Решение № 13099 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4631/2011 г.

Решение № 13099 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4631/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, против решение № 991 от 07.03.2011 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по административно дело № 95/2011 г. по описа на съда, с което е: 1) отменена по жалба на Тодор Величков Иванов заповед № 1390 от 18.11.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, потвърдена с решение № РД-01-665 от 17.12.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град; 2) разпоредено изпращане на преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село за издаване на индивидуален административен акт по молба-декларация вх. № СП-502-1390 от 29.10.2010 г. по описа на ДСП Красно село, подадена от Тодор Величков Иванов за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2010 г. - 2011 г., като административния орган е задължен да се произнесе по молбата в 14-дневен срок от изпращане на преписката след влизане в сила на съдебното решение. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд. Ответникът по касация Тодор Величков Иванов от гр. София, действащ чрез поверениците си адв. Паунов и адв. Минчева, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АССГ. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е оспорената от Тодор Величков Иванов заповед № 11390/18.11.2010 г., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, с която на Иванов е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2010/2011 г. с мотива, че лицето не отговаря на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г. за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление, защото средномесечният му доход за предходните 6 месеца е по-висок от ДМДО (диференцирания минимален доход за отопление). При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД-01-665/17.12.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че административният орган неправилно е определил средномесечният доход на оспорващия, като в изчислението е включена сумата от 1023,72 лв. като доход за месец август, без да се отчете обстоятелството, че в тази сума е включена и месечната пенсия в размер на 170,62 лв. за месец март 2010 г., преведена през месец август 2010 г., с натрупване за времето месец март - месец август 2010 г. Съдът е посочил, че доходът за месец март 2010 г. не се включва в шестмесечния период по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, който в случая е 01.04.2010 г. - 01.10.2010 г., като е развил съображения, че заради забавеното плащане на пенсията от НОИ не би следвало да се откаже на лицето помощ за отопление. Предвид горното е формулиран извод, че заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село е издадена в нарушение на материалния закон, и при наличие на останалите предпоставки, Тодор Величков Иванов отговаря на кумулативно установените условия за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2010 г. - 2011 г. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Изводът на съда за незаконосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт е в нарушение на материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. Съдът при постановяване на решението си е следвало да съобрази уредбата, дадена с чл. 2, ал. 6 от Наредба № РД-07-5/2008 г. за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление, съгласно която доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. В този смисъл цялата изплатена на Иванов сума през август 2010 г. правилно е включена от административния орган в изчисленията, които са математически верни. Доколкото средномесечният доход на лицето за релевантния период, намален със съответния коефициент, е по-висок от диференцираният минимален доход за отопление, то действително не отговаря на кумулативно установените условия в наредбата за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2010 г. - 2011 г. При наличие на отрицателна предпоставка за него не е възникнало правото на такава. Следователно оспорената заповед, с която компетентния административен орган е отказал на Иванов отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2010/2011 г., е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Предвид изложеното настоящата инстанция не споделя развитите в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесната заповед. По аргумент, че НОИ е забавил плащането на дължимите пенсии, не могат да бъдат дерогирани установените в наредбата императивни правила на режима на отпускане на помощите. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,