Решение № 12949 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6366/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу решение 2641 от 18.04.2023 г. по адм. дело 9219/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на У. Иванова е отменено решение 32-175482 от 31.05.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници. Обосновават се отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, неоснователно първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон. Изводите му са направени без да е извършен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановено неправилно решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано. В касационната жалба се поддържа, чес митническото решение законосъобразно е определена нова митническа стойност по правилото на чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът У. Иванова не взема становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение, че касационна жалба e поцесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че решението е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, засегната неблагоприятно от решението, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционният съд е било решение 32-175482 от 31.05.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници, с което на основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008030028R8 от 20.01.2021 г ., е определена нова митническа стойност в размер на 39 065.17 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН 8703 2390, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 3 906.52 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 20.01.2021 г. На основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС е определена данъчната основа в размер на 42 971.68 лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС на автомобилите, в общ размер на 8 594.34 лв., 4. На основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 9 236.86 лв., от които мито в размер на 2 886.52 лв. и ДДС в размер на 6 350.34 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 20.01.2021 г. до уведомяването на длъжника. Новото задължение е определено от митническите органи въз основа на следните установени в административното производство факти: На 20.01.2021 г. с митническа декларация с MRN 21BG001008030028R8 от 20.01.2021 г. е декларирана стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение УПОТРЕБЯВАН ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ-КАТАСТРОФИРАЛ; MAPKA: MERCEDES-BENZ МОДЕЛ: С300 ТИП:С300; ПЪРВА РЕГ:01/01/2020 ЦВЯТ: 0; Р. ОБЕМ: 2000; Д-ТЕЛ: НЯМА ДАННИ, ШAСИ:55SWF8EB6LU325922. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. 5/14 Код на държавата на изпращане/износ - САЩ; в ел. д. 4/1 Условие на доставка - CFR - Стойност и навло; в ел. д. 6/14 Код на стоката-Код по комбинирана номенклатура / 6/15; в ел. д. 4/16 метод за определяне на стойността - договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); в ел. д. 4/14 Цена на стоката 10 200; в ел. д. 4/10 Валута - BGN. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени фактура 3012 от 05.11.2020 г., издадена от Global Auto Exchange (л. 35), коносамент IMP/0359/02/21 L4, издаден от FREELINE LTD място на натоварване на автомобила е пристанище Ню Йорк, САЩ на 23.11.2020 г. Митническата стойност за стоката е определена на база декларираните за нея елементи, а именно в размер на 10 200 лв., като са определени и взети под отчет публични задължения за мито в размер на 1 020 лв. и за ДДС в размер на 2 244 лв. От митническите органи е извършен последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Вносителят е бил уведомен за започналата проверка, изискано е представянето на различни видове документи, удостоверяващи цената на сделката, като в указания срок от страна на лицето са представени документите, които още при подаването на митническата декларация са я придружавали. След извършване на последващ контрол по отношение на стоката е установено обобщено, че предвид липсата на доказателства, които да подкрепят точността на декларираната по митническата декларация цена, е извършена проверка в интернет сайт www. autoauctions.io, в който са установили налични данни за продажбата именно на процесния употребяван пътнически автомобил с продажна цена на същата в размер на 23 900 USD - превишава повече от три пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 6 000 USD. Направен е анализ на доказателствата от административния орган, като е потвърдено изразеното вече съмнение, че не са на лице доказателства, които да обосноват точността на декларираната цена по митническата декларация. Според мотивите на административния акт липсата на доказателства за договорните условия по покупко-продажбата на автомобила; липсата на доказателства за начина на придобиването му от продавача; липсата на доказателства за включване в цената по инвойс фактурата на сумите, удостоверяващи печалба, или разходите за посредничество и/или такси от проведения аукцион и др. Въз основа на изложеното е прието, че продажната цена на автомобила е 23 900 USD. Установената цена спрямо данните от интернет сайта за проведения аукцион е посочена като достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа облагаема стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. За приложим към процесния внос е приет метода по 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г., съобразно която е изчислена нова митническа облагаема стойност на стоките, като взета в предвид стойността която е установена при извършената продажба в посочения по-горе аукцион. Въз основа на определената нова продажна цена и съответно нова митническа стойност, са начислени допълнително задължения. Спорът пред първоинстанционният съд се е свеждал до отговора на въпроса налице ли са основанията за неприемане на декларираната договорна стойност, т.е. налице ли са основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и при положителен отговор на този въпрос, спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орана, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, но актът е издаден в нарушение на материалния закон. Според съда, мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на процесния автомобил, е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава. Административният орган се е позовал на разпечатка от интернет сайт, за да обоснове извод, че действителната договорна стойност на процесния автомобил закупен от Иванова е 23 900 USD, а не както е посочено в митническата декларация 6 000 USD. В случая самият административен орган посочва, че в CERTIFICATE OF TITLE от 13.10.2020 г. е вписан собственик Geico Insurance Company. Според съда сертификатът, на който се позовава административният орган е с дата предхождаща датата на аукциона - 02.11.2020 г., т. е. напълно възможно е в този времеви период да е била реализирана предходна продажба на автомобила, която също да не е била вписана в документа. Направен е извод, че не е установено, че У. Иванова или неин представител е участвал на аукциона. Съдът е изложил съображения, че не е посочена причината за незачитане на данните за платената сума в представената от Иванова фактура, при условие, че не се отрича автентичността й. Фактурата е представена с административната преписка и установява по категоричен начин осъществена сделка с предмет процесния автомобил. Посочено е, че в представената от административния орган информация под формата на разпечатки от сайта www.autoauctions.io, не е отразено, че именно Иванова е закупила процесния автомобил за сумата от 23 900 USD, както и че тази информация не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за сравнение. За незаконосъобразен е приет и акта, в частта на определените транспортни разходи. Съдът е приел, че издаденият административен акт за определяне на нова митническа стойност и следващите се от това допълнителни задължения за мито и ДДС, не са определени съобразно приложимите методи предвидени в Регламент (ЕС) 952/2013 г., поради което материалния закон е приложен неправилно. Първоинстанционният съд е направил извод, че не са налице предпоставките за определяне на нова митническата стойност на внесената стока на основание чл. 70, § 1 във вр. с чл. 71, § 1, б. д, подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г., поради което незаконосъобразно са определени с оспорения акт и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС. Решението е правилно. Действително митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. От друга страна независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Същественото е и че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпечатка от сайта www.autoauctions.io. Както правилно административният съд е посочил, не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Фактът, че при търсене в интернет по номера на шасито на процесния автомобил се появява идентична информация не може да опровергае представените заедно с митническата декларация документи. Правилно първоинстанционния съд е приел, че данните от разпечатката от цитирания сайт не са достатъчни да обосноват основателни съмнения в договорната стойност на автомобила. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Същевременно, липсват данни, че посоченият автомобил с идентичен VIN и пробег е продаден именно на задълженото лице, след участието му в аукцион, поради което митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от МКС. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което в случая не е сторено. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това нарушение обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Като е достигнал до извод за противоречие на оспореното митническо решение с приложимия материален закон, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,