Решение № 6270 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14893/2011 г.

Решение № 6270 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14893/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Кумакс Инвест" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, управлявано и представлявано от Иван Гунчев Кутев, срещу решение № 200/06.10.2011 г., постановено по адм. д. № 209/2011 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-ЮИР-59/30.03.2011 г. на н-к РДНСК, Югоизточен район. Ответникът, н-к РДНСК, Югоизточен район, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Стара Загора, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Кумакс Инвест" ЕООД срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-59/30.03.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконни строежи "стоманобетонен навес", "масивна едноетажна сграда", "масивна сграда-хидрофор", "външна тоалетна", "сграда за персонал" и "навес-камина", находящи се в поземлен имот 176023, землище с. Дунавци, община гр. Казанлък. За да постанови решението си съдът приел, че за описаните сгради не са издавани строителни книжа, поради което са незаконни, както и че за тях не е приложима разпоредбата на § 16 ПР на ЗУГ, поради което подлежат на премахване. Решението е неправилно. Съдът не е изяснил релевантни факти и обстоятелства, имащи значение за правилния изход на спора. По делото безспорно се установява, че поземлен имот 176023, находящ се в землище на с. Дунавци, община гр. Казанлък, м. "Паша кория", съгласно Акт за частна държавна собственост № 5884/01.09.2008 г. /л. 20/, е с начин на трайно ползуване - залесена територия, както и че е предоставен за управление на Държавна агенция по горите, "Държавно горско стопанство гр. Казанлък" ДП. Установено е също така, че с договор от 15.07.2004 г. за продажба, сграда с инв. № 10 и навес с инв. № 11 са закупени от жалбоподателя от СНЦЛР "Ловно-рибарско дружество - Сокол" гр. Казанлък. Съдът не е установил категорично кои от описаните строежи в констативния акт и заповедта, съответствуват на закупените от жалбоподателя по посочения договор, независимо от лаконичното изложение на вещото лице, че всички описани в тях са закупени от жалбоподателя, без да е посочено от какво прави този извод. Освен това на л. 51 от делото е представен препис-извлечение от инвентарна книга на Ловно-рибарско дружество /без посочено населено място/, в което на 15.10. с неясна година 1985 или 1989 г. под № 10 е записана сграда и на 30.10. също с неясна година 1985 или 1989 г. под № 11, записани съответни постройки, като е неизяснена точната година на записването им в инвентарната книга, както и това ли са закупените сграда и навес от жалбоподателя. В тази връзка датата на записването в инвентарната книга не е указателна за годината на строителството им, а само, че са съществуващи към момента на това записване, поради което с него не се би се установила точната година на изграждането им. Освен това съдът е следвало да изясни Ловно-рибарското дружество с какъв статут е било - самостоятелно или към коя организация, кога е преобразувано в СНЦЛР "Ловно-рибарско дружество - Сокол" гр. Казанлък и какво имущество е прехвърлено на последното, както и имотът имал ми е статут на ловно стопанство по Закона за ловното стопанство /отменен през 2000 г./ и ако е имал такъв статут, какво строителство се разрешава в такива територии. Посочените факти и обстоятелства имат значение за правните изводи относно търпимостта на строежите, описани в заповедта, във връзка с правилата и нормативите, действували към момента на изграждането им. Няма спор, че постройките се намират в горски фонд, а съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за горите от 1958 г., действувал към момента на изграждането им /отменен през 1997 г./, построяването в горите на съответни сгради става с разрешение на горското стопанство. Съдът е следвало да укаже на страните да представят доказателства за наличие на такова разрешение на Ловно-рибарското дружество, както и това разрешение /ако съществува и се намери/ може ли да се приеме като съгласие на собственика на терена за извършването им. Освен това не е изяснено и обстоятелството външната тоалетна и сградата-хидрофор за обслужване на други сгради ли са изградени и за кои, с оглед обслужващото им предназначение, както и заедно със същите сгради ли са построени. След изясняване на тези обстоятелства следва да се отговори строежите д0опустими ли са, както и външната тоалетна допустима ли е с оглед изискванията на чл. 119, ал. 6 ППЗТСУ (отм.), ако е изградена при действието му, или на друг нормативен акт, ако е построена преди приемането му. След изясняване на посочените факти и обстоятелства може да се изведе правния извод допустими ли са постройките, описани в процесната заповед с оглед съответната хипотеза на § 16 ПР на ЗУТ. Като се има предвид изложеното решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК