Решение № 10734 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3433/2013 г.

Решение № 10734 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3433/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Джес Травъл" ООД, гр. София, представлявано от управителя Елена Виталиевна Трофименко чрез адв. Милен Михайлов, против Решение № 6 от 25.01.2013 г., постановено по адм. д. № 540/2012 г. по описа на Административен съд Добрич. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Джес Травъл" ООД срещу заповед № ДК-02-СИР-124/16.07.2012 г. на Началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на незаконен стоеж "Навес - барбекю" - пета категория, находящ се в ПИ 83017.506.100 по КК на гр. Шабла, урегулиран ПИ V, квартал 1 по подробния устройствен плана на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла, изграден в имот държавен горски фонд. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови решението си, е приел, че при издаването на процесния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалноправни разпоредби и заповедта е законосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Решаващият съд след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че е налице строеж, изпълнен без необходимите строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Досежно неговата търпимост по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, предвид годината на изграждане - 1976-1981 г., т. е. преди 1987 г.: за формиране на извода, че процесният строеж не отговаря на нормативните условия за признаване на търпим статут, съдът подробно е обсъдил събраните доказателства, в т. ч. и заключението на приетата СТЕ, както и наличието на всяка една от хипотезите на ал. 1 на § 16. Установено е, че поземленият имот, върху който е построен обектът, е с трайно предназначение горска територия и към датата на изграждането на обекта за него не е имало одобрен устройствен план (застроително решение), нито е сменено предназначение на земята, т. е. строежът не е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Следователно, отсъства първата предпоставка от хипотезата на § 16 от ДР на ЗУТ строежът да е търпим. Не е налице и второто изискване на разпоредбата на § 16 от ДР на ЗУТ - строежът да е допустим по сега действащите разпоредби на ЗУТ, с оглед непромененото предназначение на земята, която и към настоящия момент е със статут на горска територия. Процесната постройка не се вписва в предвижданията на одобрения през 2004 г. ПУП - ПЗ, тъй като попада извън контура на ограничителните линии на застрояване, поради което е недопустима по сега действащия ПУП. Постройката е разположена и в разрез с действалите и сега действащи правила и нормативи за застрояване - тя не е разположена на необходимите отстояния от границата на имота. Правилно съдът е приел, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ. Както в хода на административното производство, така и пред решаващия съд констатациите за незаконност на строежа не са оборени с други доказателства от касатора. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав