Решение № 13288 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение 15130 от 05.05.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 1296/2025 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед 463 от 10.01.2025 г. на председателя на КЗП, с която е забранено на Виваком България ЕАД използването на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП): "да извършва изменения в условията по договорите, без да е получил съгласието на потребителите и да е постигнал писмени споразумения с тях". Касационният жалбоподател председателят на КЗП, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че липсват решаващи мотиви в обжалваното съдебно решение. Счита, че преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на забранена нелоялна търговска практика следва да бъде извършвана във всеки отделен случай при съвкупна и обективна преценка на доказателствата. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорваната заповед, тъй като последната съответства на чл. 62б ЗЗП. Безспорно дружеството е изпълнило предвидената в чл. 230 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) процедура за изменение на договорите за електронни съобщителни услуги, но не е изпълнило допълнителното изискване по чл. 62б ЗЗП да бъде постигнато допълнително писмено споразумение към договорите относно изменението на цената. Сочи, че в съответствие с §1 ДР ЗЗП, при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, а съгласно §1б ДР ЗЗП - при противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредбите на друг закон, който не въвежда изисквания на правото на Европейския съюз, които предвиждат по-строги изисквания относно нелоялни търговски практики, се прилага този закон. Твърди, че от текстовете на разпоредбата на чл. 230 ЗЕС и чл. 105 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (Директива (ЕС) 2018/1972), е видно, че в тях не се делегира право на доставчиците да изменят едностранно договорите за електронни съобщителни услуги, а че единствено се регламентира редът за уведомяване на крайните ползватели за планираното по инициатива на доставчика изменение, както и правото им да прекратят договора без допълнителни разходи. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу оспорваната заповед или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от юрисконсулт С. Ангелова и юрисконсулт В. Георгиева. Ответникът по касационната жалба - Виваком България ЕАД, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. Шегунова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното: По повод постъпили в КЗП жалби и сигнали срещу "Виваком България" ЕАД относно предстоящо увеличение на месечните абонаментни такси за услуги, считано от 8.02.2025 г., е образувано административно производство, за което "Виваком България" ЕАД е уведомено с Писмо, рег. Ц-03-393 от 08.01.2025 г. на председателя на КЗП. На 9.01.2025 г. "Виваком България" ЕАД депозира Становище Ц-03-393. След запознаване с представените документи и констатациите от проверката и въз основа на събраните в административното производство доказателства КЗП приема, че поведението на жалбоподателя "Виваком България" ЕАД, изразяващо се в това: да извършва изменения в условията на договорите, без да е получил съгласието на потребителите и без да е постигнал писмени споразумения с тях, противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, в противоречие е на чл. 62б ЗЗП, поради което представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 вр с чл. 68в ЗЗП. Чрез посочените недобросъвестни действия операторът би могъл да повлияе върху търговското решение на потребителя, тъй като последният ще трябва да избира дали да продължи договора като заплаща по-висока месечна такса, наложена едностранно от оператора или да прекрати договора си. Фактическите обстоятелства и мотивите за този извод се съдържат в съставения Протокол 2 от 10.01.2025 г. - т. 13. Въз основа на така установеното и на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал.1 ЗЗП, председателят на КЗП забранява на Виваком България ЕАД използването на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП: "да извършва изменения в условията по договорите, без да е получил съгласието на потребителите и да е постигнал писмени споразумения с тях". Въз основа на така установените факти, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. След анализ на относимата нормативна уредба първоинстанционният съд е приел за безспорно, че изменението в договорните условия, свързани с увеличаване месечните абонаментни такси за услуги, се извършва в съответствие с изискванията на чл. 230 ЗЕС, в т. ч. и ал. 3, според който доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните условия, включително промени в общите условия, в срок, не по-кратък от един месец преди влизането им в сила, и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи в случай, че не приемат новите условия. Тоест, потребителите са уведомени /информирани/ за предстоящото увеличение на цените на услугите, респ. че ако не са съгласни да изпълняват договора си, като заплащат по-висока месечна такса, могат да го прекратят. Съдът е установил, че няма недобросъвестно поведение спрямо потребителя, което би могло да го накара да си мисли, че ако продължи да изпълнява договора си ще заплаща същия размер месечна абонамента такса, която е заплащал до този момент. Категорично е налице информираност за предстоящото увеличение цените на услугите и възможността, ако потребителите не са съгласни да прекратят договора си. Почтената пазарна практика, а и принципът на добросъвестност, изискват търговецът своевременно да информира потребителя за условията, респ. измененията в условията по договора. Това в случая е осъществено. След като в потребителя не е създадено погрешно впечатление, че ако продължи да изпълнява договора си ще заплаща същия размер месечна абонамента такса, която е заплащал до този момент, според първоинстанционния съд, не е налице и недобросъвестност от страна на "Виваком България" ЕАД. На потребителя се дава възможност, ако не е съгласен с предстоящото увеличение да прекрати договора си, тоест да се откаже от "предоставяне на услугата". Следователно, според първоинстанционния съд, действията на търговеца не могат да се определят като "търговска практика", а с оглед изложеното по-горе, още по-малко на нелоялна такава. Касае се за изменение на договорни условия, а не нелоялна търговска практика. Според съда не е налице и "съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" по смисъла на § 13, т. 25 ДР на ЗЗП, тъй като е налице ясна и точна информация, отправена до тях за предстоящото увеличение, което не води до намаляване способността им да вземат информирано решение. Изменението на договорените условия в противоречие с чл. 62б ЗЗП, според първоинстанционния съд, би било основание за налагане на имуществена санкция по чл. 208а ЗЗП в хода на административнонаказателното производство, а не основание за прилагане на процесната ПАМ със заповед на председателя на КЗП. Въз основа на горното съдът е направил извод, че оспорваната заповед противоречи на материалния закон и я е отменил. Решението е правилно като краен резултат. По отношение на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът излага оплакване, че съдът не е зачел в мотивите си законовата цел и функционалната същност на оспорваната заповед. Безспорно е, че съдът, с оглед на чл. 172а, ал. 2 АПК, е длъжен в мотивите си, освен становищата на страните и фактите по делото, да изложи и правните си изводи. Липсата на мотиви е основание за отмяна на съдебното решение, защото пречи да се провери правилно ли е процедирал съдът при разглеждане и решаване на делото. В случая, видно от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е изложил мотиви (макар и доста пестеливи при описание на фактите по делото), като е обосновал подробно правните си изводи относно издаване на оспорваната заповед в противоречие с материалния закон. Дали тази преценка е правилна и обоснована е въпрос на обоснованост и съответствие с материалния закон на съдебното решение, а не е липса на мотиви. Това прави довода на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила неоснователен. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите от фактическия състав на нелоялната търговска практика. Правилни са изводите на съда, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, настоящият съдебен състав намира за ненужно да ги преповтаря. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП съдържа дефиницията на основния състав на нелоялните търговски практики, уредени в чл. 68б 68м ЗЗП. Видно от разпоредбата нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП съдържа кумулативно две предпоставки: 1.) противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и 2.) способност да промени или възможност да промени икономическото поведение на средния потребител. Дефиницията на добросъвестност и професионална компетентност е дадена в § 13, т. 28 ДР на ЗЗП. В мотивите на административния акт се сочи, че операторът има намерение да измени едностранно условията на договорите за съобщителни услуги, без да е получил съгласието на потребителите и без писмено споразумение съобразно изискванията на чл. 62б ЗЗП . Тези действия са определени като недобросъвестни. Прието е още, че чрез тези действия операторът би могъл да повлияе върху търговското решение на потребителя, тъй като последният ще трябва да избира дали да продължи да изпълнява договора като заплаща по-висока месечна такса, наложена едностранно от оператора или да прекрати договора. В съответствие с чл. 105, §4 от Директива (ЕС) 2018/1972, крайните ползватели имат правото да прекратят сключения от тях договор без допълнителни разходи, когато доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера, ги уведоми за предложени от него промени в договорните условия, освен когато предложените промени не са изключително в интерес на крайния ползвател, или са от чисто административно естество и нямат неблагоприятно въздействие за крайния ползвател, или са пряко наложени от правото на Съюза или националното право. Доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните условия в срок, не по-кратък от един месец преди въвеждането им, и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи, в случай че не приемат новите условия. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок от един месец след уведомлението. Държавите членки могат да удължат този срок с още три месеца. Държавите членки гарантират, че уведомяването се извършва по ясен и изчерпателен начин на траен носител. Този текст на директивата е транспониран в чл. 230, ал. 2 и 3 ЗЕС, в съответствие с които крайните ползватели имат правото да прекратят сключения от тях договор без допълнителни разходи, когато доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера, ги уведоми за предложени от него промени в договорните условия, включително промени в общите условия, освен когато предложените промени са изключително в интерес на крайния ползвател или са от административен характер и нямат неблагоприятно въздействие за крайния ползвател, или са пряко наложени от действащото законодателство, от правото на Европейския съюз или от компетентен орган. В случаите по ал. 2 доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните условия, включително промени в общите условия, в срок, не по-кратък от един месец преди влизането им в сила, и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи, в случай че не приемат новите условия. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок един месец след уведомлението. В случая няма спор по делото, че е изпълнена процедурата по чл. 230, ал. 2 и 3 ЗЕС. Спорният въпрос е дали в настоящата хипотеза е приложим чл. 62б ЗЗП, в съответствие с който, когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия се извършват с допълнителни писмени споразумения. ЗЗП транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП (Директива 2011/83/ЕС). В съответствие с чл. 3, §2 от Директива 2011/83/ЕС, ако някоя от разпоредбите на настоящата директива противоречи на разпоредба на друг акт на Съюза, регулиращ конкретни сектори, разпоредбата на другия акт на Съюза има предимство и се прилага за тези конкретни сектори. В съображение 275 от Директива (ЕС) 2018/1972 изрично се сочи, че: Всички промени в договорните условия, предложени от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги без номера, които не са в полза на крайния ползвател, например по отношение на таксите, тарифите, ограниченията за обема на данните, скоростите на предаване на данни, покритието или обработката на личните данни, следва да дават право на крайния ползвател да прекрати договора си, без да дължи такси, дори ако са комбинирани с някои изгодни промени. Поради това всяка промяна на договорните условия от доставчика следва да дава право на крайния ползвател да прекрати договора, освен ако всяка промяна сама по себе си е от полза за него, или ако промените са от чисто административен характер, например промяна в адреса на доставчика, и не оказват отрицателно въздействие върху крайния ползвател, или промените са строго наложени от законодателни или регулаторни промени, като например нови изисквания за предоставяне на информация за договорите, наложени от правото на Съюза или националното право. Въз основа на обективни критерии следва да се оценява дали дадена промяна е изключително в полза на крайния ползвател. Правото на крайния ползвател на прекратяване на договора следва да не се признава, само ако доставчикът е в състояние да докаже, че всички промени са изключително в полза на крайния ползвател или са от чисто административен характер, без да оказват отрицателен ефект върху крайния ползвател . Следователно промени са допустими, като самата Директива, в цитираното съображение, допуска едностранна промяна от доставчика на електронни съобщителни услуги на такси и тарифи, като задължително следва да е предоставена възможност на потребителя да има право да прекрати договора, без да дължи такси. Същият подход е възприет в чл. 105, §4 от Директива (ЕС) 2018/1972, който е транспониран в чл. 230 ЗЕС. Изрично в чл. 101, §1 от Директива (ЕС) 2018/1972 е предвидено, че държавите членки не запазват в сила и не въвеждат в своето национално право разпоредби за защита на крайните ползватели, които се отклоняват от членове 102 115, включително повече или по-малко строги разпоредби, с които да гарантират различно ниво на защита, освен ако в настоящия дял е предвидено друго. Въз основа на така установената регламентация следва да се приеме, че цитираните Директиви, транспонирани в българското национално право, предоставят възможност на доставчика на обществени електронни съобщителни услуги да извършва промени в договорните условия при изпълнение на посочените по-горе изисквания. Разпоредбата на чл. 62б ЗЗП е включена в глава четвърта, раздел II и не попада в глава четвърта, раздел III ЗЗП, поради което и доводите на касатора за приложимост на §1б ДР на ЗЗП, са неоснователни. За пълнота следва да бъде отбелязано, че диспозитивът на оспорваната заповед е непрецизен, тъй като в него не е посочено кои договори има предвид административният орган. Едва от мотивите на заповедта може да се направи извод, че става въпрос за договорите за съобщителни услуги, като законът борави с понятието обществени електронни съобщителни услуги. Диспозитивът на един административен акт има задължителна сила. Неговото изпълнение законодателят гарантира чрез държавната принуда, а не мотивите на акта, които биха могли да имат обвързваща сила единствено между страните по съответното съдебно дело С оглед на изложеното, изводът на съда за нарушение на чл. 146, т. 4 АПК, при издаване на процесната заповед, е правилен като краен резултат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд