Решение № 9666 от 16.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Булкон Транс ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, [жк], [адрес], представлявано от управителя Н. Христова, подадена чрез пълномощника адв. В. Бърчев, срещу Решение 7637/12.12.2022 г., постановено по адм. дело 1533/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22002220002738-091-001/04.03.2021 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1178/03.08.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът е допуснал нарушения във връзка с проведено оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. Относно съответствието на съдебния акт с материалния закон, страната сочи, че са налице достатъчно доказателства в подкрепа реалността на процесните доставки, противно на постановеното от решаващата инстанция. Моли за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, а в условията на алтернативност за произнасяне по съществото на спора. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Станчева, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22002220002738-091-001/04.03.2021 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1178/03.08.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Булкон Транс ООД са установени задължения за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 97 320,31 лв. за данъчни периоди от м. 04.2015 г. до м. 05.2015 г., от м. 07.2015 г. до м. 04.2016 г., от м. 06.2016 г. до м. 12.2016 г., от м. 02.2017 г. до м. 08.2017 г. и от м. 10.2017 г. до м. 03.2018 г. по фактури, издадени от Строителство и ремонти 50 ЕООД, Мърч 2005 България ЕООД, Версус Груп ЕООД, ДБС Петрол Инвест ЕООД, РКР Груп ЕООД, Тексим Моторс 1999 ЕООД, Балкан-кар 1992 ЕООД и ПИВ 1959 ЕООД. В хода на ревизионното производство е установено, че основният предмет на дейност на дружеството е извършване на строително-ремонтни дейности, сред които и услуги с механизация. От страна на приходните органи е формиран извод за липса на реалност на получените доставки на стоки и услуги, подробно описани в първоинстанционното решение, от изброените по-горе доставчици, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС на Булкон Транс ООД е отказано право на данъчен кредит. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, частично кредитирана от съда и неоспорена от страните. По искане на процесуалния представител на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП от доказателствения материал по делото са изключени представени от ревизираното дружество документи при условията на чл. 194, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144, ал. 4 от АПК. С обжалваното пред настоящата инстанция решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионния акт, като е приел, че не е доказана реалността на спорните доставки, съответно допълнително установените задължения са законосъобразно определени. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно на посочените в касационната жалба основания. На първо място, административният съд необосновано е приел, че за спорните доставки липсват доказателства с оглед проведеното оспорване по чл. 193 от ГПК. С молба (л. 231) процесуалният представител на ответника е поискал да бъде открито производство за оспорване автентичността на представени от ревизираното лице документи. С Определение от 10.05.2022 г. (л. 252) административният съд е открил производство по чл. 193 от ГПК, като е приел, че същото следва да се проведе по отношение на приложените от лист 231 до лист 240 от делото документи. С Определение от 15.07.2022 г. (л. 261) съдът е изключил от доказателствата по делото приложените документи. Впоследствие, в съдебното решение, административният съд е приел, че с оглед изключените доказателства, освен фактурите, липсват документи в подкрепа реалността на спорните доставки, като е изложил аналогични мотиви за всяко от дружествата в посочения смисъл. Като краен резултат от проведеното производство съдът е изключил от доказателствата по делото приложените договори за прехвърляне на дружествени дялове и образци от подписи на управителите на дружествата, които ответникът е представил във връзка с оспорване на подписите, но не и договорите и приемо-предавателните протоколи, представени от дружеството в хода на ревизията. По съществото на спора: За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. В конкретния случай, за да откажат право на данъчен кредит на Булкон Транс ООД, приходните органи са приели, по отношение на доставките, получени от Строителство и ремонти 50 ЕООД, следното: фактура 150/01.05.2016 г. с предмет покупка на строителен фургон не е включена в дневника за продажби на доставчика; фактура 108/24.08.2015 г. и фактура 123/30.11.2015 г., издадени във връзка с договор от 01.07.2015 г., сключен между дружествата за СМР, не отразяват реални стопански операции, тъй като Строителство и ремонти 50 ЕООД не е разполагало с достатъчен персонал; фактура 97/30.04.2015 г. с предмет реконструкция и модернизация на съществуваща стопанска сграда е издадена без основание, тъй като е издадена преди сключване на представения договор. Видно от материалите по делото (л. 94 л. 109), за всяка от доставките, получени от посочения доставчик, са налице достатъчно относими и годни доказателства, които разгледани поотделно и в съвкупност формират извод за реалност. По-конкретно, за фактурите за СМР по делото се съдържат Договор за СМР и Приложение 1, в което са конкретизирани видовете ремонтни работи, подробно изброени, както и 7 приемо-предавателни протокола, като данните, отразени в тях напълно кореспондират на останалите. При наличие на достатъчно преки и относими документи и при липса на твърдения и доказателства, че се касае за данъчна измама, неправомерно на дружеството е отказано право на данъчен кредит на основание антидатиране на протоколите и част от фактурите спрямо договора за СМР от 13.10.2015 г.. В конкретния случай от значение е реалното осъществяване на доставките, което в случая е доказано, а не документалното оформяне на облигационните отношения между страните. Аналогично, налице са доказателства и за доставката на персонал по фактура 108/24.08.2015 г., като освен договор от 01.07.2015 г. е представено и приложение (л. 105) към него, в което се съдържа длъжностите на наетия персонал, отработените часове, трудовото възнаграждение и крайната дължима сума. В тази връзка следва да бъде посочено, че практиката както на ВАС, така и на СЕС, е единодушна, че добросъвестният получател на доставка не следва да бъде санкциониран за неизправности на своя доставчик, поради което в случая неправомерно на дружеството е отказано право на данъчен кредит поради липса на регистрирани трудови договори в НАП на служителите на Строителство и ремонти 50 ЕООД. Същите мотиви са относими и по отношение на закупените авточасти от Версус Груп ЕООД по фактури 4000000148/27.04.2017 и 4000000156/28.04.2017 г., ДБС-Петрол Инвест ЕООД, РКР Груп ЕООД, Тексим Моторс 1999 ЕООД, Балкан-кар 1992 и ПИВ 1959 ЕООД. Неправомерен е и отказът на приходната администрация да признае правото на данъчен кредит на касатора по отношение на фактура 150/01.05.2016 г. само с мотив, че същата не е включена в регистрите по ЗДДС от доставчика, а също и за неизправности във връзка фискалните бонове, издадени от РКР Груп ЕООД, Тексим Моторс 1999 ЕООД, доколкото същите не могат да се вменят във вина на ревизираното дружество и при наличие на доказана пряка доставка. По отношение на доставката от Мърч 2005 България ЕООД е представена фактура 5028/30.05.2015г.,с приложен фискален бон от 30.05.2015 г., стокови разписки, и пътен лист за превоз на евро палети, както и договор за спонсорство и реклама. За да не признае правото на данъчен кредит, органът е приел, че от страна на ревизираното лице не е представена информация за какво са използвани закупените 2 000 броя евро-палети. Настоящата инстанция намира този извод за неправилен и в разрез със събраните доказателства (л. 132 гръб 135), тъй като се доказва реалното предоставяне и транспортиране на стоката, както и нейното заплащане и счетоводно отразяване, още повече, че закупените палети са относими към основната икономическа дейност на дружеството. В заключение като е отхвърлил жалбата на Булкон Транс ООД против ревизионния акт, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ревизионният акт да бъде отменен. По разноските: С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 778,56 лв., представляващи заплатена държавна такса. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,