Решение № 4261 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1963/2021 г.

Решение № 4261 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1963/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Варна, срещу решение № 1903/16.12.2020 г. по адм. дело № 1919/2020 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено издаденото от него уведомително писмо с изх. № 01 - 033 - 2600/128 от 03.08.2020 г. и е върната преписката на административния орган за ново разглеждане със задължителни указания. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете инстанции, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Просечен Екоинвест" ЕООД, гр. Варна, в писмен отговор чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с обжалваното пред него уведомителното писмо е оторизирана субсидия на "Просечен Екоинвест" ЕООД в размер на 0 лв. за 2019 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. В писмото са изложени мотиви, че в животновъдния обект към 14.08.2019 г. се отглеждат 10 бр. ЕПЖ (едри преживни животни) и 863 бр. ДПЖ ( дребни преживни животни), което съответства и на данните по заявлението за подпомагане, а капацитетът на животновъдния обект съгласно удостоверението по чл. 137 от Закона за ветеринарно - медицинската дейност (ЗВМД) е 800 бр. ДПЖ. Правният извод в писмото е, че не са спазени минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопанските животни в нарушение на изискванията на Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарно - медицинските изисквания към животновъдните обекти и на чл. 4; чл. 10, ал. 4; чл. 12, ал. 3 и чл. 28, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 4/08.08.2017 г., съдържащи изисквания за минимална площ в помещение за посочените в тях дейности. АС е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, но при допуснато съществено административно - процесуално нарушение по чл. 35 АПК - без изясняване на действителният брой отглеждани животни, който е различен от приетия от административния орган - а именно заявени за подпомагане са само 729 бр. ДПЖ, от които 720 бр. овце - майки на възраст най - малко една година, 6 бр. разплодници от мъжки пол на възраст над 12 месеца и 3 бр. мъжки шилета за угояване на възраст от 6 месеца до 12 месеца. Останалите 134 животни до приетия от административния орган брой 863 са агнета - мъжки и женски животни от рода на овцете до 6 месеца. Нарушението по чл. 35 АПК се отнася и до броя на ЕПЖ, тъй като са заявени за подпомагане 7 бр. ЕПЖ, посочени в заявлението като 7 животновъдни единици (ЖЕ) - крави на възраст над 24 месеца. Отделно от това административният орган неправилно не е отчел, че към 31.12.2019 г. съгласно актуализираното удостоверение за регистрация на животновъдния обект капацитетът е вече 800 бр. ДПЖ - овце и 20 бр. говеда. Вследствие на това процесуално нарушение погрешно е приложен и материалният закон от административния орган. Дружеството не е нарушило разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4/08.08.2017 г., тъй като при определянето на капацитета на животновъдния обект по чл. 137 ЗВМД се взимат предвид само възрастните животни (овце - майки), тъй като се отнася за овцеферма с млечно направление, съгласно становище изх. №ЗЖ - 729/18.06.2020 г. на директор на ОДБХ - Варна. Предвид изложеното и броят възрастни животни - 729, капацитетът на животновъдния обект е спазен. При тези правнорелевантни бройки отглеждани и заявени животни административният орган не е извършил проверка дали са спазени изискванията на чл. 4 от Наредба № 4/08.08.2017 г. за свободна подова площ и свободно отглеждане на открито, като в писмото липсват фактически констатации и правни изводи по тези въпроси. Относно ЕПЖ са изложени мотиви, че отказът е материалноправно незаконосъобразен за периода 13.12.2019 г. -31.12.2019 г. след извършване на актуализацията на капацитета на животновъдния обект, а преди това - до 12.12.2019 г. обектът не е имал капацитет за ЕПЖ, поради което за този период отглеждането на ЕПЖ е нарушило изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4/08.08.2017 г. и подпомагане за този период не се дължи съгласно чл. 28, ал. 1, т. 4 от от Наредба № 4/08.08.2017 г. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на изводите на съда относно бройките отглеждани и заявени за подпомагане животни. Административният орган е изпратил заедно с преписката подаденото от дружеството заявление за подпомагане за 2019 г., в което животните за които се заявява подпомагане са общо 739 и от тях първите 10 са говеда - крави над 24 месеца, а останалите 729 - овце. В този смисъл приетата по делото съдебно - техническа експертиза и изводите на съда кореспондират и с това доказателство, а освен това и процесуалният представител на ответника е направил изявление още в първото по делото съдебно заседание пред АС (л. 33), че не спори, че 134 от описаните в уведомителното писмо животни са агнета. В съответствие със със становището на БАБХ, който определя капацитета на животновъдните обекти, е изводът на АС, че капацитетът за ДПЖ не е бил превишаван в нито един момент през 2019, тъй като същият е определен сама за овце - майки и те са били под 800. Изводите му относно ЕПЖ също кореспондират с представените по делото доказателства. При това положение обоснован е изводът на АС, както за неизясняване на фактите в нарушение на чл. 35 АПК, така и за липсата на фактически основания, свързани с подовата площ на обекта, съотнесена към броя и вида животни, така и с площта за свободно отглеждане на открито, които са задължителни при спазен капацитет на животновъдния обект. Липсата на подобни мотиви в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е самостоятелно основание за отмяна на уведомителното писмо, както правилно е приел в решението си АС - Варна. Този порок на отменения индивидуален административен акт не може да бъде саниран с нови фактически твърдения в касационната жалба, които не са изложени в уведомителното писмо. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касационна жалба следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева заплатен адвокатски хонор за настоящата инстанция, който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност за делото. Разноските за първата съдебна инстанция на дружеството са му присъдени с първоинстанционното решение, което не е обжалвано от него в тази част и повторното им включване в списъка за разноските пред настоящата инстанция не може да има за правна последица ново произнасяне по тях от настоящия съдебен състав. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение