Решение № 1593 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2008 г.

Решение № 1593 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Салман Юсеф Ахмад - гражданин на Сирия, срещу решение № 472 от 3.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно доколкото не е отчетено, че ситуацията в страната на произход е опасна за Ахмад, с оглед политическата му принадлежност. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС на Салман Юсеф Ахмад е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на лицето - предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства, като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Салман Ахмад е влязъл нелегално в страната ни през месец февруари 2008 година и при опит нелегално да премине в Р Гърция е заловен от граничните власти. Жалбоподателят мотивира молбата си за бежански статут с факта, че в страната на произход обстановката е нестабилна, касае се за недемократична държава, преследваща политическите опоненти, а в частност него, с оглед принадлежността му към кюрдската партия "Йекити" Към административната преписка са приложени: Справка на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция", относно Сирия и създаването на кюрдската партия "Йекити", както и справка относно Актуалната обстановка в Сирия. Установява се, че административният орган е възприел становището, в Сирия не се наблюдава прилагането на нечовешки и унизителни наказания или мерки. Законосъобразен е отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Въз основа на направен анализ на твърденията на Ахмад, в проведеното интервю - е направен изводът, че същите са недостоверни относно политическите му убеждения, членуването в сочената кюрдска партия и осъществено преследване в тази насока. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - изяснени са всички факти, относими към предмета на делото; преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за нелегалното напускане на Сирия. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието "вътрешен въоръжен конфликт", поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Сирия такъв не съществува. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,