Решение № 14798 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7243/2013 г.

Решение № 14798 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7243/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Атанасов Чифудов от гр. Пловдив срещу решение № 808 от 12.04.2013 г. по адм. дело № 3320 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ПЦ 1-08-466 от 24.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират нарушение на материалния закон като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция aСоциално подпомаганеo - Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Христо Атанасов Чифудов от гр. Пловдив против заповед № ПЦ 1-08-466 от 24.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомаганеo - Пловдив", потвърдена с решение № РД 01-250 от 16.10.2012 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Пловдив, с която на жалбоподателя е отказано отпускането на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП по негова молба - декларация вх. № ПЦ1-08-466/24.09.2012 г. с твърдение за възникнали жизненоважни битови нужди - храна, консумативи, както и образователни. За да постанови решението си, Административен съд - Пловдив обосновано е приел, че не са доказани инцидентно възникнали жизненоважни потребности от образователен или битов характер по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за отпускане на еднократна социална помощ. Изводите на съда се основават на преценката на събраните по делото доказателства, при която не е установена внезапна и неочаквана нужда от задоволяване на потребности от образователен и битов характер на пълнолетното лице. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, релевиращи неправилно прилагане на чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 27, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалното изискване за преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Представен е социалният доклад, изготвен на 17.09.2012 г. от Попадийска и Харизанова - социални работници в Дирекция aСоциално подпомаганеo - Пловдив. В социалния доклад са отразени обстоятелства във връзка със семейното, имотното и здравословното състояние на заявителя на социална помощ. Констатирано е, че той не е семеен, редовен студент е в IV курс в ТУ - филиал Пловдив, не получава стипендия, живее сам на ул. "Трепетлика" № 3 в двустайно жилище, на постоянния адрес по лична карта на ул. "Загреб" № 2 живеят родителите и брат му. Майката е безработна от 31.05.2012 г., бащата е инвалидизиран през м. май 2012 г. с 50 % ТНР и получава пенсия в размер на 123.25 лв., братът е ученик. Заявителят е получил стипендия за тежко материално състояние в размер на 150 лв. от ТУ София, филиал Пловдив през юли 2012 г. Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (ППЗСП), която може да се отпусне веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата с право на социално подпомагане. Следователно, съгласно цитираната разпоредба трябва към момента на подаване на молба-декларацията да са се случили събития, които лицето не е очаквало или не е могло да предвиди и които са наложили разходи извън рамките на обичайните и планираните. В настоящия случай липсват данни за настъпила внезапна и непредвидима потребност от жизненоважно значение, за да е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Предоставените пред първоинстанционния съд касови бележки за електроенергия, вода, отопление и семестриална такса за обучение не установяват възникнала внезапна и непредвидима образователна или комунално-битова нужда в отклонение от обичайния начин на живот. Поради това е неоснователно оплакването в касационната жалба, че изводът на съда aче липсвало инцидентo по смисъла на закона, е неправилен. Както е посочено и в мотивите на обжалваното съдебно решение, изискуемата инцидентност в посочената хипотеза на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП се отнася до възникнали жизненоважни потребности, а не до парични средства за посрещане на обичайни разходи. Оспорената заповед, с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,