Решение № 559 от 27.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2008 г.

Решение № 559 от 27.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и ГПК (отм.) и чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). А. С. Ц. от гр. П. обжалва и иска да се отмени Решение № 20 от 11.02.2008 г. по гр. в.. д. № 804/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, частта с което е отменено Решение № 319 от 05.05.2005 г. постановено по гр. д. № 1556/2004 г. на Пазарджишкия районен съд по уважения иск за собственост за разликата от 2 430 кв. м. от имот пл. № 000197 по КВС на землището на с. И., м. "К" и е постановено ново решение, с което искът за собственост за тази разлика от 2 430 кв. м. - прилежаща площ към сгради № 1 и № 2, е отхвърлен. Поддържа се, че в обжалваните части решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.) . С втора -самостоятелна касационна жалба И. Н. Н., Н. Г. С., Г. Н. Н., Ж. Г. Х., Е. И. К., К. И. Н., Ц. С. Д., Т. С. Н. и И. С. Н., чрез адв. Ц обжалват и искат да се отмени Решение № 20 от 11.02.2008 г. по гр. В. д. № 804/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, В ЧАСТТА с което е отменено Решение № 319 от 05.05.2005 г. постановено по гр. д. № 1556/2004 г. на Пазарджишкия районен съд по уважения иск за собственост за разликата от 2 430 кв. м. от имот пл. № 000197 по КВС на землището на с. И., м. "К" и е постановено ново решение, с което искът за собственост за тази разлика от 2 430 кв. м. - прилежаща площ към сгради № 1 и № 2, е отхвърлен. Поддържа се, че в обжалваната част решението на въззивния съд е незконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, основания за отмяна по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). С трета самостоятелна жалба "А"ООД Пазарджик, обжалва и иска да се отмени Решение № 20 от 11.02.2008 г. по гр. В. д. № 804/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с което е оставено в сила Решение № 319 от 05.05.2005 г. постановено по гр. д. № 1556/2004 г. на Пазарджишкия районен съд по уважения иск за собственост за разликата за част от имот пл. № 000197 по КВС на землището на с. И., м. "К" Поддържа се, че са налице основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от А. Ц., в качеството и на ответник по касационната жалба на "А" ООД гр. П., с което се възразява да се приемат писмените доказателства, приложени с касационната жалба, както и за неоснователността на доводите за законност на процесните сгради. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържат мотивирано изложение на въведените отменителни основания и са процесуално допустими. С обжалваното решение, окръжният съд при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на търговското дружество "А" ООД Пазарджик е отменил частично решението на първата инстанция по уважения иск на физическите лица-ищци по делото и след като е приел, че за разликата от 2 430 кв. м., съставляващи прилежащи площи към построените сгради № 1 и № 2, който не подлежат на реституция, е отхвърлил заявения положителен установителен иск за собственост за тази част на процесния недвижим имот. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. И. Н. Н., Н. Г. С., Г. Н. Н., Ц. Г. Х., Е. И. К., К. И. Н., Ц. С. Д., Т. С. Н., А. С. Ц. и И. С. Н., като наследници на П. И. Н. /поч. 1982 г./, Стойко И. Н. /починал 1973 г./ и Н. И. Н. /поч. 1951 г./ - бившите съдружници в събирателно дружество "Б" са заявили срещу "А" ООД гр. П. положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за собственост на поземлен имот № 197 по плана за земеразделяне на с. И. с площ от 7 238 дка. Поддържа ли са, че правото на собственост им принадлежи на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, тъй като по силата на ЗНЧИМП "цялото имущество на събирателното дружество е национализирано" /без искане за сградите в имота/. Ответникът - търговското дружество "А" ООД Пазарджик е противопоставил своите права на собственост, поддържайки, че по силата на правоприемство и приватизация именно, дружеството е собственик на терена. Спорният терен - поземлен имот № 197 по плана за земеразделяне на с. И. с площ от 7 238 дка, е част от част от терен общо от 18 355 дка, отчужден по ЗНЧИМП от събирателно дружество "Б" и предоставен от държавата на ДДК М. /с АДС 318/1953 г. на ДДК М. са предоставени първоначално сгради - склад, канцелария, вакуумен отдел, конструктивен отдел, парен котел, комин, дърводелска работилница, а с АДС 317/01.12.1984 г. - поземлен имот с. И. кв. 42 - дворно място от 14 683 кв. м./. Застрояването с сгради № 1 и № 2 е извършено по време, когато е теренът е предоставен за нуждите на държавното предприятие ДДК М. - Пазарджик и е бил държавна собственост. При новото разглеждане на делото, за да отхвърли частично- за разликата от 2 430 кв. м. от имот пл. № 000197 по КВС на землището на с. И., м. "Кулински ливади, целият от 7 238 дка, заявения и уважен от първата инстанция положителен установителен иск за собственост с който е прието за установено, че именно наследниците на бившето търговско дружество "Б" са собственици на имот 000197 по КВС с. И. с площ от 7 328 дка, въззивният съд е съобразил указанията с отменителното решение на ВКС в смисъл, че на основание чл. 2 ЗВСОНИ реституционния ефект на възстановената собственост е настъпил от 1992 г., но в рамките на законовите предпоставки за реституция само по отношение на незастроената площ. Сградите, построени от държавата, по време когато имотът е държавна собственост имат статут на суперфициарната собственост, която обстоятелство препятства разпростиране на реституционния ефект по отношение на тях, като прилежащата им част от терена отделяне и на част от терена като прилежащи площи. Решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от 2 430 кв. м., част от ПИ № 000197 по КВС на землището на с. И., м. Кулински ливади като прилежаща площ към сгради № 1 и № 2, е законосъобразно и обосновано. Суперфициарен собственик на посочените сгради е държавата, а в последствие тази собственост е надлежно разпоредена по реда на приватизационната процедура на ответното търговско дружество. Фактическите и правни изводи са обосновани, направени на база на изслушана нова съдебно-техническа експертиза, която дава каква част може да се обособи, поради което и наведените доводи за незаконосъобразност не могат да бъдат възприети. Неправилно се поддържа, че искът в отхвърлената му част не е съобразен с обстоятелствата, че постройките № 1 и № 2 са изградени след одържавяването на терена, без отстъпено право на строеж, както и че тези постройки не се ползват според предназначението си и са в лошо състояние. Както правилно е мотивирал решението си въззивния съд, реалното възстановяване собствеността по чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ не може да се осъществи по отношение на законно построените сгради. Строителството на сгради № 1 и № 2 е законно, след като същите са построени по стопански начин за задоволяване на конкретни нужди на стопанското предприятие ДКК "МАРИЦА" и това строителство е било допустимо и извършено, съгласно действащите правила за собствени т. е. на конкретно предприятие капиталните вложения. След като признатата площ на терена е определена на базата на констатациите на изслушаната съдебно техническа експертиза, то решението и в тази част е обосновано и правилно. Неоснователни са и релевираните доводи за незаконосъобразност по касационната жалба на търговски дружество, касаещи оставената в сила част на уважения положителен установителен иск за собствеността на останалата част от ПИ № 000197 по КВС на землището на с. И., м. "Кулински ливади, целият от 7 238 дка. При постановяване на решението си за оставяне в сила на решението на първата инстанция, въззивният съд е зачел ангажираните от страната писмени доказателства за установяване правоприемството на ответното търговско дружество по отношение на дълготрайните материални активи, включени в капитала на дружеството. Анализирани са данните за ответника "сервиз" ООД гр. П., създадено в резултата на приватизационна сделка чрез придобиване от "А" ООД Пазарджик на дружествени дялове на ЕООД "А" ЕООД с държавно участие, поемайки активите и пасивите на последното по силата на Договор за покупко-продажба на дялове № 50-346/02.07.2008 г. Въз основа на признати реституционни претенции през 2001 г. и на основание Заповед на Областния управител № 1056 и № 1351/1999 г. е отписан терен с площ от 7 070 кв. м. във връзка с което от МЗГ е дадено съгласие за намаление капитала на дружеството от 8 530 лв. на 6 275 лв, а с Решение от 14.06.2004 г. на ОС Пазарджик на основание чл. 119 ТЗ, чл. 4, чл. 119, чл. 150 и 151 ТЗ вписва обстоятелството на намаление на капитала на 6 275 лв. към дата 14.06.2004 г. съответстващо като стойност на 7 070 кв. м. Последващите Решение от 04.02.2003 г. на ПОС, адм. д. № 271/2002 г., постановено по реда на чл. 33 ЗАП за прогласяване нищожността на Заповед № 1056/27.09.1999 г. по чл. 6, ал. 3 ЗОСОИ за признаване право на наследниците на Б. Н., като бивши собственици на СД "Б" на обезщетение чрез реално възстановяване собствеността на терен от 7 070 кв. м., част от имот № 895, извън регулация на с. И. с което е прието, че имотът в включен в дълготрайните материални активи в дружеството на държавата, поради което нарушена компетентност на органа по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 и потвърдено с Решението на ВАС, не могат да променят изводите на съда за момента на настъпване на реституционния ефект по отношение на спорния терен - влизане в сила на ЗВСОНИ. Приетото ограничение за част от терена касае възможността суперфициарният собственик на сградите /ДЪРЖАВАТА/ да придобие част от терена, имащ функционалната характеристика на прилежащ терен. Представените допълнително доказателства /дори и без да са приети/ касаят данни от публичен регистър за първоначалната регистрация на държавна фирма от 1990 г. - Решение 310/11.12.1990 г. на основание чл. 11, ал. 3, т. 1 б. "а" от Указ № 56 във вр. с чл. 2, ал. 1 и § 1 от Заключителните разпоредби на Постановление № 110 на МС от 14.11.1990 г. да се образува фирма "А" ООД гр. П., като правоприемник на Технологичен комбинат по механизация, техническо обслужване и борба с ерозията" гр. П. към СО "Механизация и техническо обслужване на селското стопанство" София, не биха могли да обусловят друг правен извод, тъй като преобразуването на държавната фирма в търговското дружество е по време, когато собствеността на земята е възстановена ex lege. В тази насока релевираните доводи за незаконосъобразност са неоснователни, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия