Решение № 5499 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2462/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ К. К. Б. , приподписана от упълномощения адвокат Д. Стойкова, против решение 4978 от 22.12.2024 г., постановено по адм. дело 682/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу решение 13/311/00978/3/01/04/02 от 17.08.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което му е определена финансова корекция в размер на 391 160, 00 лева; ЕТ К. К. Б. е осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя първоинстанционният съд е възприел изцяло мотивите на оспорения административен акт, без да отчете, че предложеният и одобрен бизнес план е изпълнен изцяло. Поддържа, че е била установена обективна невъзможност обектът да функционира пълноценно през определен период от време поради възникнала необходимост от извършване на ремонт на вече построения обект. Обобщено касаторът твърди, че изискване за постигане на точно определени стойности от приходи няма заложени нито в действащите правни норми, нито в подписания договор, а отделно от това административният орган е следвало да отчита и разходите за дейността. Претендира отмяна на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, в представена по делото молба чрез пълномощника си главен юрисконсулт К. Недялкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано след постановяване на окончателно решение 7200 от 11.06.2024 г. по адм. дело 1787 от 2024 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение 665 от 10.11.2023 г. по адм. дело 905 от 2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението. Според задължителните указания на касационната инстанция, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по отношение съответствието на атакувания административен акт с изискуемите административнопроизводствени правила и с процедурата по издаване на решението за налагане на финансова корекция, както и относно съответствието на административния акт с целта на закона, с оглед основанията, визирани в чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. При новото разглеждане на делото първостепенният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ К. К. Б. срещу решение 13/311/00978/3/01/04/02 от 17.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на едноличния търговец е определена окончателна финансова корекция в размер на 391 160, 00 лева, представляващи 100 % от предоставената финансова помощ по сключения договор. За да постанови решението съдът, след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетите при предходното разглеждане на делото съдебно счетоводни /ССчЕ/ и съдебно техническа експертиза /СТЕ/, както и във връзка с разпита на свидетеля Б., от правна страна е приел, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма и нормативно установените изисквания за неговото съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Като неоснователни са преценени оплакванията на едноличния търговец за неправилно приложение на материалния закон по съображения изведени от разпоредбите на чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Съобразена е непротиворечивата практика на Върховния административен съд, че заложените в бизнес плана показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект, като неизпълнението на показателите, обуславящи предоставянето на БФП по мерки от ПРСР /вкл. непостигането на заложените в одобрения като част проекта бизнес план показатели относно приходите от подпомаганата дейност и относно устойчивата заетост/, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и съставлява основание за извършване на финансова корекция. Съдът е установил, че за периода 2007 2013 г. от бизнес плана, средноаритметично за 3 пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ не е постигнато изпълнението на одобрения проект. За 2016 г. и 2017 г. са установени приходи от наема на къщи и храноден на човек в размер на 0,00 лева, което съставлява 0% изпълнение на приходите от одобрения бизнес план; за 2018 г. са установени приходи от наем на къщи и храноден на човек в размер на 2 348,63 лева, което съставлява 3,45% изпълнение на приходите от одобрения бизнес плана за годината. Тези фактически констатации са потвърдени от приетите по делото съдебно счетоводни експертизи. Поради това според първостепенния съд по делото се явява безспорно установено и доказано, че ползвателят на помощта по договор 13/311/00978 от 06.10.2014 г. ЕТ К. К. Б. не е постигнал заложените в одобрения като част проекта бизнес план финансови показатели относно приходите от подпомаганата дейност, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори, субсумиращо се в законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция. На следващо място първостепенният съд е преценил, че е установено и второто нарушение по отношение неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план разкриване на три работни места едно за управленски персонал и две за производствен персонал. От заключенията на вещите лица по двете съдебно счетоводни експертизи се установява, че за 2016 год. и 2018 год. едноличният търговец не е изпълнил задължението си да изпълни бизнес плана за този период от време. Единствено за 2017 г. е установил, че задълженото лице е заявило в ТД на НАП 3 бр. заети лица. Вещото лице е съобразило, че представляващия едноличния търговец К. Б. е била в отпуск за раждане и отглеждане на малко дете от 18.11.2015 г. до 26.12.2017 г., поради което експертът я е изключил от изчисленията за посочения тригодишен период. Тези констатации са били подкрепени от кредитираните по делото свидетелски показания на Б., от които се установява, че е била наета като управител на хотела, но тъй като е трябвало да се възобновят строителните дейности, е била освободена от длъжност. Първостепенният съд е посочил, че нарушаването на изискванията за дълготрайност на операциите , както са регламентирани в приложимата към казуса разпоредба на чл. 72, § 1, б. б , предложение второ от Регламент 1698 от 2005, относно приложимостта му е отговорът на първи въпрос, даден в Решение на съда от 08.05.2019 год. по дело C-580/17. Липсата на разкрити работни места, сама по себе си, при определени условия /така както това е разяснено в цитираното Решение по дело C-580/17, т. 52-58 попада в приложното поле на чл. 72, § 1, б. а от Регламент 1689 от 2005 год., т. е. налице е хипотеза по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В мотивите на съдебното решение е отразено, че неизпълнението на предвижданията в бизнес плана, включително и по отношение на устойчивата заетост, безспорно уврежда бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от ЕЗФРСР, свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. За неоснователни са счетени възраженията на жалбоподателя, че К. Б. е била в невъзможност да изпълнява проекта в периода на тези три години поради бременност, раждане и отглеждане на дете. Според съда това обстоятелство не може да се приеме и за форсмажорно по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на Наредба 30 от 11.08.2008 г., тъй като едноличният търговец не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си по чл. 48, ал. 2 от наредбата. Съдът е изложил подробни мотиви защо счита за безспорно установено, третото констатирано нарушение, а именно че сградата за хранене и отдих не е завършена, налице са и неизпълнени СМР спрямо одобрените за финансиране количествено-стойностни сметки, както и има промени по време на строителството, които не са одобрени от страна на ДФЗ и за тях не е сключен анекс с ответника. Приети са за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че през 2016 г. и 2017 г. е следвало да се извършват ремонтни дейности, предизвикани от некачествени СМР, тъй като тези твърдения са наведени едва в жалбата до съда, а в хода на административното производство не са налице доказателства, доказващи, че търговецът е уведомил административния орган за тези обстоятелства. Съдът не е кредитирал заключението на допуснатата СТЕ, тъй като въз основа на него не може да се направи извод, че през този дълъг период от време не са извършени СМР в обектите и са функционално пригодни за експлоатация. Дал е приоритет на обективираното в контролния лист от посещението на място, който не е бил оспорен от жалбоподателя и съответно съдържанието му не е било опровергано. В заключение съдебният състав е приел, че оспореното решение съответства и на целта на закона, тъй като с него се цели препятстване на неправомерното изразходване на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Изложил е, че финансовата корекция е предвидена административна мярка, която се налага с цел да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като се възстановят незаконосъобразно предоставени средства по аргумент от чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд Пазарджик е извел правилни правни изводи. Оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдът се е произнесъл по всички доводи на жалбоподателя, правилно е приложил материалния закон и решението му е обосновано. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти. Установено е, че жалбоподателят е сключил договор договор 13/311/00978 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 год. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ с предмет на инвестицията Изграждане на ваканционен комплекс в УПИ II 176, кв. 915-индивидуално и комплексно вилно застрояване в местност Топавиците в гр. Батак, и субсидия в размер на 391 160,00 лева. По делото не е спорно също така, че след плащане на едноличния търговец са били извършени проверки на място след плащане е периодите 26.06.2019 г. и 05.07.2019 г. 10.07.2019 г., при които са констатирани неспазване на договорни и нормативни задължения на едноличния търговец в три пункта: 1. Съгласно представените документи за три пълни финансови години 2016, 217 и 2018 г. е установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за трите пълни финансови години в размер на 1,15% от заложените приходи. Констатациите при извършената проверка на място за всяка конкретна година са както следва: за финансовите 2016 г. и 2017 г. са установени приходи от наем на къщи и храноден на човек в размер на 0,00 лева, което съставлява 0% изпълнение на приходите от одобрения бизнес план за годините; за финансовата 2018 г. са установени приходи от наем на къщи и храноден на човек в размер на 2348,63 лева, което съставлява 3,45% изпълнение на приходите от одобрения бизнес план за годината. Във връзка с установеното е определена финансова корекция в размер на 391 160,00 лева, която представлява 100 % от получената безвъзмездна финансова помощ, на основание т. 30 от Приложение към Раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /Правилата/; 2. При заложено в бизнес плана разкриване на 3 броя работни места - 1 бр. управленски и 2 бр. производствен персонал, само за 2018 г. тези стойности са били постигнати, като за 2016 г. заетите лица са 2,67 бр., а за 2018 г. - 1,83 бр. Поради това и на основание т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата административният орган е наложил санкция в размер на 5% от предоставената финансова помощ по договора и е определил размер на финансова корекция 19 558,00 лева; 3. Несъответствие в изпълнението на финансираните количества на част от активите по проекта, представляващ ваканционен комплекс от 2 бр. вилни сгради за настаняване и отделно сграда за хранене и отдих. В хода на проверката е констатирано, че сградата за хранене и отдих не е завършена, налице са и неизпълнени СМР спрямо одобрените за финансиране количествено-стойностни сметки. Поради това съгласно т. 2 от Приложение към раздел I Общи положения от приложимите Правила органът е наложил санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договор или 391 160,00 лева. При съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата общият размер на задължението е определен на 391 160,00 лева. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че по делото се явява безспорно установено и доказано, че ползвателят на помощта по договор 13/311/00978 от 06.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007 - 2013 год. - ЕТ К. - К. Б. не е постигнал заложените в одобрения като част проекта бизнес план финансови показатели относно приходите от подпомаганата дейност, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори, субсумиращо се в законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция. Действително ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си по т. 4. 12 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Според посочената клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от едноличния търговец в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4. 12 от договора и води до отмяна на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението по аргумент от т. 8. 1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. Непостигането на заложени в бизнес плана финансови-икономически показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. След реализиране на инвестицията ползвателят е длъжен да изпълнява записаните в бизнес плана приходна и разходна част. Неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри и показатели относно заетостта при всички случаи влече нежизнеспособност и непостигане на целите, за които е отпусната помощта. Бизнес планът и заложените в него стойности се изготвят от самия кандидат, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестициите е било основание и да бъде одобрен проекта му за подпомагане. В този смисъл бизнес планът и заявените с него стойности са относими за постигане целите на конкретната мярка, като заложените в него показатели са индикатор за изпълнение на проекта. Не намират правна опора доводите на касатора, че изискване за постигане на точно определени стойности от приходи няма заложени нито в действащите правни норми, нито в подписания договор, а отделно от това административният орган е следвало да отчита и разходите за дейността. Заложените в бизнес плана показатели са изготвени от самия ползвател на помощта и са представени от него в ДФЗ, като бизнес планът е неразделна част от сключения договор, поради което параметрите на този план не са препоръчителни или прогнозни, а същите са от съществено значение за изпълнение на целите, заложени в чл. 2 от 11.08.2008 г., както и са от определящо значение при преценка за изпълнението на всяка инвестиция, нейната ефективност и рентабилност. Същевременно според сключения договор, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Тоест, противно на твърденията в касационната жалба, финансиране по проекта отчита разходите на бенефициера, но само ако са включени в съответната таблица. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че във връзка с изпълнението на проекта са били налице форсмажорни обстоятелства, които са станали причина някои от служителите да бъдат освободени, а част от ремонтните дейности да бъдат извършвани на по-късен етап. Дори и да се приеме, че част от ремонтните дейности през 2016 и 2017 г. са предизвикани от некачествени СМР, едноличният търговец не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си по чл. 48, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., поради което не е налице основание за отпадане на отговорността му за неизпълнение на договора. Определената за извършените нарушенията финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Административният орган е приложил коректно процентния показател за всяко от трите нарушения, като е отчетен видът на нарушенията, тежестта и степента на неизпълнението, и в съответствие с предвидената в чл. 3, ал. 1 от Правилата забрана за кумулиране на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения, е определен размер на корекцията 100 % от предоставената финансова помощ общо за трите нарушения. Установеното неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели /приходи/ и на параметрите по отношение на устойчивата заетост, както и несъответствието в изпълнението на финансираните количества на част от активите по проекта, представляващ ваканционен комплекс от 2 бр. вилни сгради за настаняване и отделно сграда за хранене и отдих безспорно представляват неизпълнение на поетото от бенефициера задължение за изпълнение на одобрения проект. Същевременно съставляват нарушение на т. 4. 12, т. 4.17, буква а и т. 4. 18 от сключения договор и обосновават налагане на финансова корекция в определения размер от 100 %. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, който се определя в размер на 100 лева съгласно чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение