Решение № 11809 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2015 г.

Решение № 11809 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димка Колева Нейкова, от гр. Стара Загора против решение № 9/10.02.2015 г. по адм. дело № 520/2014 г. на Административен съд - гр. Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Стара Загора не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за правилни изводите на административния съд, че предвид нормата на чл. 10, ал. 2 КСО за времето от 4.09.2012 г. до 17.06.2014 г. осигуряването на жалбоподателката е прекъснато, поради което не са налице основания за покриване на претърпените от нея социални рискове, свързани с настъпила временна неработоспособност. За жалбоподателката за процесния период не е налице качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО вр. с чл. 4, чл. 4а, чл. 9 и чл. 10 КСО. Законосъобразно е отказано да се признае времето на отстраняване от работа по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл за осигурителен стаж. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 9/10.02.2015 г. по адм. дело № 520/2014 г. Административен съд - гр. Стара Загора е отхвърлил жалбата на Димка Колева Нейкова, от гр. Мъглиж срещу решение № 133/2.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № О-23-999-22-00056892 от 11.08.2014 г. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Стара Загора, за отказ да бъде отпуснато парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на лицето по болничен лист № 5021864, серия А 2012 за периода от 18.05.2014 г. до 17.06.2014 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че към 3.02.2014 г. - датата на настъпване на увреждането (счупен долен край на лъчева кост), за което е издаден първичен болничен лист № 5741128 за периода 3.02.2014 г. - 17.02.2014 г. и процесният болничен лист № 5021864, серия А 2012 (продължение), който е с начална дата на временната неработоспособност 18.05.2014 г., между жалбоподателката и Община Мъглиж е съществувало служебно правоотношение, по силата на което тя е заемала длъжността "секретар" на общината. Считано от 4.09.2012 г. Димка Нейкова не е упражнявала трудова дейност по заеманата от нея длъжност поради отстраняването й от работа по силата на заповед № РД-09-576/3.09.2012 г. на кмета на Община Мъглиж, издадена на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е получавала трудово възнаграждение, като съответно не са й били начислявани и внасяни осигурителни вноски. Въз основа на тези фактически и правни изводи административният съд е приел, че към датата на настъпване на увреждането жалбоподателката не е била осигурено лице по смисъла на закона и няма право на обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО. Решението е правилно. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че с решение № 234 от 22.11.2012 г. по адм. дело № 383/2012 г. Административен съд - гр. Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата на Димка Нейкова срещу заповед № РД-09-576/3.09.2012 г. на кмета на Община Мъглиж, с която е била временно отстранена от работа на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението на административния съд е оставено в сила с решение № 13912 от 24.10.2013 г. по адм. дело № 153/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение и като влезли в сила посочените съдебни актове са задължителни за съдилищата при преценка на фактите по спора които касаят. Първоинстанционният съд правилно е приел, че Нейкова няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 18.05.2014 г. - 17.06.2014 г., тъй като при настъпването й същата не е била осигурено лице за риска "общо заболяване и майчинство" поради временното й отстраняване от работа, което обстоятелство е прекъснало трудовата й дейност, съответно е прекъснало и осигуряването. Предвид причините за неосъществяване на трудова дейност следва да се приеме, че не се касае за период от време, който по силата на специален закон се зачита за осигурителен стаж, каквито периоди от време са регламентирани в чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Временното отстраняване от работа, разпоредено със заповед № РДЧ09Ч576/3.09.2012 г. на кмета на Община Мъглиж, обуславя прекъсване на трудовата дейност, оттук и прекъсване на осигуряването, включително към началната дата на неработоспособността поради увреждането. Обстоятелството, че за Нейкова не са били внесени, нито са били дължими осигурителни вноски за риска общо заболяване към датата 17.02.2014 г. респ. 18.05.2014 г. по правоотношението й с Община Мъглиж води до извода, че тя няма право на парично обезщетение от фондовете на Държавното обществено осигуряване за времето на неработоспособността поради настъпилото за процесния период увреждане. Законосъобразно административният съд е приел, че прекратяването на трудовата дейност на жалбоподателката не формира бездействие на нейния осигурител за внасяне на осигурителни вноски или зачитане на определени периоди за осигурителен стаж. Органите на НОИ са дали задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, които не са оспорени и са породили целените с тях правни последици. Последващото внасяне на лични осигурителни вноски към ДОО от страна на жалбоподателката е ирелевантно за осигурителния й статус във връзка с процесното правоотношение, доколкото качеството й на осигурено лице не произтича от наличието на предвидените в закона основания за осигуряване. В същото време няма данни тези осигурителни вноски да са внасяни по друго трудово, служебно или правоотношение на самоосигуряващо се лице, което да формира самостоятелно основание за получаване на обезщетение при настъпилия осигурен социален риск. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение