Решение № 9158 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7325/2011 г.

Решение № 9158 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7325/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Софийски университет "Св. Климент Охридски", подадена чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Галина Кунева против решение № 1809/15.04.2011 г. по адм. дело № 6259/2009 г. на Административния съд - София град /АССГ/, с което е отменен чл. 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на Софийски университет "Св. Климент Охридски", /Правилника/ приет с протокол № 13/15.07.2009 г. от Академичния съвет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и утвърден от ректора, в частта му относно израза "до 32-годишна възраст". Изложени са твърдения за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на първоначалната жалба. В съдебно заседание касаторът, чрез проф. д-р Красимира Средкова поддържа жалбата. Представя писмени бележки. Ответникът - Костадин Папагюлов, в съдебно заседание оспорва жалбата. Ответникът Бисер Ганчев Божков, чрез писмено становище оспорва жалбата. Анна Борисова Соколова не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението. Върховният административен съд, седмо отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на Костадин Василев Папагюлов, Анна Борисова Соколова и Бисер Ганчев Божков против разпоредбата на чл. 3 от Правилника за ползване на студентски общежития на Софийски университет "Св. Климент Охридски", съгласно която в студентските общежития могат да се настаняват лица - студенти, докторанти и специализанти в редовна форма на обучение до 32-годишна възраст. С обжалваното решение съдът е отменил чл. 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на Софийски университет "Св. Климент Охридски", приет от Академичния съвет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и утвърден от ректора, в частта му относно израза" до 32 годишна възраст". Съдът е приел че обжалваният акт е общ административен акт и е развил производство по чл. 179 и следващите от АПК. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган въз основа на подзаконова делегация - чл. 3 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, приета с ПМС № 235 от 25.09.2008 г., обн. в ДВ, бр. 86/2008 г. и наричана накратко нататък Наредбата. Същата разпоредба делегира на висшите училища на основата на наредбата да приемат свои правилници за условията и реда на настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО) АС е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, а според чл. 32, ал. 1, т. 1 от същия закон ректорът представлява висшето училище. Следователно академичният iсъвет и ректорът, като органи, ръководещи и представляващи висшето училище разполагат с компетентност да приемат правилник за условията и реда на настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития на ръководеното от тях висше училище. АССГ е счел, че е спазено изискването за писмена форма, включително предписаната от подзаконовия акт конкретен вид - правилник. В акта (§ 3 от Заключителните му разпоредби) се съдържа и основанието за издаването му, а именно подзаконовата делегация, дадена с чл. 3 от Наредбата. По делото са приложени протокола от заседанието на АС и самият акт, съдържащи подписите на компетентните по приемането му органи. Съдът е приел наличие на допуснати съществени нарушение на процедурата и по конкретно на разпоредбата на чл. 66 от АПК относно задължението на органа за уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт, чрез публично оповестяване чрез средствата за масово осведомяване или чрез изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Според съда не е обезпечено и участие в производството чрез някоя от установените в АПК форми (чл. 69 от АПК) и не е проведено обсъждане на предложения и възражения на заинтересованите лица и техните организации (чл. 71 от АПК). АССГ е приел и неспазване и на процедурното изискване на специалния закон - в случая на Наредбата за ползване на студентските общежития и столове - чл. 3, ал. 2 - правилникът за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития да е приет от висшето училище след писмено съгласуване със студентските съвети. Според съда не може да се приеме като такова съгласуване със Студентския съвет на СУ включването със заповед № РД-19-763/09.07.2008 г. (л. 44) на двама студенти в състава на Управителния съвет на Поделение "Социално-битово обслужване" (СБО) или разглеждането и утвърждаването на заседание на този управителен Съвет. Липсата на писмено съгласуване на Правилника със Студентския съвет на СУ съдът е отчел като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като спорната разпоредба има за адресат именно студентите и участието на органа, който защитава интересите им в производството по приемане на правилата за настаняване в общежитията е особено важно. Според АССГ ако беше взето такова становище, то въз основа на него би могло да се стигне до приемане на разпоредба, касаеща правата на студентите, с различно съдържание. В обобщение съдът е счел, че неспазването на процедурните изисквания (на чл. 66, ал. 1, чл. 67, чл. 69 и чл. 71 от АПК и чл. 3, ал. 2 от Наредбата) по издаване на общия административен акт е довело до лишаване на заинтересованите лица от възможността за участие в административното производство, в това число и чрез задължителното писмено съгласуване с представляващия студентите орган, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на този вид административни актове, засягащи по-голям кръг лица. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт противоречи и на материалния закон и по специално на чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗВО, съгласно която разпоредба студентите и докторантите имат право: да ползват студентски общежития, столове, медицинско обслужване, намаление при пътуване по градския и междуградския транспорт, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност и други придобивки за нормален живот и обучение при условия, определени от държавата и висшето училище. Приел е несъответствие на акта с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове. Нито закона, нито наредбата предвиждат възрастово ограничение на правото за настаняване в студентско общежитие. Единствените предпоставки за упражняване на това право са студентът да е в редовна форма на обучение, да не му е налагано наказание "отстраняване от общежитие" и да е с установена жилищна нужда в населеното място на обучение - чл. 13 от Наредбата. Според съда, обжалваният акт нарушава и забраната за дискриминация, визирана в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и чл. 4 от ЗВО. В заключение съдът е стигнал до извод за материална незаконосъобразност на спорната разпоредба заради несъответствието й както с чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗВО, чл. 13 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, така и заради нарушаване на забраната за дискриминация, регламентирана в ЗЗДискр. и ЗВО. Обоснован е изводът на решаващия съд за допуснати съществени нарушения при процедурата по издаване на акта /чл. 66 - чл. 71 АПК/. Представените в касационната инстанция копие на разносна книга на Студентски съвет и писмо до членовете на АС би могло да се приеме единствено като доказателство за уведомяване по реда на чл. 66 АПК. Не са представени доказателства обаче за изпълнение на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 АПК - административният орган не е изпълнил задължението си да определи и да оповести публично една или повече от посочените в т. 1 - т. 4 форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Налице е и нарушение на изискването в чл. 3, ал. 2 от наредбата за писмено съгласуване на правилника със студентския съвет, преди приемането му. В съответствие с доказателствата по делото е и извода на съда за неправилно приложение на материалния закон от страна на АС, изразяващо се в нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗВО, чл. 13 от Наредбата, както и на чл. 4, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗДискр. и чл. 4 ЗВО. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗВО студентите и докторантите имат право: да ползват студентски общежития, столове, медицинско обслужване, намаление при пътуване по градския и междуградския транспорт, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност и други придобивки за нормален живот и обучение при условия, определени от държавата и висшето училище; По силата на чл. 13 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове право за настаняване в студентско общежитие имат студенти, докторанти и специализанти в редовна форма на обучение, на които не е налагано наказание "отстраняване от общежитие" и които са с установени жилищни нужди в населеното място, където се обучават. Налице е законова делегация, дадена на МС и висшето училище да определи условията, при които студентите имат право да ползват студентски общежития. Държавата в лицето на Министерски Съвет съгласно чл. 9, ал. 3, т. 8 от ЗВО утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища, приемайки с ПМС № 235 от 25.09.2008 г. С наредбата за ползване на студентските общежития и столове МС е утвърдил правната рамка на условията и реда, като е възложил на тази основа висшите училища да приемат свои правилници. Предвидено е тези правилници на висшите училища да се приемат на основата на Наредбата. Нито в ЗВО, нито в наредбата е предвидено възрастово ограничение при упражняване на правото за настаняване в студентско общежитие. Изискванията посочени в наредбата се свеждат до следното: студентът да е в редовна форма на обучение, да не му е налагано наказание "отстраняване от общежитие" и да е с установена жилищна нужда в населеното място на обучение. Ето защо правилно АССГ е приел, че ограничавайки правото на студентите в повече, отколкото е предвидил подзаконовия нормативен акт - с възрастов критерий, непредвиден в Наредбата, висшето училище е излязло от правната рамка, предписана от приложимия нормативен акт и е нарушило материалния закон при издаването на спорния общ административен акт. Правилен е и извода на АССГ за нарушение на забраната за дискриминация, визирана в чл. 4, ал. 1 ЗЗдискр. Съгласно цитираната разпоредба забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Разпоредбата на ал. 2 посочва, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. А според ал. 3 непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В конкретния случай е налице по-неблагоприятно третиране на студентите, от СУ, навършили 32 години на основата на признак "възраст". Налице е пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Пряката дискриминация е абсолютно забранена от ЗЗДискр. В случая не са налице и предпоставките на чл. 7 ЗЗдискр., изключващи дискриминация. Ето защо като е приел, че оспорвания акт в частта относно израза " до 32-годишна възраст" е приет в нарушение на забраната за дискриминация, АССГ е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касатора, че поставянето на възрастово ограничение за настаняване в студентско общежитие е с оглед постигането на законната цел - предоставяне на възможност на най-нуждаещите се да ползват помощта на държавата за задоволяване на жилищните си нужди по време на обучението във висшето училище. Обстоятелството, че предоставянето на студентско общежитие е форма на социално подпомагане по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗСП не може да обоснове налагането на възрастово ограничение. Пряката дискриминация по признак "възраст" е абсолютно забранена съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗдискр. за разлика от непряката. При пряката дискриминация е недопустимо да се търси обективно оправдание с оглед на законова цел, както и да се извършва преценка дали средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Недопустимо е да се налага ограничение на основа "възраст" при упражняване на правото на студентите, регламентирано в чл. 70, ал. 1, т. 6 от ЗВО, както и чл. 13 от Наредбата. Изложените доводи за трудоспособност на лицата след 16-годишна възраст, за дължимата издръжка на пълнолетните лица до 25 годишна възраст от страна на родителите им, са ирелевантни за настоящия казус и не следва да се обсъждат. Неправилен е единствено изводът на АССГ за превратно упражняване на власт от страна на органа, издател на акта. Горното обстоятелство обаче не опорочава решението до степен, която да налага отмяната му. Административният акт, в обжалваната част е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като постановен в нарушение на материалния закон, които обстоятелства са достатъчно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Ето защо като е отменил разпоредбата на чл. 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на Софийски университет "Св. Климент Охридски", /Правилника/ приет с протокол № 13/15.07.2009 г. от Академичния съвет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и утвърден от ректора, в частта и относно израза "до 32-годишна възраст" АССГ е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от сочените в касационната жалба и представените писмените бележки пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,