Решение № 7656 от 9.8.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на областен отдел Автомобилна администрация гр. Благоевград (ООАА) към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА), Регионална дирекция София, срещу Решение 2089/01.12.2021 г. на Административен съд Благоевград (АС Благоевград), постановено по адм. дело 485/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-1417/23.04.2021 г. (ЗПАМ) на началника на ООАА, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б и ал. 2, т. 1, и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б във вр. чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на А. Керемедчиев, от гр. Петрич, са приложени принудителни административни мерки, състоящи се във временно спиране от движение чрез сваляне и отнемане на предната табела с регистрационен номер, заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на притежаваното от него превозно средство лек автомобил Деу , модел Нубира , с рег. [рег. номер], за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, както и временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер], за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при безспорната доказаност на извършеното нарушение с оглед изискванията на ЗАвтП за извършване на таксиметрови превози на пътници при засилени мерки, гарантиращи безопасността им, предвидената продължителност на принудителната административна мярка е поставена в зависимост от преценката на нарушителя дали да изпълни предпоставките на предвидения регистрационен режим, в случай че не желае да изтърпи наложената държавна принуда в пълен размер. Изводът на съда, че в случая лицето не желае да подаде документи за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, касаторът намира, че почива на предположения, без да са налице реални факти, а целта на приложената ПАМ е да се преустанови, както по-нататъшното извършване на незаконосъобразни действия, така и превъзпитание на нарушителя, който да се въздържа от такива. По изложените съображения, доразвити в представено в съдебно заседание от процесуалния представител служител с юридическо образование Н. Ичева, писмено становище, моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба А. Керемедчиев, в писмен отговор чрез процесуалните си представители адв. П. Иванова-Германова, САК и адв. Н. Костенарова, ПАК, намира същата за неоснователна. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 21.04.2021 г. при извършена съвместна проверка от служители на ИААА и МВР е установено, че на същата дата, около 12:00 ч. в гр. Петрич, [улица], жалбоподателят в първоинстанционното производство А. Керемедчиев, като водач на описания по-горе лек автомобил, извършва превоз на пътник, в лицето на С. Соколова, за което е получил заплащане в размер на 3 (три) лева. Превозът е извършен по маршрут от магазин Лидл в гр. Петрич, до дома на С. Соколова на [улица], с междинно спиране по пътя. Прието е, че е извършен нерегламентиран таксиметров превоз на пътник, тъй като притежаваният от водача А. Керемедчиев лек автомобил Деу , модел Нубира , с рег. [рег. номер], не е включен в удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници и няма издадено разрешение от Община Петрич. Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия А-2020, 288645 от 21.04.2021 г. От С. Соколова са снети сведения, в които същата потвърждава, че на посочената дата, заедно с двете си деца се е качила в лекия автомобил, жълт на цвят, спрян пред магазин Лидл , с намерението да го ползва като такси, тъй като и преди е ползвала същия за такива услуги и познава водача. За осъществения превоз С. Соколова е заплатила посочената от водача сума от 3 (лева), като плащането е извършено с банкнота от 5 (пет) лева и е получено ресто от водача. На 23.04.2021 г. с оспорената пред АС Благоевград заповед, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б и ал. 2, т. 1 и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвтП, началникът на ООАА гр. Благоевград прилага спрямо А. Керемедчиев принудителни административни мерки временно спиране от движение на описания лек автомобил чрез сваляне и отнемане на предната регистрационна табела и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобила за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, както и временно отнемане на СУМПС на водача за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Компетентността на органа е доказана с представената в първоинстанционното производство Заповед РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която лицата, заемащи описаните в заповедта длъжности, сред които и началник на областен отдел Автомобилна администрация в регионална дирекция Автомобилна администрация , са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП, както и Заповед 1301/29.07.2020 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която издателят на оспорената ЗПАМ е временно назначен на длъжността началник отдел в областен отдел Автомобилна администрация Благоевград, Регионална дирекция Автомобилна администрация София, за срок от една година, считано от 24.08.2020 г. В хода на проведеното съдебно производство, в съдебно заседание проведено на 27.09.2021 г., във връзка с изявление на жалбоподателя, че се оспорва съдържанието, както и подписа на даденото от С. Соколова сведение, съдът указва на административния орган да заяви изрично дали ще се ползва от същото, преди да се произнесе по откриване на производство по оспорване на документа. С писмо от 08.10.2021 г. административният орган потвърждава, че ще се ползва от даденото сведение. От доказателствата по делото не се установява постановление на съда за извършване проверка на истинността на документа по реда на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема за установен факта на извършен превоз на пътник срещу заплащане, без да е налице съответна регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници на територията на Община Петрич, тъй като деянието на А. Керемедчиев попада в дадената от закона дефиниция за таксиметров превоз на пътници - § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП, а именно превоз срещу заплащане, извършван от регистриран превозвач или от водачи, извършващи дейност от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел, но без същият да има такава регистрация. Изводът на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорената ЗПАМ е мотивиран с несъответствие на същата с целта на закона. Сочи, че правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, е преустановяване на административните нарушения, извършвани при превоз на пътници и товари. В контекста на въведената законодателна промяна в продължителността на налаганата временна мярка по чл. 106, ал.1, т. 1 ЗАвтП със Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, обн. ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г., съдът приема, че като действаща до отстраняване на нарушението , същата е поставена в зависимост от поведението на нейния адресат, но в конкретния случай не става ясно какви действия и/или бездействия следва да предприеме лицето, за да се приведе в съответствие с изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено, за да престане мярката да действа. Прави извод, че по смисъла на чл. 106а, ал.1, т. 1, б. б ЗАвтП отстраняването на нарушението би означавало извършване на правни действия по лицензиране на превозвача за извършване на таксиметров превоз на пътници за територията на съответната община, но доколкото в случая е констатиран случаен превоз на пътник, без намерение за водача да осъществява таксиметров превоз на пътници по занятие, лицензирането нито е желано, нито е осъществимо т.е. факт, който няма да настъпи. С оглед на горното, съдът приема, че така продължителността на наложената мярка се свежда до максимума от 12 месеца, с което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като актът засяга права и законни интереси на адресата си в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която е бил издаден. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на акта и го отменя. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правилен е изводът на съда за доказаност на факта на осъщественото нарушение, като настоящата инстанция намира за необходимо да уточни следното: Налагането на принудителна административна мярка не е гражданско, а административно производство. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК допустими в административното производство са всички доказателствени средства, които не са забранени със закон. Дадените в хода на проведеното административно производство сведения от свидетелката С. Соколова са свидетелстващ документ, същите са подписани от нея, както и снелия ги служител на ИААА. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК обясненията и сведенията представляват допустими от закона доказателствени средства, а по силата на чл. 44, ал. 1 и 2 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин, като сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. В настоящия случай цитираните изисквания са спазени, което обосновава извод, че сведението на превозваното, от ответника в настоящото производство, лице представляват редовно събрано в хода на административното производство доказателство, а съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите се ползват с формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда. Неправилно съдът посочва, че в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да докажат неистинност на сведенията на Соколова както бе посочено, такова производство въобще не е откривано, тъй като не е налице постановление на съда за извършване проверка на истинността на документа, от една страна, а от друга доколкото сведението не представлява частен свидетелстващ документ, на който административният орган се позовава, доказателства в насока оборване на съдържащите се в него сведения за факти от значение за делото, е следвало да се представят от първоинстанционния жалбоподател и настоящ ответник в производството. Такива не са представени. С оглед горното, въз основа на редовно събраните в хода на административното производство доказателства, които не са оспорени по надлежния ред в съдебното производство, представляващи сведението на С. Соколова и редовно съставения АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и обстоятелства, съдът е приел, че е налице извършено нарушение на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП, за което нарушение се следва прилагане на принудителна административна мярка. При липса на оспорване на фактите от страните, както и в частта относно компетентността на органа, издал оспорения индивидуален административен акт, и спазването на предвидената в закона процедура, касационната инстанция препраща в мотивите си към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да възпроизвежда повторно същите. Разпоредбите на чл. 106, ал.1, т. 1, б. б и т. 4, б. б ЗАвтП предвиждат временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община, както и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Прие се за установено, че А. Керемедчиев е управлявал собственото си МПС, превозвайки пътничката С. Соколова, без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно признатата по реда на ЗАвтП възможност да извършва таксиметров превоз на пътници на територията на Община Петрич. В този смисъл и обуславящият приложението на процесните две ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на всяка от нормите, се явява осъществен. Спорният въпрос в случая е дали заповедта, инкорпорираща взетото решение за налагане на ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б и т. 4, б. "б" ЗАвтП, от формална страна съответства на законовите изисквания, и по-специално дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран акт, който недвусмислено сочи продължителността на наложеното ограничение, както и в тази връзка дали неизлагането на съображения относно точно определения срок на действие на избраната ПАМ представлява порок в съдържанието на издадения акт. Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд възприемат като разграничителен критерий за принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Този критерий изразява в най-голяма степен предметната им същност. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), мерките се прилагат "за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях". Видно е, че този критерий е в основата и на посоченото законодателно решение, което обособява принудителните административни мерки в три отделни групи - а именно мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни). Мерките по чл. 106, ал.1, т. 1, б. б и т. 4, б. б ЗАвтП притежават качествени характеристики както на превантивните, така и на преустановителните ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с всяка от тях се преустановява факта на извършване на нарушение от страна на водача както временното спиране от движение на притежаваното от него МПС, което се явява средството за извършване на нарушението, така и временното отнемане на СУМПС на практика осуетяват възможността на водача да управлява МПС (освен за да го придвижи в рамките на 12 часа до мястото му на домуване за срока на мярката), в т.ч. да предоставя услуги по таксиметров превоз на пътници по смисъла на закона. Двете мерки имат качествените характеристики и на превантивни мерки, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания. Именно за предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е регламентирал и процесните ПАМ. Отнемането на притежаваното от водача-нарушител СУМПС и ограничаване възможността му да ползва отново средството за извършване на нарушението, по принцип осуетяват възможността на това лице да извърши друго нарушение, поставящо в риск описаните по-горе обществено значими и правно защитени блага. Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесните ПАМ. Прочитът и на двете разпоредби сочи, независимо от незначителните разлики в дефинирането на срока ( за не повече от 12 месеца в чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП и за не повече от една година в чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП), че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното му регистриране ще го постави в обективна невъзможност да извърши отново нарушение, представляващо основание за прилагане на процесните ПАМ. Фактът на регистрацията ще направи безпредметно постигането на легитимната законова преустановителна и превантивна цел, продиктувана от необходимостта от защита именно срещу извършването на подобни нарушения. Ето защо и е предвиден относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. Изложеното налага извод за основателност на твърденията на касатора, че всички елементи от състава на нарушението, чието проявление се явява основание за налагане на процесните ПАМ, в т. число и времетраенето им, са очертани в предписанията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП и органът няма възможност за преценка. Формулировката до отстраняване на нарушението не предполага такава, доколкото и отстраняването му не зависи от действия на самия орган. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок до отстраняване на нарушението. Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението. Противно на виждането на съда за липсата на яснота относно действията и/или бездействията, които следва да предприеме превозвачът, за да приведе в съответствие дейността си със законовите изисквания, съответно при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено, за да настъпи прекратителното условие на ПАМ, необходимите действия са очертани в самите хипотези на правните норми, послужили за основание за прилагането им: включването в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. В тази връзка, съдът неправилно приема, че е налице необходимост от допълнително мотивиране на приложената ПАМ в посока определяне на конкретен срок и конкретни действия, изпълнението, на които да доведат до преустановяването й. Доколкото органът в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗАвтП действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на тяхното действие. Без никакво значение за настоящия спор е дали в случая чрез прилагането им е преустановен случаен обществен превоз на пътник , без идея на шофьора да извършва впоследствие таксиметрова дейност по превоз на пътници по занятие за съответната община или нарушението е извършвано повече от веднъж (индиция за което се съдържа в даденото от С. Соколова сведение), както и дали нарушителят има желание за регистрирането си като таксиметров превозвач и доколко това е постижимо в случая. Тези аргументи на съда произтичат от практика на Върховния административен съд, която с оглед изразеното по-горе становище, е изоставена (в горния смисъл Решение 1268/17.12.2021 г. по адм. дело 5866/2021 г. на ВАС, VІІ отд). По изложените съображения, атакуваното волеизявление на началника на ООАА гр. Благоевград, с което са наложени ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б и т. 4, б. "б" ЗАвтП е съответно на материалния закон и неговата цел. Следователно като е отменил атакуваната заповед съдът е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна, а по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба срещу акта. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение