Решение № 6945 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2011 г.

ВАСIII отделение18.05.2011 г.докладчик т Пенка Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 779 от 26.10.2010 г., постановено по адм. дело № 501 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-област. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6945 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на кмета на община Златица, подадена срещу решение № 779 от 26.10.2010 г., постановено по адм. дело № 501 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-област. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради неоснователност - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 168, ал. 3 АПК, образувано по жалба на кмета на община Златица, е упражнил контрол за действителност на решение № 26, прието с протокол № 7 от проведено редовно заседание на 30.01.2008 г. на Общинския съвет - Златица. С решение № 26 от 30.01.2008 г. общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗМСМА и приложение № 5 към чл. 1, ал. 1, т. 5 от ПМС № 175 от 24.07.2007 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности е определил основна месечна работна заплата на кмета на община Златица в размер на 920 лв., считано от 1.01.2008 г.. Решението е прието по предложение на комисията по "Бюджет, финанси, общинска собственост", прието е с явно гласуване на общинските съветници с 8 гласа "за" и "против" - 5 гласа, от общо 13 общински съветници на община Златица, гласували по приложен списък. Основният довод, поддържан в жалбата, за нищожност на оспореното решение на Общинския съвет - Златица, е, че решението е прието при съществено нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗМСМА - общинският съвет определя размера на трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет по предложение на кмета на общината. За приемане на оспореното решение предложението за определяне на основната месечна заплата за 2008 г. на кмета на общината не е направено от кмета на съответната община, което законово нарушение е основание за прогласяване нищожността на обжалваното решение. При тези установени обстоятелства по делото за предмета на жалбата и основанията за прогласяване нищожността на решение № 26 от 30.01.2008 г., поддържани от оспорващия, и предвид представените от страните доказателства съдът законосъобразно и обосновано е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗМСМА. На основание разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗМСМА законодателят е предоставил правомощия на съответния общински съвет да определя трудовото възнаграждение (работната заплата) на кметовете на съответните общини в рамките на действащата нормативна уредба с ПМС № 175 от 24.07.2007 г. "по предложение на кмета на общината". Това законово изискване следва да се преценява в контекста на чл. 27, ал. 2, 3 и 4 ЗМСМА - наличие на императивни законови изисквания, за да бъдат приетите решения на общинския съвет законни. Оспореното решение на общинския съвет ще бъде нищожно, ако страда от най-тежкия порок - издадено е от некомпетентен по материя, място и степен орган, и този акт не може да породи никакви последици поради липса на валидно волеизявление (получаваната заплата на основание обжалваното решение би била неоснователно получавана). За обжалваното решение този порок не е установен по аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 27, ал. 2 и 3 ЗМСМА, защото предложението е прието от компетентен орган, при явно гласуване и с необходимото мнозинство на гласувалите съветници, както законосъобразно е приел съдът. При разглеждането на искането за прогласяване нищожността на решение № 26 от 30.01.2008 г. на Общинския съвет - Златица, сезираният съд правилно се е ограничил само с разглеждане на въпроса, нищожен ли е актът или не, без да го отменя, ако се окаже, че актът е незаконосъобразен (каквото следва да направи, ако сезирането е извършено в срока за обжалване). Основанието за прогласяване на нищожността на обжалваното решение в мотивите на жалбата не е ясно посочено, като са изложени съображения, че решението е прието по предложение на "некомпетентен вносител по силата на закона, като вносителите са навлезли в чужда правна сфера, предвидена в закона като правомощие единствено на кмета на общината". Анализирайки мотивите на жалбата, с която е сезиран административният съд, може да се приеме, че се поддържа, че обжалваното решение е нищожно поради порока "материална незаконосъобразност" като издадено при пълна липса на условията (предпоставките), посочени в хипотезата на приложимата материалноправна норма - на чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗМСМА - т. е. когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден от общинския съвет, защото предложението не е направено от кмета на съответната община. Този довод е неоснователен, защото "приетото предложение от некомпетентен вносител" от компетентния орган по чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗМСМА не води до нищожност на акта по изложените съображения. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1