Решение № 782 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11018/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, чрез юрк. Ст. Стоянов, против решение 431/29.09.2023 г. постановено по адм. дело 525/2023 г. по описа на Административен съд Плевен. Посочва се, че съдебният акт е недопустим в частта, с която са присъдени лихви върху претендираното обезщетение. По отношение на останалата част се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че съдът неправилно е приел стореното плащане за безспорен факт. Също така, неправилно административният съд е уважил изцяло исковата молба, като е присъдил пълния претендиран размер, защото се касае за производство пред административния орган, поради и което дължимото адвокатско възнаграждение в този случай следва да е 200 лева. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност при отхвърляне на касационната жалба, е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна СТЪКЛОПЛАСТИК АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Г. Данчев, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на СТЪКЛОПЛАСТИК АД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3540 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане изх. С220015-125-0288767/11.10.2022 г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново по изпълнително дело 15100001692/2010 г., ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на решение 200/12.04.2023 г., постановен по адм. дело 1038/2022 г. по описа на АС Плевен 12.04.2023г. до датата на окончателното плащане. В полза на дружеството са присъдени и съдебни разноски в размер на 675 лв. От фактическа страна съдът е приел, че срещу СТЪКЛОПЛАСТИК АД било образувано изпълнително дело 15100001692/2010 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, по което с Разпореждане изх. С220015-125-0288767/11.10.2022 г. Главен публичен изпълнител разпоредил разпределение на плащане в размер на 786 292 лв., постъпило на 10.10.2022 г. от извършени действия в изпълнителното производство, като по сметка за принудително изпълнение на НАП за сума общо в размер на 139 558,18 лв. за погасяване на 490 публични задължения по дружеството по поредни номера. Под 489 в разпореждането е посочено задължение по сметка на ВСС за такси на основание изпълнителен лист по гр. д. 7025/2002 г. по описа на СРС. Съответно била разпределена сумата общо от 36 297,22 лв., от която сума 17343,10 лв. главница и 18 954,10 лв. лихви. Под 490в разпореждането е посочено задължение по сметка на ВСС на основание изпълнителен лист по гр. д. 611/2011 г. по описа на РС Кнежа в общ размер на 366,57 лв., от които 182,20 лв. главница и 184,37 лв. лихви. Горепосоченото разпореждане е оспорено от СТЪКЛОПЛАСТИК АД по административен ред, по повод на което е ангажиран адвокат, съгласно приложени пълномощно и Договор за правна защита и съдействие. С Решение 192/07.12.2022 г. Директорът на ТД на НАП Велико Търново е оставил без уважение жалбата на дружеството, поради което СТЪКЛОПЛАСТИК АД е подало жалба до АС Плевен и е образувано адм. дело 1038/2022г. по описа на съда. С решение 200/12.04.2023 г., постановено по адм. дело 1038/2022 г. е отменено Решение 192/07.12.2022 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново в частта, в която е потвърдено Разпореждане изх. С220015-125-0288767/11.10.2022 г. по отношение на задълженията, посочени на ред 489 за сумата от 36297,22 лв., както и в частта относно дължимата законна лихва по ред 490 върху сумата от 182,20 лв., представляваща държавна такса, за разликата от 100,52 лв. до 184,37 лв. С посоченото съдебно решение и определение по чл.248 ГПК на оспорващия са присъдени само разноските за съдебното производството. Като доказателство е прието заверено копие на платежно нареждане от 21.11.2022 г. и операционна бележка за плащане към Бисера/Рингс, с които и на основание договор за процесуално представителство от 18.11.2022 г., СТЪКЛОПЛАСТИК АД е превело сумата от 3550 лв. по сметка на Г. Илиев. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че е налице отменен административен акт, който негативно е засегнал правата на неговия адресат и че в тази връзка дружеството е ангажирало адв. Г. Илиев съгласно Договор за процесуално представителство и защита от 18.11.2022 г. Прието е, че по делото са представени нужните документи, удостоверяващи размера на договорената сума, както и нейното заплащане по банков път. По отношение на предоставената на дружеството адвокатска защита първоинстанционният съд посочил, че дори и да не е задължителна в процесния случай, то тя се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Преценил е, че направеният разход за адвокатско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт. Така мотивиран съдът приел, че е налице пряка връзка с незаконосъобразния административен акт и ако той не бе издаден, ищецът не би ангажирал адвокатска защита. Относно заплатения размер на адвокатското възнаграждение административният съд е преценил, че не е прекомерен, с оглед материалния интерес на дружеството в административното производство в размер на 36 481,59 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 4, чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакцията на нормата. Поради основателността на главния иск, за основателна е счетена и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение - 12.04.2023г., съгласно Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г., ОСГК, до датата на окончателното изплащане на обезщетението. По отношение на претендираните от страна на СТЪКЛОПЛАСТИК АД разноски за адвокатско представителство пред АС Плевен в размер на 675 лв., съдът е счел за неоснователно възражението на НАП за прекомерност на заплатения разход, поради което присъдил претендираните разноски в пълния им размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. НАП. По делото са доказани всички елементи за основателност на иска по ЗОДОВ отменен административен акт, понесена вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и понесената вреда. Следва да се посочи, че в ДОПК няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски, когато се касае за извършването на такива пред административния орган. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в административното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. От представените по делото доказателства е видно, че сторените от СТЪКЛОПЛАСТИК АД разноски при административното обжалване на Разпореждане изх. С220015-125-0288767/11.10.2022 г. по отношение на посоченото на ред 489 и ред 490 задължение, не са присъдени в полза на дружеството. Напротив, с определение в производство по чл. 248 ГПК, образувано по молба на процесуалния представител на НАП, АС Плевен е изменил Решение 200/12.04.2023 г., постановено по адм. дело 1038/2022 г., с което е отменено Решение 192/07.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, като е намалил присъдените в полза на СТЪКЛОПЛАСТИК АД разноски със сумата на адвокатското възнаграждение, заплатена в административното производство т.е. съдът не е уважил искането на дружеството за присъждане на сторените в административното производство разноски. В този смисъл, за страната в оспорването на акта по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че не са налице основания за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл по доводите и възраженията на страните и по направените оспорвания. При това е формиран правилен извод, че адвокатското възнаграждение е изплатено именно на процесуалния представител. Доказателствената сила на документите произтича от закона. Частните документи нямат материална доказателствена сила. Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документи да имат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им се преценява от съдията по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото, съгласно принципа на чл. 12 ГПК. Тъй като законът не предвижда задължителна доказателствена сила на изявленията и фактите, съдържащи се в частен документ, съдът не е обвързан в преценката си за тях, поради което и при оспорване на верността не се открива процедурата за по чл. 193 ГПК, а формира изводите си въз основа на съвкупната преценка на целия доказателствен материал. В случая фактическите и правни изводи на съда са правилни. Представените договор за правна защита и съдействие от 18.11.2022 г., копие на платежно нареждане от 21.11.2022 г. и операционна бележка за плащане към Бисера/Рингс са доказателства, които кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал и доказват, че разходът за адвокатска защита е осъществен. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на актове, издадени от публични изпълнители, по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отмененото, като незаконосъобразно Решение 192/07.12.2022г. на Директора на ТД на НА Велико Търново, следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Реално СТЪКЛОПЛАСТИК АД не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразното решение на касационния жалбоподател. Налице е намаление на имуществото му равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. Правилно административният съд е уважил и искането на дружеството за присъждане на законна лихва, като обосновано се е позовал и на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г., ОСГК, като е посочил, че началният момент на забава е датата на влизане в сила на отменителното решение - 12.04.2023 г. Поради това, неоснователно е искането в касационната жалба за обявяване нищожност на първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена законната лихва върху сумата, представляваща имуществена вреда. По изложените съображения, не са налице сочените отменителни основания, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Основателно е направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 06.11.2023 г., са в размер на 650 лева, заплатени в брой. Възражението на НАП за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно. Предвид чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираните от дружеството разноски за адвокатско представителство са съобразени с минимума на същите, съобразно материалния интерес по делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение