Решение № 6902 от 23.6.2023 г. на ВАС, VII о.
ВАССедмо отделение23.06.2023 г.докладчик Станимир Христов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 543/29.032022 год., постановено по административно дело 3095/2021 год. по описа на Административен съд Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Спасов от гр. Пловдив против Решение 543/29.03.2022 год., постановено по административно дело 3095/2021 год. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба е заявено твърдение, че постановеното решение е неправилно, необосновано, немотивирано, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тези доводи, от страна на касационния жалбоподател са развити обстойни доводи и аргументи, съгласно които, същия от 2017 год. е член на Армейски спортен клуб (АСК) Тракия Пловдив, където практикува спортна стрелба, за която цел е необходимостта да разполага с лично оръжия за спортни цели. Развити са и конкретни доводи, съгласно които, оръжието за спортни цели е строго индивидуално и следва да отговаря на индивидуалните физически качества и особености на дадения спортист. В този смисъл е заявено твърдение, че именно притежаваното до момента лично оръжие за самоотбрана Зиг Зауер модел П229 АЛСОБТ, калибър 9х19 е пригодено към неговите специфични физически особености. Оспорен е извода на първоинстанционния съд, че в хода на административното производство, жалбоподателят не е ангажирал доказателства и не е обосновал наличието на основателна причина за поисканата промяна на предназначението на собственото му огнестрелно оръжие от такова за самоотбрана в такова за спортни цели. Твърди, че желанието му е да практикува спортна стрелба, за което е и членството му в спортния клуб от 2017 год., но поради една или друга причина не е придобил такова оръжие за спортни цели, което е строго индивидуално. Счита за неправилно позоваването от страна на съда на разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), която въвежда изискване 12 месеца преди датата на заявлението, с което се иска придобиване на разрешение за оръжие за спортни цели да е спортувал и участвал в състезания. По повод това изискване е заявено, че е член на спортния клуб от 2017 год., т.е. повече от изискуемите се 12 месеца, като от представените по делото протоколи е видно, че с оръжието, коeто е притежавал за самоотбрана, редовно е тренирал, но не за спортна стрелба, тъй като не е разполагал с оръжие за спортни цели. Намира за неправилен и мотива на съда, относно липсата на картотекиране като спортист в съответния спортен стрелкови клуб, като се твърди, че АСК Тракия Пловдив членува в Български Стрелкови Съюз, а не в БФДС (Българска федерация по динамична стрелба) и такива картотеки в клуба не се поддържат. В заключение е заявено желанието да спортува и практикува спортна стрелба, за което му е необходимо да притежава огнестрелно оръжие за спортни цели, като твърди, че е представил изискуемите се документи за това и отговаря на изискванията, въведени от чл. 77, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В съответствие с тези доводи прави искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на съдебен акт, по силата на който да се отмени административния акт, алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание, касаторът лично поддържа заявените в жалбата доводи, като твърди, че в случая липсват законови основания да се откаже издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за спортни цели, доколкото същия отговаря на законовите изисквания за това член е на стрелкови клуб, има график за стрелба и притежава необходимите разрешителни. В този смисъл формулира искане за отмяна на съдебното решение. Ответникът Началникът на Второ РУ при ОДМВР Пловдив, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореният съдебен акт, състав на Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Р. Спасов против Отказ с рег. 453з-276/02.09.2021 год., издаден от началник на Второ РУ при ОДМВР Пловдив, потвърден с Решение с рег. 317000-23306/26.10.2021 год. на директора на ОДМВР Пловдив. Със съдебният акт, в тежест на жалбоподателя са присъдени и разноски в размер на 100 лева. За да постанови този резултат, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Производството пред административния орган началник на Второ РУ при ОДМВР Пловдив е започнало по повод заявление с рег. 435000-1832/03.02.2021 год., подадено от Р. Спасов с искане за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана, към което са приложени и изискуемите се от ЗОБВВПИ документи. С мотивиран Отказ рег. 435з-131/30.03.2021 год., административният орган е отказал исканото подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като е развил мотиви за липса на доказана необходимост. Във връзка с постановения отказ, Р. Спасов е депозирал до началника на Второ РУ при ОДМВР Пловдив втора заявление с рег. УРИ 435000-8000/18.05.2021 год., в което е заявил желанието си, оръжието му пистолет марка Зиг Зауер модел П229 АЛСОБТ, калибър 9х19 с АМ177136 да бъде разрешено и прехвърлено за спортни цели. Като основание за това, в заявлението е посочено, че същият е член на Армейски Спортен Клуб Тракия Пловдив от 07.03.2017 год. и членската му карта с 726 е валидна до 31.12.2025 год. В уверение на така заявеното е приложено и заверено копие от членската карта. По повод така депозираното второ заявление, с писмо рег. 435000-8648/28.05.2021 год., административният орган е уведомил заявителя, че на основание чл. 34, ал. 1 от АПК му се осигурява възможност да се запознае с административната преписка, като се указва възможността в седмодневен срок от уведомяването да изложи в писмен вид допълнителни обяснения, възражения и други доказателства, обосноваващи по неоспорим начин необходимостта му от носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни цели. В изпълнение на предоставената му възможност, с допълнителни мотиви с рег. УРИ 435000-10569/24.06.2021 год., заявителят Спасов е представил на административния орган следните документи: Удостоверение с изх. 23/22.06.2021 год. от АСК Тракия Пловдив за членството му в клуба, датирано от 2017 год.; Удостоверение с изх. 6082/06.06.2014 год. от Министерство на младежта и спорта за надлежно вписване на АСК Тракия Пловдив в Националния регистър на лицензираните спортни организации и членуващите в тях спортни клубове; Удостоверение по чл. 77, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ за калибър 9х19, издадено от АСК Тракия; Тренировъчен план за индивидуалната подготовка на заявителя за 2021 год. с начало м.юли, издаден от АСК Тракия; писмо от председателя на УС на АСК Тракия до началника на Второ РУ при ОДМВР Пловдив, с копия до Р. Спасов, в което се заявява, че спортната стрелба е индивидуален спорт и всеки спортист разполага с лично оръжие за спортни цели. В писмото е заявено също, че АСК Тракия не разполага с достатъчно финансови средства, за да осигури служебно оръжие за всички спортисти, като такова се осигурява само на техни спортисти до 18-годишна възраст. В допълнителните мотиви, заявителят Спасов е посочил, че с личното си оръжие марка Зиг Зауер модел П229 АЛСОБТ, калибър 9х19 е спортувал спортна стрелба, въпреки, че оръжието му е било за самоотбрана. Заявено е също, че при необходимост може да представи и протоколите от участието му в стрелбите на съответното стрелбище. В заключение е заявена амбицията му да продължава да спортува и да се състезава. Във връзка с така представените нови доказателства, административният орган е изпратил писмо рег. 435000-9701/14.06.2021 год. до председателя на АСК Тракия Пловдив, в което е изискал допълнителна информация, а именно: от коя година Р. Спасов членува в спортния клуб; участвал ли е в състезания и турнири, колко и от календара на коя федерация; на кои дати през последните 5 години лицето е посещавало стрелбището за провеждане на учебни стрелби, като бъде изпратено заверено копие от книгата за проведен инструктаж и заверени копия от протоколите за изразходвани боеприпаси прил. 16 към чл. 95а от ЗОБВВПИ, издадени на г-н Спасов. По повод горното, с писмо с рег. УРИ 435000-12097/19.07.2021 год., председателят на УС на АСК Тракия е уведомил началника на Второ РУ при ОДМВР Пловдив, че Р. Спасов е член на клуба от 2017 год. Посочил е също, че съгласно действащите законови изисквания, всяка една стрелкова единица може да се използва с определеното в разрешението за ползване предназначение за служебни цели, за самоотбрана, за ловни цели, за спортни дейности. В тази връзка е заявено, че Р. Спасов не е притежавал и не притежава огнестрелно оръжие за спортни цели, поради това и той не е извършвал спортна дейност с огнестрелно оръжие на стрелбището, стопанисвано от клуба. Посочено е също, че Спасов е в правото си да ползва всяко едно огнестрелно стрелбище на територията на страна и да извършва подготовка с цел самоотбрана, за каквато цел е притежавал огнестрелно оръжие, като в клуба нямат информация на кои стрелбища той е извършвал такава дейност. С оглед така събраната информация, с докладна записка рег. 435р-20867/01.09.2021 год., служител на Второ РУ при ОДМВР Пловдив е сезирал началника с резултатите от извършената проверка по заявлението на Р. Спасов, като е посочил, че заявителят не е предоставил копия на протоколи за извършени стрелби, участие в състезания и тренировъчен план, поради което следва извода, че лицето не може да обоснове по неоспорим начин исканото от него разрешение за дейност с огнестрелно оръжие за спортни цели. Поради това, в докладната записка е направено предложение за прилагането на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В съответствие със събраните доказателства и установената фактическа обстановка, административният орган началник на Второ РУ при ОДМВР Пловдив е постановил Отказ с рег. 435з-276/02.09.2021 год., относно промяна на предназначението на пистолет Зиг Зауер модел П229 АЛСОБТ, калибър 9х19 с АМ177136 от огнестрелно оръжие за самоотбрана на огнестрелно оръжие за спортна дейност. В мотивите на административния акт е посочено, че след анализ на събраните доказателства, в т.ч. и допълнително представените такива, както и твърденията на заявителя, липсват данни, които по категоричен начин да докажат необходимост от късоцевно огнестрелно оръжие за спортни дейности. В този смисъл е формиран извод, че лицето не посочва основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове необходимостта от съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за спортни дейности. С оглед на това и на основание чл. 83, ал. 5, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, началника на Второ РУ при ОДМВР - Пловдив е отказал издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни дейности на Р. Спасов. Недоволен от така постановения отказ, Р. Спасов е оспорил същия по административен ред пред директора на ОДМВР Пловдив, който с Решение рег. 317000-23306/26.10.2021 год. е приел отказа за обоснован и законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Въз основа на установените факти по делото, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, установявайки от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия. Установено е, че административният акт съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена в съответствие с относимите материалноправни норми. При формирането на този правен извод, съдът се е позовал на посочената от жалбоподателя причина за исканото разрешително, а именно са спортни цели. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел за обоснован извода на административния орган за липса на доказателства за наличие на основателна причина за издаване на поисканото разрешение. По отношение на заявеното членство в АСК Тракия Пловдив, съдът е приел, че единствено членството в такъв клуб не е достатъчно, за да обоснове необходимостта от издаване на исканото разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие за спортни цели. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 77, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОБВВПИ, както и с оглед събраните по делото доказателства, съдът е формирал извод, че заявителят Р. Спасов реално не практикува стрелковия спорт спортна стрелба, а само е член на спортния клуб. Развити са и доводи относно липсата на доказателства за картотекирането на Спасов като състезател. С оглед на това, съдът е формирал извод, съгласно който жалбоподателят не е доказал, в т.ч. и в хода на съдебното дирене, наличието на основателна причина спортни цели, като основание за издаване на поисканото разрешение. В съответствие с този извод, съдът е приел, за законосъобразен постановения отказ, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна и е присъдил в полза на административния орган разноски в размер на 100 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, доколкото същите са установени от първоинстанционния съд след анализ на събраните относими и допустими доказателствени средства, като фактическата обстановка се споделя от касационната инстанция, която по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане. Видно от оспорената заповед, административният орган е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В съответствие с горното, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от събраните по делото доказателства, той не е сторил това. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са представени доказателства, установяващи необходимостта от притежаване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и не е доказана обоснованата необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие за спортни цели. Така формираните изводи съответстват на законовите разпоредби, доколкото в случая липсва елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Настоящият касационен състав приема за несъстоятелно възражението на касационния жалбоподател, че в случая, от ангажираните от него доказателства, в т.ч. и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства протоколи за извършени стрелби в стрелбището на АСК Тракия Пловдив в периода 2016-2018 год., както и протоколи за стрелби на стрелбище на СК Балист 95 доказват необходимостта от издаване на разрешение за спортни цели. В случая, както правилно е посочил и председателя на УС на АСК Тракия в отговора си до началника на Второ РУ при ОДМВР Пловдив, Р. Спасов е в правото си да ползва всяко едно огнестрелно стрелбище на територията на страна и да извършва подготовка с цел самоотбрана, за каквато цел е притежавал огнестрелно оръжие. В този смисъл, извършените стрелби, удостоверени с представените протоколи не доказват по същество реално осъществявана от заявителя спортна подготовка по дисциплината спортна стрелба. Нещо повече, в цитирания отговор на председателя на УС на АСК Тракия изрично и безпротиворечиво е заявено, че Р. Спасов не е извършвал спортна дейност с огнестрелно оръжие на стрелбището, стопанисвано от клуба. С оглед на това, осъществените от лицето стрелби по представените протоколи следва да се приемат като подготовка, във връзка с дейността, за което му е било предоставено предходното разрешение за самоотбрана, а не като спортна дейност, в какъвто смисъл са заявените твърдения. Настоящият касационен състав не кредитира представения от касатора Тренировъчен план за индивидуална подготовка с късо нарезно оръжие, кал. 9х19 на Р. Спасов, доколкото същото е с начало м. юли 2021 год., а заявлението с което е поискано издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие за спортни цели е с дата 18.05.2021 год., т.е. тренировъчния план е изготвен за целите на поисканото разрешение. Освен това, липсват данни, че приложения тренировъчен план за индивидуална подготовка е за спортна дейност, а не за първоначално разрешената дейност за самоотбрана. Горните изводи не се променят и от заявеното от касатора твърдение, че е член на АСК Тракия Пловдив от 2017 год., което обстоятелство обосновава необходимостта от предоставяне на разрешение за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие за спортни цели. Както обосновано е приел първостепенния съд, само по себе си членството в стрелкови клуб не е достатъчно, за да обоснове твърдяната необходимост. В случая е необходимо лицето да е състезател и то активно на участва спортно-техническата дейност на клуба, в т.ч. и да участва в официално организирани състезания, за каквато дейност в случая не са ангажирани доказателства. Без опора в нормативната регламентация е твърдението на касатора, че отговаря на законовите изисквания, в т.ч. и на тези, регламентирани в чл. 77, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ въвежда изискване към физически лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 да представят и удостоверение от спортна организация по смисъла на чл. 11 от Закона за физическото възпитание и спорта, че членуват и практикуват стрелкови спортове в съответната организация, а когато лицата по ал. 1 кандидатстват за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по чл. 5, ал. 1, т. 6 и 7 че минимум 12 месеца преди датата на подаване на заявлението членуват и практикуват с цел участие или участват в състезания по стрелкови спортове. Анализът на цитираната правна разпоредба указва, че в случая е въведено кумулативното изискване лицето да членува и да практикува стрелкови спортове. В случая, така въведеното нормативно изискване не е изпълнено от страна на заявителя Р. Спасов, доколкото същия е представил доказателства, че членува в стрелкови клуб, но не е представил такива, които да удостоверят, че същия практикува стрелкови спортове. Нещо повече, от събраните писмени доказателства се установява противното - Р. Спасов не е извършвал спортна дейност (в какъвто смисъл е писмото на председателя на УС на АСК Тракия). Цитираната по-горе нормативна разпоредба въвежда изискването минимум 12 месеца преди датата на подаване на заявлението лицата да са членували и практикували стрелкови спортове при наличието на специфична цел - участие или участват в състезания по стрелкови спортове. От страна на заявителя нито се твърди, нито има ангажирани доказателства, че същия е практикувал стрелкови спорт именно с цел участие или е участвал в състезания по стрелкови спортове. Основателни са и мотивите на първоинстанционния съд, относно липсата на доказателства, че Р. Спасов е картотекиран като състезател в АСК Тракия или друг стрелкови клуб. По отношение на тези мотиви, настоящият касационен състав намира за несъстоятелни твърденията на касатора, че АСК Тракия Пловдив членува в Български Стрелкови Съюз и такова картотекиране не е необходимо. Видно от интернет сайта на Български Стрелкови Съюз, публично достъпен на https://bsu.bg, са въведени специални Правила за картотекиране на състезатели, в които е указан реда, условията и необходимите документи за картотекиране на състезатели. В тази връзка чл. 1 от Правилата указва, че картотекирането е акт, с който се създават състезателни права, а според чл. 2, след извършване на редовна процедура по картотекиране, състезателят е длъжен да се състезава само от името на клуба, към който е картотекиран. Цитираните правила, разгледани в светлината на относимите разпоредби на ЗОБВВПИ обосновават извод, че за да може дадено лице да практикува стрелкови спорт с цел участие в състезания по стрелкови спортове, то задължително следва да е картотекиран като състезател, за да придобие състезателни права и има задължението да се състезава само от името на клуба, към който е картотекиран. Без опора в доказателствения материал е твърдението на касатора, че с постановения отказ на административния орган и решението на първоинстанционния съд е лишен от възможността да спортува спортна стрелба и да се развива в тази насока. От събраните в хода на административното производство и съдебното дирене писмени и гласни доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност следва извода, че Р. Спасов не е практикувал спортната дисциплина спортна стрелба, не е бил състезател в АСК Тракия Пловдив и не участвал в състезания от името на клуба. Осъществените от него стрелби на различни стрелбищни комплекси, удостоверени с представените протоколи удостоверяват факта, че лицето е провело стрелба на посочената в протокола дата, при която е употребил вписания в протокола брой боеприпаси. Въпросните протоколи не удостоверяват, че тези стрелби са осъществени за спортни цели, а не за целите на първоначално издаденото разрешение за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана. За целите на настоящото производство следва да се има предвид и обстоятелството, че съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай от страна на заявителя не са ангажираните писмени или гласни доказателства, които да обосноват и докажат заявената необходимост от издаване на исканото разрешение за спортни цели. Предвид така развитите мотиви, оспореният отказ на началника на Второ РУ при ОДМВР - Пловдив е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,