Решение № 4512 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1298/2019 г.

Решение № 4512 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1298/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 2380 от 15.11.2018 г. по адм. д. № 2447 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-147/11.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания с № ЗД-1-15-00420824/28.05.2018 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив. Изложените доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "НТГ Одит консулт" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-147 от 11.07.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания с № ЗД-1-15-00420824 от 28.05.2018 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които на "НТГ Одит консулт" ЕООД, гр. Пловдив, в качеството му на осигурител е разпоредено следното: Да се заличат данните, подадени с декларация образец 1 "Данни за осигуреното лице" по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., за Н. Лилов за периода 15.02.2018 г. – 14.03.2018 г. вкл. с код за вид осигурен – 01 Работещ по трудово правоотношение. С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отменил оспорените актове, след като е установил, че подадените от осигурителя данни за лицето Н. Лилов с код осигурен 01 - за работници и служители осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, отразяват действителното положение съгласно сключения между страните трудов договор и изплащателните ведомости. Подписаният трудов договор е задължителен за страните, като разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ (Кодекса на труда) установява забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение. На основание чл. 74, ал. 3 от КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Органите на ТП на НОИ – Пловдив са оспорили действителността на сключения трудов договор, но не са инициирали съдебно производство по чл. 74, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда. В разглеждания случай са представени всички документи, удостоверяващи сключен трудов договор и изпълнението му. Служителят е работил като бизнес консултант по трудов договор от 14.02.2018 г. с месечно възнаграждение от 2600 лв., увеличено с допълнително споразумение на 2800 лв., в продължение на един месец. Във ведомостите за заплати са отразени отработените дни през месеците февруари и март 2018 г. и получените за положения труд заплати. Административният орган обаче е приел, че Н. Лилов не би могъл реално да полага труд на посочената длъжност, тъй като няма доказателства, че притежава необходимата квалификация за съставяне на счетоводен документ – отчет на английски език, за който в договора за независим финансов одит със СБАЛАГ "Селена" ООД е посочено, че е извършен от него. Видно от ведомостите за заплати, Н. Лилов е отработил месеца с най-високо трудово възнаграждение от целия персонал, вкл. от управителя. В самия договор е отбелязано, че наетото на работа лице няма професионален стаж за съответната длъжност, а самото то в писмените си обяснения е посочило, че е получило възнаграждението в брой без да се подписва във ведомостта. На основание чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Съгласно ал. 2 на чл. 74 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ – от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. Контролният орган на ТП на НОИ – Пловдив не е изпълнил задължението по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключения между страните трудов договор, като е дал предписания на работодателя да коригира подадената информация за Регистъра на осигурените лица. При липса на влязъл в сила съдебен акт, който е обявил недействителност на сключения и редовен от външна страна трудов договор, издадените задължителни предписания и решението на Директора на ТП на НОИ са незаконосъобразни. Едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК би било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено в съответствие с материалния закон. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,