Решение № 6602 от 20.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 153, ал.2 от Закона за социалните услуги. Образувано е по касационната жалба подадена от фирма А2017 ЕООД, чрез процесуалния му представител, против решение 1084 от 02.08.2022 г. постановено по адм. дело 649 по описа за 2022 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РД-3129-3-2/07.02.2022г. на Изпълнителния директор на АКСУ София , с която е отказано издаването на лиценз на А 2017 ЕООД, за предоставяне на социална услуга резидентна грижа , с целева група пълнолетни лица с деменция . В жалбата си касаторът навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане само за отмяна на оспорения съдебен акт . Ответникът Изпълнителният директор на Агенция за качеството на социалните услуги при Министерство на труда и социалната политика, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АС Варна следва да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на дружеството против заповед РД-3129-3-2/07.02.2022г. на Изпълнителния директор на АКСУ София , с която е отказано издаването на лиценз на А 2017 ЕООД, за предоставяне на социална услуга резидентна грижа , с целева група пълнолетни лица с деменция . За да постанови решението си, съдът е приел, че жалбоподателят е подал заявление на 03.11.2021г. за издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга, вид на услугата - резидентна. В хода на административната процедура по издаване на лиценза Изпълнителният директор на АКСУ констатирал несъответствия и непълноти, за което уведомил дружеството за отстраняване на несъответствия по отношение на целевата група, необходимостта за отчитане на специфичните потребности и на всяка една от целевите групи, необходимостта от посочване на адреси на които ще се предоставят социалните услуги, указано е да се опише детайлно изпълнението на социалната услуга, да се посочат броя и длъжностите на специалистите с оглед целевите групи за всяка от услугите. В изпълнение на дадените указания жалбоподателят депозирал ново заявление на 13.12.2021г. При разглеждане на заявлението за издаване на лиценз АКСУ е извършила проверка за установяване на обстоятелствата посочени от кандидата "А 2017" ЕООД в гр.Варна, местност Сотира 539, като е посетен домът за предоставяне на социалната грижа и съставен КП-20/2022г. При тези факти по административната проверка, съдът е приел липса на допуснати процесуални нарушения на процедурата по чл.150 от ЗСУ и при издаване на оспорената заповед. Съдът е приел за установени нарушения при извършване на проверката, които се изразяват в следното: По даденото от кандидата описание Организация на управление на услугата , е констатирано при организацията на дейността несъответствие с разпоредбата на чл.134 ал.3 от Закона за социалните услуги да не се допуска интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща специализирана среда. Установено е предоставяне на социална усруга резидентна грижа за целева група пълнолетни лица с деменция и целева група пълнолетни лица с психични разстройства . Констатацията на проверката е потвърдена със събрани в хода на съдебния процес гласни доказателства. При проверката е установено несъответствие по описаното в заявлението Квалификация и професионално развитие на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне на услугата , изразяващо се в липсва щатна длъжност социален работник, сключени граждански договори с лекар и счетоводител, липса на документи за здравословното състояние на потребителите, липса на реално извършвана социална работа. Посочените в заявлението щатни бройки за отделните длъжности не съответстват на реалния щат, като липсвала длъжност Социален работник в социална услуга. При установените факти от проверката и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е изложил правни изводи основани на разпоредбата на чл. 41, ал.5 от ППЗСП, приложим на осн. §31 ал.3 от ПЗР на ЗСУ, относно стандартите и критерии, които не отговаря дружеството заявител на социална услуга. Решението е правилно и законосъобразно постановено. Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и в общността, трябва да отговарят на стандарти и критерии за специализиран и обслужващ персонал, изразяващи се в съответствие на числеността на персонала с длъжностите по утвърдена от министъра на труда и социалната политика методика за предоставяне на социални услуги. Събраните в хода на съдебното производство доказателства и проверката извършена от административния орган в хода на процедура по издаване на лиценз за социална услуга, заявена от А 2017 ЕООД сочат на неизпълнение изискванията за качество на социалната услуга, както правилно е приел съда. Предвид установените несъответствия при извършената проверка на място - в гр. Варна, правилно съдът е преценил, че предоставяната от "А 2017" ЕООД социална услуга "резидентна грижа" с целева група "пълнолетни лица с деменция" не съответства на §31 ал.3 от ПЗР на ЗСУ, съгласно който до приемането на Наредбата за качеството на социалните услуги се прилагат критериите и стандартите за социалните услуги, приети до влизането в сила на закона. Съгласно чл. 148 ал.1 т.5 от ЗСУ лицензът се издава, когато кандидатът предлага социални услуги, които отговарят на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. В настоящият случай това не е установено ,поради което правилно е потвърден отказът на административния орган за издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга резидентна грижа , с целева група пълнолетни лица с деменция . При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 150, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение