Решение № 406 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2011 г.

Решение № 406 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Стефан Енчев Бояджиев от гр. Варна, срещу решение № 1888/19.07.2011 г., постановено по адм. д. № 2867/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени изцяло и се постанови решение по същество, с което се отменят решение № 1732-13 по протокол № 17/13-14.10.2009 г. и решение № 1809-2 по протокол № 18/13.11.2009 г., двете на общински съвет гр. Варна в оспорената им част. Становище, за неоснователност на касационната жалба, изразява процесуалният представител на общински съвет гр. Варна в писмена защита. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с твърдяните касационни основания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Стефан Енчев Бояджиев срещу решение № 1732-13 по протокол № 17/13-14.10.2009 г. и решение № 1809-2 по протокол № 18/13.11.2009 г., двете на общински съвет гр. Варна, с които на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ е одобрен ПУП - ПУР на с. о. "Ален мак", гр. Варна, в частта по отношение поземлен имот № 1263. За да постанови решението, съдът приел, че решенията в оспорената им част са приети от компетентен орган при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, поради което са законосъобразни. Решението е правилно, постановено е въз основа на безспорно установени правно релевантни факти и в съответствие с материалния закон. Процесният ПУП е за първична улична регулация и предвидени имоти за обекти - публична собственост, по чл. 110, ал 1, т. 2 ЗУТ. Основанието за одобряването му е по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в селищно образувание "Ален мак" - гр. Варна. Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, за процесния имот 1263 няма действащ ПУП, няма и одобрен и влязъл в сила предходен ПУР, поради което при одобряването на плана са спазени изискванията на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, каквито изводи е направил съдът. Освен това безспорно е установено, че за предвидената улица, обслужваща имота на жалбоподателя се предвиждат за прехвърляне на общината площи в процентно отношение по-малко от предвидените 25% по ал. 1 на чл. 16 ЗУТ, която настоящата инстанция приема за приложима и при одобряване на ПУР по ал. 7. Предвиденото по чл. 16, ал. 1 ЗУТ ограничение относно процентната част, която собствениците на имоти следва да прехвърлят в полза на общината, се отнася, както за плана по ал. 1, така и за този по ал. 7. Създаването на двата вида подробни устройствени планове предвидено в разпоредбата на чл. 16 ЗУТ, имат еднакъв предмет - регулиране на неурегулирани до този момент територии, а различието между тях е единствено относно предназначението на регулираните площи - в първия случай за обекти на социалната инфраструктура - публична собственост и пр., а във втория - за улици. От гледна точка на това различие двата подробни устройствени планове са регламентирани в отделни алинеи на чл. 16 ЗУТ, а предлогът "вместо", ползван в ал. 7, сочи единствено на възможността за изработване на единия, или на другия вид план. Установено е също така, че при одобряването на процесният план са спазени и изискванията на чл. 16, ал. 2 от ЗУТ, като той е изработен на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР, показателите на предвидената с него улица в частта, засягаща имота на жалбоподателя, отговаря на изискванията на ЗУТ и Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Неоснователен е и касационният довод за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Съгласно ал. 3 на цитирания текст, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Правилно съдът е приел, че този принцип се прилага и във връзка с оперативната самостоятелност на органа, предоставена му със закона, както и в неговите рамки. В конкретния случай административният орган не е излязъл извън тях, а освен това с одобрения план, касаещ имота на жалбоподателя не се засягат законни права, в по-голяма степен от допустимото по ЗУТ. Като се има предвид изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано, в съответствие на установените правнорелевантни факти и след преценка законосъобразността на акта с оглед правомощията си по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е приел, че оспорените решения са за законосъобразни. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,