Решение № 15936 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2020 г.

Решение № 15936 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. Константинов и С. Константинова чрез процесуалния им представител адв. Р. Томова срещу Решение № 1617 от 05.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1771/2019 г. по описа на Административен съд – София град В ЧАСТТА МУ, в която жалбата на касационните жалбоподатели срещу Заповед № СОА18- РД09-1253/07.11.2018 г. на кмета на Столична община е отхвърлена по отношение т. 2, т. 3 и т. 4 от същата заповед, ведно със законните последици.

Касационните жалбоподатели твърдят неправилност на съдебното решение в атакуваната от тях част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което атакуваната заповед да бъде отменена изцяло.

Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която Заповед № СОА18- РД09-1253/07.11.2018 г. на кмета на Столична община е отменена в своята т. 1, е предявена и втора касационна жалба от В. Зефиров от [населено място] чрез адв. С. Димитрова. Този касационен жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в отменителния му диспозитив като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в отменителния му диспозитив да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената от сем. Константинови жалба срещу т. 1 от заповедта на кмета на СО.

Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели М. и С. Константинови, не се явяват. Представляват се от адв. Р. Томова, която поддържа касационната жалба на доверителите си, оспорва касационната жалба на В. Зефиров, а по същество твърди правилност на съдебното решение в отменителния му диспозитив и неправилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити устно –в хода по същество и в писмени бележки, депозирани в съдебно заседание.

Касационният жалбоподател, В. Зефиров, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С. Димитрова, която оспорва касационната жалба на сем. Константинови, поддържа касационната жалба на своя доверител, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в отменителния му диспозитив и правилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в писмен отговор на първата касационна жалба и устно – в хода по същество.

Ответникът, кметът на Столична община, се представлява от юриск. Аспарухова, която оспорва касационната жалба на сем. Константинови и се присъединява към касационната жалба на В. Зефиров по съображения, подробно развити в писмен отговор на двете касационни жалби и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на сем. Константинови и основателност на касационната жалба на В. Зефиров.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните от тях части е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационната жалба на сем. Константинови е основателна, а касационната жалба на В. Зефиров е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на М. Константинов и С. Константинова, и двамата от [населено място] против Заповед №СОА18-РД09-1253/07.11.2018 г. на кмета на СО, с която на основание чл. 73, ал. 3 и чл. 76 от Закона за културното наследство на В. Зефиров, [ЕГН] и М. Константинов, [ЕГН] като собственици на жилищна сграда с идентификатор 68134.107.132. 1 по КК и КР на [населено място], находяща се в УПИ Х11-14, ПИ с идентификатор 68134.107.132, кв. 16, [адрес], [населено място, община] – [район] / нот. акт № 79, рег. № 23407, д. № 1528/13.10.2017 г. и Протокол от 24.10.1989 г. на Първи РС, 12-ти състав за доброволна делба / е наредено:

1. В 10 /десет/ дневен срок от получаването на заповедта да изпълнят предписаните мерки за аварийно временно укрепване с констативен протокол по чл. 72, ал. 3 от ЗКН, както и всички необходими действия за предотвратяване на последващи течове и пропадания на подови конструкции.

1. В 30 /тридесет/ дневен срок от получаване на заповедта да бъдат изготвени:

1. 1. Пълно архитектурно, геодезическо и фотозаснемане на фасадите на сградата с детайли и шаблони на всички характерни елементи, като се отразят местата на повредите и разрушенията

1. 2. Техническа експертиза за състоянието на носещата конструкция на сградата и оценка на възможностите за осигуряване на нейната експлоатационна надеждност и дълготрайност.

1. Въз основа на архитектурното, геодезическо и фотозаснемане и техническата експертиза по т. 2, в 30 /тридесет /дневен срок от изтичане на срока по т. 2 да се изготви и представи в Министерство на културата за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН технически инвестиционен проект за КРР.

1. В 3 /три/дневен срок след приключване на процедурата по чл. 84 от ЗКН и получаване на писмено становище и заверка с печат върху графичните материали от министъра на културата или упълномощено от него длъжностно лице, цялата проектна документация да бъде внесена в Направление "Архитектура и Градоустройство" СО за одобряване и издаване на разрешение за строеж.

1. Срок за изпълнение на предвидените в инвестиционния проект строително-монтажни работи – 6 /шест / месеца от влизане в сила на разрешението за строеж.

С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил като незаконосъобразна т. 1 от Заповед № СОА18-РД09-1253/07.11.2018 г. на кмета на СО и е отхвърлил жалбата на сем. Константинови срещу останалите четири точки от същата като неоснователна.

За да стигне до този правен резултат и след обсъждане на всички събрани по делото доказателства-поотделно и в тяхната цялост, както и след установяване на относимата по делото фактическа обстановка - обстоятелството, че жилищната сграда има статут на недвижима културна ценност и адресатите на административния акт са нейни собственици, АССГ е заключил, че заповедта е постановена от компетентен по закон орган и съдържа всички необходими реквизити по смисъла на чл. 59 от АПК. При постановяването й са спазени всички процесуални изисквания - извършена е проверка на място в производство по чл. 72 от ЗКН, за констатациите от която е съставен Констативен протокол от 21.02.2017 г. /с поставен вх. № ПР-17/22.02.2018 г. в МК/, свикана е комисия по чл. 73 от ЗКН в изискуемия от закона състав и специалисти, която също е извършила оглед на сградата, за което е съставен Констативен протокол САГ18-ТК00-262/2018 г. от 12.03.2018 г. Според АССГ единствено т. 1 от Заповедта не съответства на приложимите материалноправни норми, тъй като предписаните в нея мерки са тези по констативния протокол по чл. 72, ал. 3 от ЗКН от 21.02.2017 г. и не следва да се приповтарят след приключване на процедура по чл. 73, ал. 3 от ЗКН, тъй като разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗКН предвижда, че в този случай общината извършва необходимото обезопасяване и аварийно-временно укрепване за сметка на собствениците. Административният съд е заключил, че в останалите т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 обжалваната заповед съответства на изискванията на материалния закон, доколкото указаните от административния орган укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности следва да се осъществят след одобрен проект и разрешение, както изисква и разпоредбата на чл. 84 от ЗКН.

Съдебното решение в отменителния му диспозитив е правилно, а в отхвърлителния му диспозитив – неправилно по следните съображения:

Обосновано и в съответствие с процесуалния и материалния закон АССГ е отменил по жалба на сем. Константинови т. 1 от Заповед Заповед № СОА18-РД09-1253/07.11.2018 г. Като допълнително основание за отмяната й настоящият състав на ВАС намира, че в същата не са посочени конкретно мерките за аварийно и временно укрепване, нито са конкретизирани необходимите действия за предотвратяване на последващи течове и пропадания на подови конструкции. Препращането към констативния протокол по чл. 72, ал. 3 от ЗКН е ирелевантно и не санира липсата на конкретизация на тези мерки и действия, доколкото в протокола се съдържат само констатации за състоянието на сградата и компрометираните места, но не се посочва кои са тези "други помещения", и какъв е начина за временното укрепване на дървената подова конструкция.

Съдебното решение е неправилно в частта му, в която жалбата на сем. Константинови е отхвърлена по отношение т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от заповедта.

Обжалваната заповед е такава по чл. 73, ал. 3 от ЗКН и се издава на база констативен протокол, изготвен след обследване на сградата от Комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН, в който се отразява състоянието на НКЦ, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Видно от съдържанието на Констативен протокол САГ18-ТК00 от 12.03.2018 г., същият съдържа само описание на състоянието на сградата, но в него не са посочени вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Вид, обем и каквато и да било друга индивидуализация на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи липсва и в диспозитива на заповедта – в т. 2, 3, 4 и 5.

Едва след посочване вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи може и следва да се изготвят необходимите заснемания, инвестиционни проекти и разрешение за строеж по смисъла на чл. 84 от ЗКН, а не обратното.

По горните съображения съдебното решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата на М. и С. Константинови срещу т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Заповед № СОА18-РД09-1253/07.11.2018 г. следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС, трето отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени процесната заповед в т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 и изпрати делото във вид на преписка на кмета на СО за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Предвид изхода от спора първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта за разноските Решение в останалата му част следва да бъде оставено в сила, а на касационните жалбоподатели М. и С. Константинови следва да бъде присъдена сумата от 1000 лв разноски за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение