Решение № 2719 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5729/2013 г.

Решение № 2719 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5729/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Симеон Йорданов Христов от гр. Аксаково, община Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв. Кирова, срещу решение № 550 от 06.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1181/2012 г. от Административен съд - Варна. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Анна" АД, (МБАЛ "Св. Анна"), гр. Варна, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Симеон Йорданов Христов иск срещу МБАЛ "Св. Анна" АД - гр. Варна за заплащане на имуществени вреди в размер на 7615 лв., от които 5600 лв., представляващи пропуснати ползи и 2015 лв., представляващи претърпени загуби, в резултат на ЕР № 0718/28.02.2007 г. и ЕР № 0961/14.04.2011 г. на ТЕЛК за общи болести - II състав, отменени с ЕР № 1283/16.11.2009 г. и ЕР № 0685/17.10.2011 г. на НЕЛК, иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 2500 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца психически стрес и безпокойство, болки и страдания, в резултат на посочените по-горе актове, както и иск за заплащане на дължимата законна лихва върху всяка от посочените по-горе суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: С Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК Обща - гр. Варна № 0769/21.03.2001 г. на Симеон Йорданов Христов е била определена диагноза медианна дискова херния Л4 - Л5, лявостранен симитоматичен лумбосакрален радикуларен синдром, която обуславяла 50% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността до 01.03.2004 г. и дата на инвалидизацията 20.03.2001 г. С ЕР № 0851/10.03.2004 г. на ТЕЛК Обща - гр. Варна при МБАЛ "Св. Анна", гр. Варна, Христов е преосвидетелстван като му е определен 51 % трайно намалена работоспособност. Определен е бил срок на инвалидност до 01.03.2007 г. За периода 20.03.2001 г. - 27.02.2007 г. лицето е получавало пенсия поради инвалидност от НОИ в минимален размер, тъй като същото към момента на подаване на документите за пенсиониране е имало малък осигурителен стаж и невисок осигурителен доход. С ЕР № 718/28.02.2007 г. на ТЕЛК Обща - II състав при МБАЛ "Св. Анна" АД - гр. Варна, е определена водеща диагноза - увреждане на междупрешленните дискове, с общо заболяване - латерална дискова херния на ниво Л4 - Л5 и парамедианна на ниво Л5-С1 - нефролитиаза. С това експертно решение на ТЕЛК е дадена оценка на работоспособността - работоспособен като е посочено, че това заболяване не определя % на ТНР. Въз основа на това ЕР на лицето е спряна пенсията за инвалидност от 01.03.2007 г. ЕР е било обжалвано пред НЕЛК. С ЕР № 1283/16.11.2009 г. НЕЛК е отменила ЕР № 718/28.02.2007 г. като върнала решението за ново освидетелстване от ТЕЛК. Решението е взето по документи. Като основание за връщане било посочено, че в медицинското досие не са били приложени медицински документи, които да показват данни, че лицето има рецидивиращи болки в кръста, както и че диагнозата - дискова херния - поясна не е доказана с контролен КТ на поясен гръбнак, както и че липсва контролно ЕМГ. Относно данните за нефролитиаза е посочено, че без да е проследено състоянието и без клинична изява не обуславя % на трайно намалена работоспособност. С ЕР № 0961/14.04.2011 г. на ТЕЛК за общи болести II състав при МБАЛ "Св. Анна" - гр. Варна след преосвидетелстване, на Симеон Христов е бил определен 31% трайно намалена работоспособност, като е посочен срок на инвалидност до 01.04.2014 г. Решението е било обжалвано пред НЕЛК, която с ЕР № 0685/17.10.2011 г. е отменила ЕР № 0961/14.04.2011 г. на ТЕЛК за общи болести II състав при МБАЛ "Св. Анна" - гр. Варна и е върнала решението на ТЕЛК за ново освидетелстване. В мотивите си НЕЛК е посочила, че за някои заболявания, за които има приложени частично документи, липсват такива, които да обосноват наличието на хронично заболяване като е посочено, че ТЕЛК следва да обсъди и оцени възникнало бъбречно заболяване след неговото доказване с възможните методи на изследване. С ЕР № 0344/28.02.2012 г. на ТЕЛК за общи болести II състав Симеон Христов е преосвидетелстван като отново е определен 31% трайно намалена работоспособност. Решението е взето след преглед, като лицето е било редовно уведомено за 28.02.2012 г. Решението не е обжалвано. От правна страна съдът е счел искът за неоснователен със съображения, че не са налице вреди, настъпили от отменени като незаконосъобразни актове. Действително в настоящия случай и двете ЕР на ТЕЛК били отменени и върнати за ново освидетелстване, но отмяната им била с оглед констатирани непълноти в същите. Експертните решения били отменени с указания да бъдат извършени допълнителни изследвания, поради наличието на данни за съпътстващи заболявания на ищеца, които можели да определят допълнителен процент на трайно намалена работоспособност. Поради това съдът е приел, че отмяната на процесните ЕР не е достатъчно основание да бъде уважена претенцията за заплащане на обезщетение. С отмяната на същите решения административното производство е останало висящо като последното ЕР на ТЕЛК № 0344/28.02.2012 г. като необжалвано било влязло в сила. Със същото решение отново бил определен същият краен процент 31 % на трайно намалена работоспособност. Т. е. безспорно се установявало, че лицето през процесния период не е страдало от заболяване, което да обуславя над 50 % трайно намалена работоспособност, което щяло да бъде основание да получава пенсия за инвалидност. С оглед на това съдът е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между отменените административни актове и нанесените вреди. Не било доказано по безспорен и категоричен начин настъпването на твърдените вреди, както имуществените, така и неимуществените. Според съда ищецът заявявал за обезщетяване вреди, които нямали характер на пряка и непосредствена последица от соченото увреждане. Видно от съдържанието на ЕР, лицето можело да извършва трудова дейност, от която да си набавя нужните му парични средства за нормален живот и издръжка. Представените доказателства за заложени и продадени вещи не могли да обосноват извод, че същите са в причинна връзка с отменените ЕР на ТЕЛК. Това обстоятелство не се опровергавало и от приетата по делото експертиза, която вещото лице било изготвило като е определило размера на инвалидната пенсия, която лицето би следвало да получи, ако същото обаче било с 50% ТНР, което обстоятелство не било доказано по делото. Не се доказало по безспорен и категоричен начин и настъпването на неимуществени вреди. Показанията на допуснатите двама свидетели по делото били твърде общи и установявали само, че лицето е в затруднено материално положение и живее в лоши битови условия. Свидетелите обаче не твърдели конкретни промени в поведението на ищеца, които да са в резултат на отменените ЕР, както и не посочвали конкретни болки и страдания, които същият да е претърпял в следствие на отмяната на тези решения. С тези съображения съдът е приел предявения иск по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за изцяло недоказан и неоснователен, поради което като такъв го е отхвърлил, поради което е приел за неоснователна и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. Видно от данните по делото отменените решения на ТЕЛК, на които базира исковата си претенция ищецът, са част от производството по определяне процент на работоспособност на лицето. НЕЛК ги е отменила, но е върнала същите за ново произнасяне и при това ново произнасяне ТЕЛК е определила последно 31% трайно намалена работоспособност, която лишава лицето от право на пенсия поради инвалидност. Това последно решение не е било обжалвано и е влязло в сила. Поради това и не може да се приеме, че са налице незаконосъобразни актове, отменени по съответния ред. Същите са законосъобразни и като такива от тях не настъпват вреди, които да подлежат на обезвреда. Само това е достатъчно основание за отхвърляне на иска. Дори обаче да се приеме наличието на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, каквото е твърдението на жалбоподателя, претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, както и връзката им с отменените административни актове е следвало да бъдат доказани. Отмененият административен акт сам по себе си не е достатъчно условие за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Законът не презюмира настъпването на вредите като последица и само поради факта на отмяна на административния акт. Вредите, т. е. неблагоприятното изменение в имуществената или личната сфера на лицето, са основен елемент от фактическия състав на отговорността, които както и пряката им и непосредствена връзка с отменения акт, подлежат на доказване. В този смисъл до правилни изводи е стигнал Варненският административен съд, като е приел, че от свидетелските показания се установява само, че Симеон Христов е в затруднено материално положение и живее в лоши битови условия, без обаче да се твърдят и посочват конкретни промени в поведението му, конкретни болки и страдания, които същият да е претърпял в следствие на отмяната на експертните решения. Преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, каквато в настоящия казус липсва. По изложените съображения решението на Административен съд - Варна като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,