Решение № 495 от 22.12.2023 г. на ВКС по дело № 20238002200660/2023 г.

Производството е по чл. 422, ал. 1 т. 3 НПК. Образувано е по искане на окръжния прокурор на ОП – Ловеч за възобновяване на н.о.х.д. № 226/2020 година на Районен съд – Тетевен, отмяна на Решение № 16/07.02.2022 година, постановено по в.н.о.х.д № 324/2021 година на Окръжен съд – Ловеч и връщане на делото за ново разглеждане от Районен съд – Тетевен, тъй като по двете съдебни производства подс. М. С. Я. бил представляван от упълномощен защитник – адв. С. Г. И. от САК, който бил без правоспособност по Закона за адвокатурата – „временно лишен от права“. Това обстоятелство не било известно нито на осъдения Я., нито на съдебните състави на РС Тетевен и ОС Ловеч и било разкрито чрез разследване. По ДП № 153/2022 година на ОДМВР Ловеч с постановление от 28.03.2023 година на адв. С. Г. И. от САК било предявено обвинение по чл. 324, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Част от инкриминираната продължавана престъпна дейност било упражняването на професия без правоспособност „адвокат“ (временно лишен от права) като защитник на подс. М. Я. по н.о.х.д. № 226/2020 година на РС Тетевен и в.н.о.х.д. № 324/2021 година на ОС Ловеч в периода от 16.03.2020 година до 29.04.2020 година. В съдебно заседание прокурорът от ВКП излага становище за неоснователност на направеното искане за възобновяване, тъй като към него не са приложени писмени доказателства относно времето, през което защитникът е бил лишен от права, за да се направи съответната преценка относно степента на засягане на правото на защита на осъденото лице. Освен това твърдението, че осъденото лице е защитавано пред двете съдебни инстанции от адв. С. И., не отговаряло и на обективната действителност, поради което предлага искането да бъде оставено без уважение. Осъденото лице Я., редовно призовано, не се явява и не взема становище по искането на окръжния прокурор на ОП – Ловеч. Служебният му защитник счита искането за основателно и се аргументира с това, че окръжният прокурор бил посочил номера на воденото срещу адв. И. досъдебно производство. Пледира за възобновяването на н.о.х.д. № 226/2020 година на Районен съд – Тетевен, отмяна на Решение № 16/07.02.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 324/2021 година на Окръжен съд – Ловеч и връщане на делото за ново разглеждане от Районен съд – Тетевен, тъй като защитата на привлечено към наказателна отговорност лице от неправоспособен адвокат било нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, за да се произнесе взе предвид следното: Искането на окръжния прокурор на ОП е допустимо, но е неоснователно. Към него не са приложени никакви материали в подкрепа на твърдението, че чрез разследване е установено, че адв. С. Г. И., упълномощен защитник на М. Г. Я. по н.о.х.д. № 226/2020 година на Районен съд – Тетевен и в.н.о.х.д. № 324/2021 година на Окръжен съд – Ловеч, е бил лишен и за какъв срок от право да упражнява адвокатска професия с влязло в сила решение на дисциплинарния съд (копия на решението, на постановлението за привличане като обвиняем и т.н.). Посоченият от окръжния прокурор в искането период – от 16.03.2020 година до 29.04.2020 година, не съвпада и с периода, през който адв. С. Г. И. действително е участвал като страна - упълномощен защитник на осъдения Я., по н.о.х.д. № 226/2020 година на Районен съд – Тетевен и в.н.о.х.д. № 324/2021 година на Окръжен съд – Ловеч. Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по внесения обвинителен акт след датата 29.04.2020 година - на 14.08.2020 година. По него осъденият Я. първоначално е бил защитаван от служебен защитник. Адв. С. Г. И. е встъпил като защитник в съдебното заседание на 18.02.2021 година (л. 131 от н.о.х.д.) и на основание чл. 95 НПК се е отказал от защитата на осъденото лице по в.н.о.х.д. № 324/2021 година на Окръжен съд – Ловеч на 15.12.2021 година (л. 65 в.н.о.х.д). Вписаната в пълномощното по делото дата на сключване на договора за правна защита и съдействие по н.о.х.д. № 226/2020 година – 15.02.2020 година, която единствено попада в посочения в искането период - 16.03.2020 година - 29.04.2020 година, няма характер на изискуемото от процесуалния закон обстоятелство, което да е от съществено значение за делото. Защитата реално е осъществена в по-късен момент, който е извън периода, за който се твърди, че С. Г. И. е бил лишен от правото да упражнява адвокатска професия. Отделен въпрос е, че очевидно се касае за техническа грешка в изписването на годината, след като в договора изрично е вписан номерът на първоинстанционното съдебно производство (н.о.х.д. № 226/2020 г. на РС Тетевен), което е било образувано шест месеца след посочената в пълномощното дата. Поради изложеното и на основание чл. 426, във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,