Решение № 2655 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14425/2017 г.

Решение № 2655 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14425/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи срещу решение № 13700 от 13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8353/2016 г. на Върховния административен съд - пето отделение, тричленен състав, с което е отменена издадената от Министъра на вътрешните работи заповед № 8121К-81/20.01.2015 г. Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които релевират касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. И. В. Великов от гр. С. не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № 8121К-81 от 20.01.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР, с която на държавния служител И. В. В. - доцент в катедра "Управление" към факултет "Полиция" при Академията на МВР, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". С постановеното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна, след като е приел, че липсват доказателства за извършването на вменените във вина пет отделни нарушения, поради което не са налице предпоставките на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за налагане на наказанието "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" в хипотезата на системност. Изводите на съда произтичат от преценката на събраните по делото доказателства, при която е установено, че заповедта с № 8121з-750/20.01.2014 г. на Министъра на вътрешните работи за извършване на проверка в Академията на МВР не се намира по преписката, поради което не е ясно какво е съдържанието й и дали е била връчена на служителя. В материалите по преписката са налични данни за получен анонимен сигнал и за тежки междуличностни конфликти. Преценката на назначената комисия за наличие на дисциплинарни нарушения, изразяващи се в омаловажаване от страна на И. В. на конкретни извършени от друг служител нарушения, поставяне на подронващи авторитета на колегата резолюции, превишаване на правомощия при попълване на състава на Акредитационния съвет, неправомерно командироване на служител и внасяне на необосновани и противоречащи на нормативната уредба предложения, страда от субективизъм и не почива на безспорни доказателства. Не е изяснено и обсъдено дали държавният служител е действал умишлено или поради грешка и дали от действията му са настъпили вредни последици. Така постановеното решение е правилно. Дисциплинарната отговорност на държавния служител И. В. В. е ангажирана за извършени от него пет отделни дисциплинарни нарушения, всяко от което обосновава предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", съответно на основанията по чл. 200, ал. 1, т. 8, пр. 2, т. 5 и т. 11 от Закона ма Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). За да се наложи по-тежкото дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е необходимо е да се установят извършвани системни нарушения на служебната дисциплина. От текста на оспорената заповед се установява, че проверката е обхванала периода 13.03.2014 г. - 22.07.2014 г., когато доцент Великов е бил ректор на Академията на МВР, но три от нарушенията не са обвързани с правомощията на ректора на Академията на МВР съгласно чл. 49, ал. 4, т. 1 - 5 от ЗМВР. Първото нарушение е квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР - омаловажаване на дисциплинарни нарушения, но не е конкретизирано какво точно дисциплинарно нарушение от страна на началника на сектор "Международно сътрудничество" е било омаловажено чрез невзето отношение по данни в докладна записка рег. № 4581р-1367 от 13.03.2014 г. на зам. -декана на факултет "Полиция". Същата правна квалификация е дадена и на второто нарушение във връзка с поставена резолюция върху докладна записка рег. № 4581р-1674 от 21.03.2014 г., но не е конкретизирано какво е било дължимото от ректора поведение по закон. Третото нарушение се състои в превишаване на правомощия по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за висшето образование без да са направени изводи относно тежестта на това нарушение, състоящо се в изготвено предложение рег. № 458100-534 от 9.05.2014 г. за избор на чл. на Акредитационния съвет, без Академичния съвет на Академията на МВР да е обсъждал и вземал такова решение. Не е ясно дали опорочаването на процедурата действително е попречило да се избере по-подходящата личност, както счита касаторът. Нарушения на задълженията на ректора на Академията на МВР са констатирани в следващите два случая, при които е прието неизпълнение на служебни задължения съгласно вътрешни актове и длъжностната характеристика. В четвъртия случай е установено, че е издадена заповед № 4581к-176 от 12.06.2014 г. за командировка на служител в нарушение на Наредбата за професионално обучение на служителите от МВР, което е довело до неправилно извършени финансови разходи от бюджета на Академията. В петия случай е установена резолюция върху докладна записка рег. № 4581р-059 от 22.07.2014 г., разпореждаща на факултетния съвет да включи в дневния ред предложения за обявяване на конкурси за академични длъжности, без да са налице законови основания за това. Анализът на извършените от страна на ректора действия сочи, че само в четвъртия случай е налице безспорно нарушение на служебната дисциплина, което предпоставя налагане на дисциплинарно наказание "порицание". По отношение на останалите действия и бездействия в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР не е извършена преценка за тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Като неоснователен се преценява изложеният в касационната жалба довод, насочващ към становище, че всяка проява на несправедливост и необективност в работата на ректора може да съставлява основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Установената по делото фактическа обстановка не дава основание за извод, че в проверения период ректорът на Академията на МВР е извършил системни дисциплинарни нарушения, които са предпоставка за налагане на по-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 201, т. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е материално незаконосъобразна и като я е отменил, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав,