Решение № 7863 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2522/2011 г.

Решение № 7863 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2522/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Ангелов Дамянов, представляван от адв. Василева, против решение № 2552 от 10.12.2010 г., постановено по адм. дело № 3108 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна (АСВ). С касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество, като бъдат уважена исковата претенция. Ответната страна - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), в отговор на касационната жалба, възразява срещу основателността й респ. иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, изразява становище, че касационна жалба е неоснователна. Поддържа, че решението е правилно като постановено при обстойно изследване и преценка на събраните доказателства, правилно приложени материалноправни и процесуални норми. Изрично е посочено, че правилно решаващия съд е приел, че ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин настъпването на пряка и непосредствена вреда от неимуществен характер в правната му сфера в резултат на проявеното бездействие от страна на административния орган във връзка с привеждане на конкретния участък от пътя в съответствие със законовите изисквания, както и че от заключението на неоспорената САТЕ, не следва извод за наличие на причинна връзка между твърдените вредоносни последици и задължението на ответника да извърши действията по рехабилитация на пътния участък. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 от АПК, но е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения частично иск за 1000 от 10 000 лева от Георги Ангелов Дамянов против Агенция "Пътна инфраструктура", за присъждане на обезщетение за посочената сума за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 27.02.2007 г. до подаване на иска в размер на 378,22 лева, както и лихва до окончателното изплащане на сумата. Съдът е разгледал иска въз основа на твърденията в исковата молба за причинени вреди стрес, безпокойствие и променено поведение, като резултат от незаконосъобразното бездействие на ответника да осигури условия за бързо и сигурно придвижване по път III-2008 (при отбивката за "Инжстрой"), както и пълна и достоверна информация за участниците в пътното движение за пътнотранспортната обстановка. За да отхвърли иска, АС е приел, че по делото не е установено кумулативното наличие на предпоставките, включени в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочено е, че макар и по делото да е безспорно установено, че АПИ в периода 27.02.2007 г. до 13.05.2009 г. е бездействала незаконосъобразно, като не е поддържала процесния участък от път III-2008 (републикански път) в съответствие с законово установените си задължения, в резултат на което пътя е без необходимата сигнализация и маркировка, то не се установява настъпването на вреди спрямо ищеца, които да са в пряка и непосредствена последица от установеното бездействие. Посочено е, че с оглед показанията на св. Дамянова (съпруга на ищеца) и при отчитане на евентуалната й заинтересованост от изхода на делото, то със същите се установява, че ищецът Дамянов е променил обичайното си поведение и е преживял душевни терзания, както в резултат от настъпилото ПТП на 27.02.2007 г., при което е починала Ирина Николова, така и от воденото впоследствие наказателно производство. Съдът е приел, че по делото не е доказано от страна на ищеца, че твърдените вреди са пряко последица от бездействието на ответника, както и че липсват данни по делото състоянието на пътя да е допринесло за ПТП респ. за преживяните впоследствие негативни емоции. В тази връзка съдът е допълнил, че с оглед изхода от приключилото наказателно производство, то Дамянов е оправдан по обвинението за нарушаване на чл. 20, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, т. е. избрал е скорост на движение, която е съобразена както със състоянието на пътя, така и с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на превозното средство, с превозвания товар, с интензивността на движение и с конкретните условия на видимост. Приемайки за неоснователен главния иск, съдът е отхвърлил и акцесорните такива за заплащане на лихва. С оглед изхода на спора и при съобразяване на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото - юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева. Решението е правилно като настоящата инстанция напълно кредитира изводите на съда за неоснователност на иска. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин настъпването на пряка и непосредствена вреда от неимуществен характер в правната му сфера в резултат на проявеното бездействие от страна на административния орган във връзка с привеждане на конкретния участък от пътя в съответствие със законовите изисквания. От приложените доказателства, включително и от заключението на неоспорената САТЕ, не следва извод за наличие на причинна връзка между твърдените вредоносни последици и задължението на ответника да извърши действията по рехабилитация на пътния участък. Видно от правилно преценените от АСВ показания на съпругата на ищеца, тревогите в семейството и в частност за ищеца са започнали след смъртта на пострадалата в процесното ПТП жена и са продължили в продължение на три години, в който период е продължило наказателното производство по повод произшествието. Изрично е посочено от свидетеля, че "след първото дело той (ищеца) беше много стресиран, не искаше да говори, искаше да чуе мнението на вещите лица, а след това разбра, че се получават противоречиви данни...". При така събраните по делото свидетелски показания, които са единствения способ ползван от ищеца за установяване на емоционалното му състояние, не може да бъде направен друг извод, различен от този на първоинстанционният съд, а именно, че тревогата, напрежението, безсънието и нервността на ищеца са в пряка и непосредствена връзка от настъпилото ПТП, развитието на наказателното производство, в хода на което са били налице спорни моменти между ангажираните вещи лица, както и крайния извод на наказателни съд относно факта за параметрите на пътя. Изложените в касационната жалба разсъждения относно състоянието на пътната сигнализация (вертикална и хоризонтална), плановите и инвестиционни предвиждания свързани с организацията на движение на ответника, както и установените факти за елементите на пътя от страна наказателния съд, са очевидно резултат на силното несъгласие от страна на касатора от изхода на наказателното производство и се явяват бланкетни спрямо преценката за правилността на сега обжалваното решение. По отношение на искането на ответната страна за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, направено с отговора на касационната жалба, то същото е неоснователно - процесуално представителство в хода на делото по същество не е осъществено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд - трето отделение,