Решение № 256 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1382/2011 г.

Решение № 256 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1382/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 1695/2010 г. на Районен съд Плевен, образувано по искане на осъдения Г. В. П. В съдебно заседание искането, с оплакване за нарушение на закона се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, а постановеното определение в нарушение на закона, но не в сочената от осъдения насока. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 23.06.2010 г. постановено по нчд. № 1695/2010 г. на Районен съд Плевен, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, на осъдения Г. В. П. са определени на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК три групи осъждания, по влезли в сила присъди, като на първата - определеното общо най-тежко наказание е лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, увеличено по чл. 24 НК с шест месеца, на втората група осъждания -наказанието е шест месеца лишаване от свобода, увеличено с два месеца по чл. 24 НК и на третата група -наказанието е три месеца лишаване от свобода, увеличено с един месец. На основание чл. 25, ал. 2 НК са приспаднати изтърпени наказания, време през което подсъдимия е бил задържан и на основание чл. 25, ал. 1 НК вр. с чл. 23, ал. 3 НК е присъединено наказанието по нохд. № 2559/2004 г. на Районен съд Плевен-глоба в размер на 500 лв. На основание чл. 68, ал. 1 НК в изпълнение е приведено наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца определено по нохд. № 1213/1999 г. на Районен съд Плевен. С решение от 11.11.2010 г. постановено по внчд. № 824/2010 г. на Окръжен съд Плевен определението е потвърдено, без мотиви и без произнасяне по жалбата на осъдения П. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения П.: Основното оплакване е за нарушение на закона и е основателно. На първо място липсват мотиви, както в първоинстанционното определение, така и във въззивното, от които да стане ясно налице ли са или не законовите предпоставки за групиране на наказанията по изброените от съда влезли в сила присъди. Няма мотиви и защо /с оглед най-благоприятния за осъдения вариант/ присъдите са групирани точно в тези три групи. Няма мотиви и за това, как след като в третата определена група, най-тежкото наказание е лишаване от свобода за срок от една година, по нохд. № 159/2010 г. общото определено е в размер на три месеца лишаване от свобода, увеличено с едни месец по чл. 24 НК. На второ място оскъдните мотиви, към първоинстанционното определение са и вътрешно противоречиви, по отношение на осъждането по нохд. № 1213/1999 г. . В съобразителната част на определение е посочено, че "осъдения П. е освободен изцяло от изтърпяване на наложеното му с присъда по нохд. № 1213/1999 г. наказание ... на основание чл. 69, ал. 2 НК", в диспозитива това наказание е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК. За това наказание осъдения твърди, че е изтърпяно, а има и справка от началника на затвора в този смисъл - виж л. 49 писмо вх.д. № 10562/1.06.2010 г. На трето място вън от вниманието на съда е останало осъждането по нохд. № 2553/2009 г. за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК извършено от П. на 4.10.2008 г., наказанието по което е лишаване от свобода за срок от шест месеца, в сила от 27.04.2010 г., което очевидно е в съвкупност . По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, намира постановените определения в нарушение на закона, а искането за възобновяване на осъдения П. основателно. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение