Решение № 5813 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2014 г.

Решение № 5813 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Златка Вучкова Новоселска, Велико Радев Великов, Румен Радев Великов, Георги Николов Витков, Детелинка Николова Дешова, Никола Янков Симеонов, Валери Тодоров Миланов, Драган Тодоров Миланов, Струмка Никифорова Либарова, Румяна Никифорова Цанева, Марийка Никифорова Иванова, Гълъбинка Никифорова Христова, Атанаска Иванова Тилкова, Бойко Стефанов Тилков и Бойка Стефанова Асенова са подали жалба срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България в частта за отчуждаването на част от 2,177 дка от поземлен имот с идентификатор 68134.502.1180, целият с площ от 3 813 дка, находящ се в София, район "Сердика", квартал "Бенковски", както и в частта за определеното за отчуждената част от имота обезщетение от 101 548 лева. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорените части поради нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменен или изменен в частта относно определеното обезщетение, което да се увеличи до размера на справедливата пазарна цена и да се присъдят направените разноски. В хода на производството е починала жалбоподателката Струмка Никифорова Либарова и на нейно място са конституирани наследниците й Николай Сотиров Либаров и Димитър Сотиров Либаров. Министерският съвет на Република България е поискал отхвърлянето на жалбата. Заинтересованите лица министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" са взели становище за отхвърлянето на жалбата. Заинтересованото лице Свобода Янкова Каратеодорова не е взело становище. Върховният административен съд, като провери законосъобразността на административния акт в оспорените части, прие следното: С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. За имотите - предмет на отчуждаване била изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии, включени в доклада на независимия оценител, били разделени на две части част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиенци - изток" и местността НПЗ "Илиенци-запад". Към писмото били приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София. С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал "Требич", квартал "Мировяне", квартал "Илиянци", квартал "Бенковски", квартал "Орландовци", квартал "Малашевци" и квартал "Враждебна", подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Според възприетата от административния орган експертна оценка, изработена от независим оценител, обект на оценката са поземлени имоти в земеделски и урбанизирани територии на територията на Столична община. Оценката е възложена на оценителя от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г. В случаите на намерени сделки за имоти с подобна на отчуждаваните характеристика, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост пазарната цена за отчуждаваните имоти е определена като осреднена цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. При липса на пазарни аналози обезщетението за имотите в урбанизирана територия е определено по удвоена данъчна оценка, а за тези в земеделска територия - по Наредбата за реда за определяне на цени. Съгласно приложението към точка 1 от решение № 811 от 21 декември 2013 г. се отчуждава част от 2,177 дка от поземлен имот с идентификатор 68134.502.1180, целият с площ от 3,813 дка, находящ се в София, район "Сердика", квартал "Бенковски", попадащ в урбанизирана територия. Съгласно скица № 38334/25.06.2013 г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър имотът се намира в промишлена зона "Илиянци", район "Сердика", попада в урбанизирана територия и има начин на трайно ползване - "за производствен, складов обект". Имотът е вписан като собственост на наследниците на Вучко Колев Витков. Жалбоподателите се легитимират като собственици на имота с решение № 27-Р/10.03.2008 г. на Общинската служба по земеделие и гори - Нови Искър, според което наследниците на Вучко Колев Витков се възстановява в стари реални граници нива от 3,813 дка, находяща се в строителните граници на село Бенковски, както и с удостоверение № 60/8.01.2014 г. за наследниците на Вучко Колев Витков, издадено от район "Сердика", Столична община. Определеното за отчуждената част от поземления имот обезщетение е 101 548 лева. В оценителския доклад, изготвен от независимия оценител "Сървей груп" ЕООД, е посочено, че за имотите в урбанизирана територия в обхвата на действащия регулационен план на местността "НПЗ Илиянци-изток" и местността НПЗ "Илиянци-запад", сред които е и имотът на жалбоподателите, не са намерени достатъчен брой сделки с поземлени имоти, които могат да служат за пазарни аналози, поради което обезщетението за отчуждените имоти следва да се определи в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност е удвоена. Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е взето от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), при спазване на административнопроизводствените правила. Според приложимата правна уредба по Закона за държавната собственост, отчуждаването на имоти и части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Към предложението за отчуждаване се прилагат: копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение; описание на имотите според тяхната характеристика, вид, местонахождение, и размер, данни за собствениците и документи за собственост; оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Жалбоподателите поддържат, че при отчуждаването на имота е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 2, т. 3 от Закона за държавната собственост, както и нарушение, свързано с неусвояването на цялата площ на поземления имот. Възразява се, че определеното обезщетение не е равностойно, тъй като оценката на отчуждения имот не е била направена за период, близък до датата на отчуждаването. Срещу размера на обезщетението се възразява и по съображения, че е несправедливо, тъй като не отговаря на действителните пазарни стойности, формирани при сделки с имоти с подобна характеристика, а също и поради това, че не е било определено въз основа на пазарни аналози за имоти, намиращи се в район "Сердика". Върховният административен съд намира, че при издаването на административния акт не е бил нарушен чл. 34, ал. 2, т. 3 от Закона за държавната собственост, според който към искането на заинтересованото ведомство за отчуждаване на имоти за държавна нужда следва да е приложена оценка, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на това искане. В случая председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е подал искането на 11.12.2013 г. Експертните оценки на поземлените имоти, засегнати от изпълнението на обект "Северна скоростна тангента", са предадени на Агенция "Пътна инфраструктура" от оценителя "Сървей груп" ЕООД с писмо № 97/9.12.2013 г., с което нормативното изискване е било спазено. Не може да се сподели и доводът на жалбоподателите за незаконосъобразност на отчуждаването с оглед оставащата незначителна част от имота, която не е била усвоена за изпълнение на мероприятието. Размерът на отчуждената част, съответно на останалата част от имота, е в зависимост от предвижданията на подробния устройствен план, приет за населеното място, който е влязъл в сила, тъй като не е бил обжалван. Основателен е обаче доводът на жалбоподателите, че при наличието на сделки на пазара за съответния период оценката на имота следва да се направи съобразно пазарни аналози за имоти в близост до отчуждавания по смисъла на § 1а, т. 4, буква "а" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. Според легалната дефиниция, дадена в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. По определението в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, "землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Кварталът като част от административно-териториалната единица "район" няма землище, поради което принадлежността на имотите, разположени в даден квартал, не може да се разглежда в землищни граници. При изготвянето на експертната оценка от независимия оценител незаконосъобразно са били изследвани пазарни аналози за землище "Бенковски". Имотите, които са предмет на отчуждаване с решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, се намират в землището на София и тъй като София е град с районно деление, сравнителният анализ на пазарни аналози следва да се извърши в рамките на района, като се приеме, че имоти в близост до отчуждавания са имотите, разположени на територията на района. За проверка на материалната законосъобразност на решението в частта относно определения размер на обезщетението по делото беше изслушано заключение на вещо лице, оценител. В заключението на вещото лице от 30.10.2014 г. се съдържат два варианта на изчисляване на средна пазарна стойност въз основа на пазарни аналози за периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г., за имоти в урбанизирана територия, в границите на район "Сердика", София. Използваните аналози са: сделка от 14.03.2012 г. за прехвърляне на незастроен имот от 1860 кв. м, както и на други имоти, срещу придобиване на дял от дружеството "АБП груп" ЕООД; сделка от 4.04.2012 г. по нотариален акт № 123, том I, нот. дело № 92/2012 г. за учредяване на договорна ипотека от "Хермес Солар" ООД със седалище София в полза на "Корпоративна търговска банка" АД, с която като обезпечение за отпуснатия кредит в размер на 2 700 000 евро е учредена ипотека върху урегулиран поземлен имот, отреден за офиси, подземни гаражи, складове, трафопост и магазини, заедно с всички принадлежности и оборудване, трайно прикрепени към и под земята, както и всички бъдещи приращения и подобрения; сделка по нотариален акт № 152 от 30.07.2012 г., том IV, нот. дело № 652/2012 г. за продажба на два поземлени незастроени имота, с начин на трайно ползване "за производствен, складов обект", и договор № Р-257-01 от 13.11.2011 г. (описан от вещото лице като договор от 21.12.2011 г. или с датата на неговото вписване в имотния регистър) за продажбата на общински нежилищен имот, застроен със складови помещения и работилница. По първия вариант, за който са ползвани всички пазарни аналози, е определена средна пазарна стойност от 242,99 лева за квадратен метър, с оглед на която размерът на обезщетението за процесния имот възлиза на 528 980 лева. По втория вариант, в който е изключена апортната сделка, е определена средна пазарна стойност от 295,49 лева за квадратен метър, при което размерът на обезщетението е 643 281 лева. Съдът намира, че и двата варианта по заключението на вещото лице не обосновават изменение на определения с оспореното решение на Министерския съвет размер на обезщетението. Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Апортът на недвижим имот при учредяването на търговско дружество не може да се използва за определяне на пазарната стойност на подлежащия на отчуждаване имот, тъй като не отговаря на предвидените в закона критерии. Той не е посочен изрично като пазарен аналог, а и не попада сред сделките, обозначени с понятието "други възмездни сделки" по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, макар да представлява възмездна сделка. Апортът не е имотна сделка или сделка, с която се придобива право на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот. Той се определя като непарична сделка, срещу която се придобива дял от търговско дружество. Прехвърлянето на имота се вписва в търговския регистър и вторично - в имотния регистър с оглед вещноправния ефект на сделката. Цената на имота не се определя по договаряне между страните по сделката, а посредством оценка на вещи лица. Поради тези отлики сделката не е съпоставима със сделките, с оглед на които се определя пазарната цена за отчуждените имоти. Като пазарен аналог не може да се ползва и сделката от 4.04.2012 г. по нотариален акт № 123, том I, нот. дело № 92/2012 г. за учредяване на договорна ипотека. Имотът, който обезпечава отпуснатия кредит, е урегулиран, а и според описанието му - застроен, което означава, че характеристиката му не е подобна на тази на отчуждавания. Същите съображения обосновават изключването на сделката по договор № Р-257-01 от 13.11.2011 г., чийто предмет е урегулиран застроен имот, макар при разделност на цената на земята и цената на сградата. Като пазарен аналог може да се ползва само сделката по нотариален акт № 152 от 30.07.2012 г., том IV, нот. дело № 652/2012 г. за продажба на два поземлени незастроени имота, с начин на трайно ползване - "за производствен, складов обект", която отговаря на нормативните изисквания. Макар да са продадени два имота, не може да се приеме, че с един нотариален акт са били сключени две сделки, при положение, че имотите са закупени с обща цена. В хода на производството жалбоподателите са представили и договор от 26.07.2013 г. за прехвърляне на собственост въз основа на план за регулация, сключен на основание чл. 15, ал. 5 от Закона за устройство на територията между Столична община и "Баущоф и Метал Марсил " ООД, с които страните взаимно си прехвърлят реални части от имоти. Тази сделка, която не е обсъдена в заключението на вещото лице, също не може да бъде ползвана като пазарен аналог, тъй като не отговаря на критериите, предвидени в чл. § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. Освен основанието, и редът за сключване на сделката е специален. Тя не е типична пазарна сделка, тъй като се прехвърлят части от имоти на цена, която не е определена по съгласие на страните, а въз основа на решение на Столичния общински съвет и оценка на сертифициран оценител. При наличието на доказателства само на една сделка, покриваща нормативните критерии, не би могло да се определи осреднена пазарна стойност, както и по-висок размер на дължимото обезщетение по пазарни цени на имоти с подобна на отчуждения характеристика, намиращи се в близост до него, независимо че пазарният анализ в административното производство е направен с оглед на сделки за имоти, попадащи в квартал "Бенковски", София. От това следва, че обезщетението за отчуждената част от имота на жалбоподателите правилно е било изчислено по начина, предвиден в чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС, или въз основа на удвоената данъчна оценка на имота. Решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България в оспорената част е законосъобразен административен акт, поради което подадената жалба следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото направените от жалбоподателите разноски следва да остават за тяхна сметка. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд