазването е подчинен на конституционното задължение да спазва Конституцията и законите и носи отговорност за своите действия - чл. 108, ал. . 3, изр. второ от Конституцията а Република България. Неизпълнението на вменените му законови задължения и неспазване правата на гражданите, от което произтичат вреди е основание за търсене на отговорност - чл. 7 от КРБ. От доказателствата по делото се налага извода, че определени средства за лечение на злокачествени заболявания са били осигурени, а в конкретния случай за 2006 г. и 2007 г. лечебните заведения са разполагали с известно количество от необходимия за последваща терапия радиоактивен йод 131. Тези количества обаче са били недостатъчни и не са могли да обхванат цялостното лечение на всички болни. В случая те са били недостатъчни и за лечението на ищцата Ангелина Ангелова и не са могли да й осигурят дължимото лечение. Това е наложило тя сама да заплати и закупи необходимите й средства за лечение. Налице е неизпълнение на вменено от нормативните актове конкретно задължение, което не може да бъде оправдано с възражение за лошо планиране или че редът за отпускане на лекарствените средства или осигуряване на финансиране не е нормативно уточнен - задължение, което има самият орган. Правото на ищцата на безплатно лечение, което освен това следва да бъде навременно и адекватно /иначе не би било лечение/ е гарантирано не само от нормата на чл. 2, ал. . 1, т. 2 от Наредба № 34/2005, издадена в изпълнение на чл. 82, т. 8 от Закона за здравето, а се основава на чл. 52, ал. . 2 от Конституцията на Република България. То произтича директно и пряко от нормата на чл. 35 на Хартата на основните права на Европейския съюз, на която се подчинява и управлението на здравните услуги и медицинските грижи на държавите - членки и нейните органи съгласно чл. 168, § 7 от Договора за функциониране на Европейския съюз предишен чл. 152 от ДЕО/. Налице е причинно-следствена връзка между установеното бездействие и увреждането. Започналото лечение на ищцата не е било довършено единствено по причина на липса на необходимите за лечението материални, наличието в болничните заведения, на които зависи изцяло от органа, овластен да ги осигури - министър на здравеопазването. Правилен е изводът за наличие на основание за търсене на отговорността на държавата за вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването. Настоящата инстанция намира, че размерът на обезщетението от 100 000 лв., е определен в съответствие с изискването на чл. 52 от ЗЗД. Съдът е мотивирал решението си относно размера на обезщетението с характера на установените неимуществени вреди, посочил е обстоятелствата, взети от него в предвид. По причина, че все още няма установена задължителна съдебна практика относно размера за този вид обезщетения, Върховният административен съд счита, че първоинстанционният съд е приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД, като мотивирано и обосновано е приложил понятието "справедливост" за определяне размера на обезщетението. По изложените съображения, касационната жалба на Министерство на здравеопазването следва да се отхвърли, а решението в тази част следва да се остави в сила. Касационната жалба на Ангелина Бонова Ангелова против решението на Административен съд - София град в частта, с която жалбата й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди /тъй като иск за имуществени вреди не е предявен/ до предявения размер от 200 000 лв. над уважената част, е отхвърлена, съдът намира за неоснователна. По изложените по-горе съображения Върховният административен съд счита, че размерът на присъденото обезщетение на предявеното основание е определен правилно. Ето защо касационната жалба на Ангелина Бонова Ангелова също следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение