Решение № 13963 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10600/2016 г.

Решение № 13963 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10600/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Б. А. М." ЕООД,, чрез пълномощника си адв. Н. Бойков, срещу решение № 4979/13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 978/16 г., по описа на Административен съд гр. С. /АС/. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП /, чрез пълномощника си юрк. Аврамова оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № Р 22221515000050 091 002/30.07.2015 г., издаден от ТД на нАП С.,, потвърден с Решение № 1950/22.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С., при ЦУ на НАП. От фактическа страна за установено съдът е приел, че за ревизираните периоди дружество-жалбоподател е извършвало автосервизна дейност, ремонт на автомобили и застрахователно агентство. Подробно съдът е изложил доводи досежно установеното в хода на ревизията по отношение на всеки от доставчиците за които е отказано право на данъчен кредит поради липса на реална доставка на стока и услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС. Относно доставчика "Алианс 1 Про" ЕООД съдът е приел, че предмет на доставката са услуги: изработване на работни карти за приемане на автомобили в сервиз и дизайн с печат на рекламни материали. Обсъден е приетия по делото договор за изработка от 01.04.2014 г., в който липсва конкретизация на задание с определени параметри и изискванията на възложителя досежно визуализацията на работните карти, респективно рекламни материали. Такава конкретизация липсва и в протоколите за приемане/ предаване съответно на 6000 работни карти и 10 000 бр флаери, минифлаери, дипляни, листовки и анкетни карти. За безспорно съдът е приел, че към периода на изпълнение на договорите в дружеството-доставчик са работили експерт телекомуникационни мрежи, експерт логистика, експерт продажби и специалист маркетинг и реклама, но специалностите на служителите не позволяват еднозначен извод, че са разполагали с нужната за изпълнение на двата договора квалификация. Установеното от хронологията на сч см 206 Стопански инвентар, че доставчикът разполага с гилотина, лаптоп и принтер, според съдът не установява данни за момента на придобиването му. От представените доказателства, съдът е приел, че не се установява какви са били процесните рекламни материали, за какви рекламни кампании са използвани и дали са използвани за кампании на ревизираното лице или са били обект на последваща реализация. Липсват проекти и копия на различните листовки, флаери, анкетни и работни карти, поради което не може да бъде формиран категоричен извод относно действителната воля на страните. Макар сама по себе си техническата и кадровата обезпеченост на доставчика да не е сред разгледаните предпоставки на правото на приспадане на данъчния кредит, съдът е приел, че тя е от значение за доказване изпълнението на услугите, тъй като естеството им е такова, че е необходимо изпълнителят да разполага със специалисти /по реклама и дизайн/, които са от значение за изпълнението. Изводът на съда не е променен и от заключението на ССЕ, съгласно което всички спорни фактури са осчетоводени от дружеството аналитично и количествено към съответните счетоводни сметки с насрещно тяхното дебитиране/кредитиране. Независимо от редовността си, това осчетоводяване не е достатъчно да установи осъществяване на фактурираните спорни доставки. Счетоводните записвания, направени от РЛ, могат да бъдат ценени като косвени доказателства, допълващи преките доказателства и доизграждащи наред с тях убеждението за реалното извършване на доставките. Относно доставчика "Харт адвъртайзинг" ЕООД за установено съдът е приел, че са издадени 12 фактури през данъчните периоди м. 09.2012 г., м. 11.2012 г., м. 04.2013 г., м. 10.2013 г., м. 11.2013 г., м. 12.2013 г. и м. 01.2014 г. с предмет стоки и услуги. Фактура № 9/30.09.2012 г. е с предмет компютърна конфигурация и мултифункционално устройство съгласно спецификации, които липсват към нея, а според обяснения на управителя на ревизираното дружество са конкретизирани вида и местонахождението на стоките. Други доказателства не са представени, поради което съдът е приел, че докато в гражданскоправен аспект е необходимо и достатъчно съгласието на страните по съществените условия на сделката, за реалност на доставка по чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, ал. 1 Директива 2006/112/ЕО се изисква да е настъпило и вещно-транслативното правно действие чрез реално предаване на стоката, с което се прехвърля собствеността върху нея от доставчика на получателя по начин, овластяващ го да се разпорежда фактически с тази материална вещ като собственик. Компютърната конфигурация освен чрез сериен номер се индивидуализира с IP адрес на устройството, а посочването на мястото, където се намират двете вещи, съдът е приел за ирелевантно тъй като не се установява идентичност с процесните стоки. Останалите 11 фактури са с предмет доставки на различни услуги: изработка на концепция за виртуален офис, която е изпълнена според протокол от 13.11.2012 г. Обсъдено е от съда Приложение № 1 към договора, в което са пояснени същността и предимствата на виртуалния офис и различните възможности за включване на съпътстващи услуги, предлагани пакетно от широк кръг търговци в интернет пространството. Според чл. 1, раздел I от договора изпълнителят е поел задължението да изготви концепция за виртуален офис съгласно приложението, поради което съдът е приел, че самото то не може да бъде ценено като обективиращо изпълнението на договора. Приетата с протокола от 21.11.2012 г. концепция е с неясно съдържание и не се установява значението на тази услуга за търговското занятие на жалбоподателя, респ. необходимостта от нейното ползване. Въпреки наличието на доказателства, че доставчикът разполага с назначени по трудов договор служители на длъжности от областта на компютърните системи, съдът е приел, че не е налице доставка на услуга. Относно услугата по договор от 29.03.2013 г., съдът е приел, че доставчикът следва да извърши дизайн и печат на рекламни материали, а според протокол от 17.04.2013 г. са приети различни по размер дипляни, флаери, листовки и анкетни карти с общ брой 56 000. Три от фактурите са свързани с приемо-предавателни протоколи за предадени 7500 сервизни карти/ 9600 работни карти по договор от 01.09.2013 г.; фактура № 90...014/20.12.2013 г. е по договор от 01.12.2013 г., а от протокол от 20.12.2013 г. се установява, че е за изработка на 44 000 различни по размер флаери, дипляни и анкетни карти; фактура № 90...016/06.01.2014 г. е по договор от 10.12.2013 г. и протокол от 06.01.2014 г. относно 4000 сервизни карти за преглед на общото състояние на автомобил в сервиз. По мотиви относно доставчика "Алианс 1 Про" ЕООД, съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е отказано право на данъчен кредит. В договорите за изработка, липсва конкретизация на задание с определени параметри и изисквания на възложителя досежно визуализацията на работните карти/ рекламни материали, като липсва и уговорен брой. Не може да се установи какви са били предадените рекламни материали, за какви рекламни кампании са използвани и дали са послужили за кампании на ревизираното лице или са били обект на последваща реализация. Липсват проекти и копия на различни листовки, флаери, анкетни и работни карти, поради което не може да се установят съществени характеристики на процесните доставки. Липсват данни за съпоставимост между броя предадени от доставчика работни карти и използваните от дружеството в неговата дейност. Относно доставките по договор от 01.11.2013 г. с предмет популяризиране на дейността на РЛ чрез търсещи системи и популяризиране дейността на дружеството, но чрез социални мрежи, съдът е обсъдил представените протоколи с бланкетно съдържание "приема се работата по договора". Приел е, че липсва конкретизация, кои са търсещите системи, в които е следвало да бъде рекламирана дейността на жалбоподателя и по какъв начин /чрез банери, снимки, клипове или по друг способ/ и в кои социални мрежи, за какъв период от време е извършвана тази дейност. Относно доставчика "Т.-Т. Г." ЕООД за установено съдът е приел, че предмет на доставката услуга: изграждане и поддръжка на локална мрежа за пренос на данни и поддръжка на офис и компютърна техника. Обсъден е приетия договор от 24.03.2014 г., като липсват доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика. След справка в хода на ревизията е установено, че в дружеството са били назначени по трудов договор бармани, сервитьори и готвачи, които не могат да извършват поддръжка на локална мрежа, офис и компютърна техника. Не е проверено счетоводството на доставчика, поради което не се установява, дали и кога е признат приход от разглежданите услуги, съгласно чл. 12 от ППЗДДС. Относно доставчикът "Елегант стил" ООД съдът е приел за установено, че предмет на доставката е "работно облекло" дружеството има назначени 12 лица по трудов договор, а декларираната икономическа дейност е производство на облекло. Реалното получаване на стоката обаче, съдът е приел че не е доказано, тъй като липсват други доказателства за конкретизирани параметрите, като вид и качество. Посочено е само количество - 25 бр, като не е представен и протокол, с който същото е предадено на жалбоподателя. Фактурата е частен свидетелстващ документ без материална доказателствена сила, поради което съдът е приел, че за целите на ДДС не е доказателство за реално осъществяване на доставката, за която е издадена. Липсват и доказателства дали облеклото е придобито в завършен вид от друг търговец или е ушито от доставчика, поради което съдът е приел, че РА е законосъобразен. Относно доставчика "Онеър БГ" ЕООД, предмет на доставката по 7 фактури е популяризиране на дейността на жалбоподателя в търсещи системи. Представени и обсъдени от съда са договор от 29.09.2011 г. и протокол от 31.10.2011 г. Рекламиране на дейността в сайт за срок от 7 месеца в периода 01.12.2011 г. - 30.06.2012 г. и представени - протокол от 30.06.2012 г. с предмет дизайн и печат на рекламни материали по договор от 27.02.2012 г. и протокол от 30.03.2012 г., изработка на сервизни карти по договор от 30.04.2012 г. и протокол от 31.05.2012 г., изработка на работни карти по договор от 01.06.2012 г. и протокол от 30.06.2012 г. за извънгаранционно поддържане на сървърно и компютърно оборудване. По идентични съображения, а именно че са налице формални договори за изработка, които, освен стандартни уговорки, възпроизвеждащи регламентацията по чл. 258-269 ЗЗД, не съдържат конкретизация на задание с определени параметри и изисквания на възложителя досежно визуализацията на работните карти/ рекламни материали, както и броя на материалите. Липсват доказателства какви са били предадените рекламни материали, за какви рекламни кампании са използвани и дали са послужили за кампании на ревизираното лице или са били обект на последваща реализация. Липсват проекти и копия на различни листовки, флаери, анкетни и работни карти, поради което съдът е приел, че не може да бъде формиран категоричен извод относно действителната воля на страните за формата, вида, съдържанието и други съществени характеристики на процесните доставки. Липсват данни за съпоставимост между броя предадени от доставчика работни карти и използваните от дружеството в неговата дейност. За изпълнението на договорите с предмет популяризиране на дейността на РЛ чрез търсещи системи и реклама на дружеството в сайта www. onair. bg са представените протоколи са с бланкетно съдържание "приема се работата по договора". Липсва конкретизация на нейните параметри, очертана по начин, осигуряващ възможност за проследяване и проверка на реализацията, като не се установява, кои са търсещите системи, в които е следвало да бъде рекламирана дейността на жалбоподателя и по какъв начин /чрез банери, снимки, клипове или по друг способ/, за какъв период от време е извършвана тази дейност. Относно доставчика "Стийл трейд" ЕООД, за установено съдът е приел, че са издадени 2 фактури с предмет отработено масло. Обсъдени са обясненията на РЛ и заключението на ССЕ, от които се установяват влагане на стоката в дейността на дружеството: за отопление на наетия от сервиз, оборудван с котел. Към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, документиращи общо количество от 10160,63 литра масло с единична цена 1,87 лв за литър. Тази доставка в края на м. юли 2013 г., съдът е приел, че налага използване на място, съд за съхранение с голяма вместимост, каквито доказателства не са ангажирани. Позовал се е на приемо-предавателен протокол към договор за наем на недвижим имот и автосервизно оборудване, съгласно който сервизът е оборудван с котелно /помещение/ с налични резервоар за подгряване 1 тон вътрешен и резервоар за подгряване 2,5 тона външен. Други съдове за съхранение на отработеното масло оборудването на сервиза не съдържа, като липсват и доказателства за транспортиране на двете партиди отработено масло. При тези факти, съдът е приел че отразеното в двата протокола за приемане и предаване на разглежданата стока е недоказано, поради което не са налице предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит. Относно фактурите издадени от "Бранд секюрити енд протекшън" ЕООД, с предмет охранителни услуги, съдът е приел за установено, че са издадени в периодите м. 02.2013 г., от 01.08.2013 г. до 30.11.2013 г., от 01.01.2014 г. до 31.07.2014 г. и м. 09.2014 г., когато е в действие договор от 01.02.2012 г., по силата на който доставчикът следва да извършва консултантски услуги и видеонаблюдение, гарантиращи сигурността и имуществото на ревизирания търговец Между същите страни е сключен и договор на 30.04.2014 г., с който доставчикът поема задължението да осъществява със своя технологична обезпеченост денонощно видеонаблюдение и мониторинг на обекта на възложителя. Обсъдени са обясненията на управителя на доставчика, който заема същата длъжност при жалбоподателя, камерите, намиращи се в сервиза, са собственост на наемодателя на помещението. Предмет на първото съглашение, във връзка с което са издадени част от спорните фактури, е изграждане на нова система във основа на наличната такава за видеонаблюдение. Според обяснителна декларация от 17.06.2015 г. подписана от Г. С., камерите са предоставени като част от оборудването на наетото помещение, а компютърът, с който те се свързват, е собственост на жалбоподателя. Доставчикът, чрез дъщерното си дружество "Б. Б." АД изгражда окабеляване и свързване на камерите с компютъра, както и поддръжка при евентуални технически проблеми. Камерите не се наблюдават постоянно. Заснетото с тях се записва на паметта на компютъра и при нужда се преглежда от С.. В периода 28.02.2013 г. - 30.11.2014 г. управителят на дружеството-доставчик е полагал личен труд в същото без да получава възнаграждение и е внасял лични осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. При тези факти съдът е приел, че доставката възложена и частично осъществена лично от управителя на РЛ, действащ в същото качество в търговското предприятие на доставчика, не налага специални ресурси извън наличните по обясненията на РЛ. От подробните приемо-предавателни протоколи към договорите за наем на автосервиза, сключени на 01.02.2011 г. с наемодателя "Ексклузив Б" ЕООД и на 24.03.2014 г. с наемодателя "Мистрал 89" ЕООД, съдът е приел, че не се установява приемане/предаване на охранително оборудване от сочения вид /видеокамери и окабеляване/. От друга страна договорът за изработка от 30.04.2014 г., сключен между РЛ и доставчика, предвижда в т. 1.1 на раздел I изпълнителят да осъществява денонощно видеонаблюдение "със своя технологична обезпеченост". Съответно по силата на т. 3.2.10 доставчикът поема задължението да осъществява постоянно видеонаблюдение на обекта чрез одобрена от възложителя техника; да осъществява прецизен подбор на видеосъоръженията в обекта и да отговаря за тяхната изправност. При тези противоречия между обясненията на Г. С. и уговорките в договора относно източника на средствата за видеонаблюдение, неяснотата относно времето и начина на оборудване на сервиза, за резултати от изработка чрез т. нар. "превъзлагане" на част от услугата на дружество "Б. Б." АД, съдът е приел, че липсва реално осъществена доставка на услуга. Този извод се налага и от факта, че липсва кадрови потенциал у доставчика, а същевременно тезата на жалбоподателя е, че услугите са осъществени лично от управителя Софрониев., който заема същата длъжност в ревизираното дружество. На последно място въпреки липсата на конкретни доводи в жалбата съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е начислената лихва за данъчни периоди м. 08.2014 г. и м. 09.2014 г. в размер на 528,16 лв от датата на подаване на справка-декларация за съответния период, през който е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит до датата на подаване на справка-декларация за данъчния период, в който е отразено съответното кредитно известие във връзка с фактурите и кредитните известия, издадени от "Уиз технолоджис" ЕООД. До този извод съдът е достигнал като е обсъдил подробно периода на ползваното право на данъчен кердит, предмета на одставките и при липсва на спор, че уговорените услуги не са изпълнени на 01.11.2014 г. от търговеца са издадени шест кредитни известия с ДДС в общ размер на ползвания данъчен кредит - 12 900 лв, т. е. към всяка от фактурите е издадено кредитно известие на същата стойност като съответната фактура. Две от КИ са отразени в дневника за покупки на жалбоподателя за м. 12.2014 г., едно за м. 01.2015 г., а останалите три за м. 02.2015 г. Предвид обстоятелството, че не са налице доставки, което е потвърдено и от издадените кредитни известия, правомерно са установени задължения за лихви в процесния размер. За периода на неправомерно упражненото право на данъчен кредит по спорните фактури РЛ дължи лихва до датата на подаване на СД, в която са включени кредитните известия. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основно доставките, за които е отречено право на данъчен кредит са услуги: изработване на работни карти за приемане на автомобили в сервиз и дизайн с печат на рекламни материали, изработка на концепция за виртуален офис, дизайн и печат на рекламни материали, изработване на сервизни и работни карти, популяризиране на дейността на РЛ чрез търсещи системи и популяризиране дейността на дружеството, чрез социални мрежи, изграждане и поддръжка на локална мрежа за пренос на данни и поддръжка на офис и компютърна техника, популяризиране на дейността на жалбоподателя в търсещи системи, охранителни услуги. За приемане на същите са съставени приемо. предавателни протоколи с идентично съдържание, с изключение на дизайн с печат на рекламни материали, за които в протоколите за приемане/ предаване са посочени бройки флаери, минифлаери, дипляни, листовки с едничини и общи цени. За тях обаче, както правилно е приел АС липсват проекти и копия, за да се установи действителната воля на страните. Липсва конкретизация на доставката с определени параметри и изисквания относно работните карти и рекламните материали. Не се установява дейността на дружеството ли се рекламира или материалите са във връзка с последваща доставка за реклама на други дружества Без всякаква конкретизация са и услугите във връзка с популяризиране на дейността на РЛ. Приетата с протокола от 21.11.2012 г. концепция за виртуален офис е с неясно съдържание и не се установява значението на тази услуга за търговското занятие на касатора. Правилно съдът е приел, че от представените договори не се установява какви параметри на услугата са договорени и как изпълнителите са разбрали какво точно трябва да извършат и при какви условия на изпълнение са формирани цените. Приемо-предавателните протоколи също не съдържат данни по отчетността на извършените работи. Липсват доказателства за съпоставимост между броя предадени от доставчиците работни и сервизни карти и използваните от дружеството в неговата дейност. Относно популяризиране на дейността на РЛ чрез търсещи системи и реклама на дружеството в сайта www. onair. bg не се установява, по какъв начин се проследяване и проверява реализацията, като не се установява, кои са търсещите системи, в които е следвало да бъде рекламирана дейността на касатора и по какъв начин. Относно доставката с предмет охранителни услуги, правилно е прието от съда, че предвид противоречията в обясненията на Г. С. и договорите за наем на автосервиза относно източника на средствата за видеонаблюдение, както и неяснотата относно времето и начина на оборудване на сервиза, за резултати от изработка чрез превъзлагане на част от услугата на "Б. Б." АД, не се установява реално осъществена доставка на услуга. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, тъй като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за приспадане право на данъчен кредит, поради което и негово е задължение да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими от ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки, като не е достатъчно само издаването на фактури и отразяването на тези документи в счетоводствата на получателя и доставчиците му. В решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/0). Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика (мярка), която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С - 273/11. Именно последното е налице в изследвания случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в процесните фактури (която е решителното доказателство, обуславящо приспадането). Не са представени допълващи документи, от които да се установи предмета на престацията, Не са налице твърдения на ревизираното лице в какво се изразява доставката. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. С. да се отбележи, че не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не е приспаднем само поради вписването си във фактура при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС не подлежи на безусловно приспадане. В случая към част от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи и договори, но както беше посочено в мотивите на настоящото решение, тези данни са недостатъчни за да се определи конкретния вид дейности, т. е. конкретизация на услугите, респективно начина на определяне на цената на същите. Относно обстоятелството, че следва да е доказана реалността на доставките по процесните фактури настоящата съдебна инстанция съобразява и определение на Съда на Е. С. от 4 юли 2013 г. по дело С-572/11, съгласно което чл. 168, буква а) и чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция е длъжна в съответствие с националните правила относно събирането на доказателства да извърши глобална преценка на всички факти и обстоятелства по спора, с който е сезирана, за да определи дали е такъв случаят на доставките, за които се отнасят разглежданите в главното производство фактури. В тази връзка съдът не споделя изводите, съдържащи се в касационната жалба, че достатъчно условие за реалност на доставките са издадените фактури, начисляване на данъка и наличие на служители за част от доставчиците. От представените договори не се установява какви параметри на услугата са договорени и как изпълнителите са разбрали какво точно трябва да извършат и при какви условия на изпълнение са формирани цените. Приемо-предавателните протоколи също не съдържат данни по отчетността на извършените работи. В договорите са уговорени бланкетно предмета, цената и начина на плащане, но не може да се установи, как са определени тези цени на услугите: какво представляват работните и сервизни карти, каква е разликата между тях, кое налага възлагане извършването на хиляди бройки, как е осъществен мониторинга, диагностиката на проблеми на съществуваща среда, консултациите по използване на наличното оборудване, изготвяне препоръки за бъдещо развитие по договора от 01.07.2012 г. с "Онеър БГ" ООД и т. н. Дори да се приеме, че предвид уговореното в идентичните договори за рекламни материали то не се установява за последваща доставка ли е предназначена, т. е. за клиенти на дружеството или за рекламиране на собствената дейност. Не са представени предварително одобрените мостри и тяхното съдържание не се установява и от приемо предавателните протоколи, които са със съдържание също бланкетно като договорите. Не е конкретизирано къде в гр. С. е получена стоката /флаери, минифлаери, дипляни, листовки/ след извършване на услугата, предвид факта, че и двете дружества са с адрес на регистрация гр. С.. С оглед на изложеното и предвид т. 39 на Решение на СЕС по дело С-463/14, настоящият състав намира, че правилно е прието, че по съдържание, фактурите, от доставчиците, които касаят доставка на услуги не съдържат в максимална степен вида и количеството на извършената услуга. С оглед на това несъответстват на формалните изисквания за съдържанието им, посочени в цитираното решение на СЕС и не установяват реално доставена услуга, а относно, охранителните услуги липсват безспорни и непротиворечиви доказателства за тяхното извършване. Относно доставките на стоки по 2 фактури с предмет отработено масло, правилно е прието, че от представените приемо-предавателни протоколи се установява общо количество в размер на 10160,63 литра масло с единична цена 1,87 лв за литър. Тази доставка в края на м. юли 2013 г., правилно съдът е приел, че изисква използване на място, съд за съхранение с голяма вместимост, каквито доказателства не са ангажирани. От приемо-предавателен протокол към договор за наем на недвижим имот и автосервизно оборудване, се установява, че сервизът е оборудван с котелно /помещение/ с налични резервоар за подгряване 1 тон вътрешен и резервоар за подгряване 2,5 тона външен. Други съдове за съхранение на отработеното масло не са налични при касатора, като така както е приел, АС липсват и доказателства за транспортиране на стоката. Правилно е прието, че доставката на компютърна конфигурация и мултифункционално устройство съгласно спецификации, не е конкретизирана, тъй като липсват спецификациите, а обяснения на управителя на ревизираното дружество с конкретизиране вида и местонахождението на стоките са ирелевантни, тъй като не установяват идентичност с процесната доставка. В тази насока липсва и приемо. -предаване на вещите, с оглед липсата на конкретизация във фактурата. По идентични доводи е правилно решението и относно доставката на "работно облекло". Въпреки, че дружеството-доставчик има назначени 12 лица по трудов договор, а декларираната икономическа дейност е производство на облекло, то реалното получаване на стоката не е доказано, тъй като липсват други доказателства за конкретизирани вида на облеклото. Посочено е само количество - 25 бр, като липсва протокол, с който същото е предадено на жалбоподателя и е индивидуализирана стоката. Фактурата е частен свидетелстващ документ без материална доказателствена сила, поради което правилно съдът е приел, че за целите на ДДС не е доказателство за реално осъществяване на доставката, за която е издадена. Въпреки липсата на конкретни доводи в жалбата законосъобразно АС е приел, че е начислената лихва за данъчни периоди м. 08.2014 г. и м. 09.2014 г. в размер на 528,16 лв от датата на подаване на справка-декларация за съответния период, през който е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит до датата на подаване на справка-декларация за данъчния период, в който е отразено съответното кредитно известие във връзка с фактурите и кредитните известия, издадени от "Уиз технолоджис" ЕООД. По изложените съображения и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. за присъждане на разноски и за касационното производство, в размер на 2244 лева, юрисконсултско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,